[vc_row][vc_column][vc_column_text css=".vc_custom_1646397069008{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: д-р Татяна Василева, семеен лекар

Разсеяни сте. Отпаднали. Сънливи. Ноктите ви се чупят, косата капе, а настроението ви е в „отпуск“. Не, това не е непременно пост-COVID синдром. А вероятно пролетна умора – състояние, което „има навика“ да вгорчава живота ни в първите топли и слънчеви дни –  далеч преди да настъпи ерата на коронавируса.

Седмица-две – толкова обичайно отнема адаптацията на изтощения от дългата зима организъм към новия сезон. Как по-плавно да преминем през този период и да се заредим със сили за нови „подвизи“? Отговаря семейният лекар с над 30-годишна практика д-р Татяна Василева.

Зимата – сезонът на вирусите и настинките – е изпитание за имунната ни система. Заради битката ú с тях в организма се натрупват свободни радикали, които могат да увредят клетките, обяснява д-р Татяна Василева.

„При имунните реакции се отделят специфични вещества, които стимулират възпалителните процеси, а оттам – и загубата на белтъци и ценни микроелементи в организма“, допълва семейният лекар. Затова – противно на амбициите на мнозина, решили да се освободят от излишните килограми, натрупани през зимата, пролетта не е време за драстични диети, които само могат допълнително да „изпият“ силите ни.

В търсене на „златната среда“

Дефицитът на витамините А, С, D, Е и онези от групата В, както и желязото, цинкът, селенът, е основната причина да посрещаме пролетта унили, смята д-р Василева. Хубавото е, че можем да „наваксаме“ не непременно с таблетки, а с пълноценна и балансирана диета.

„Трябва да търсим „златната среда“ – еднакво уязвими спрямо пролетна умора са, както пациентите с поднормено, така и тези с наднормено тегло“, предупреждава семейният лекар. Гладуването ни гарантира намален внос на витамини и минерали. „Лечението“ на пролетната тъга със захар и мазнини – също, защото стимулират възпалителните процеси в организма.

Диета с цвета на светофара

Как да влезем в „златната среда“ тогава? „На първо място, като консумираме храни и напитки с антиоксидантно действие, които да неутрализират свободните радикали. Това значи да заложим на продукти, богати на витамин С и Е, каротени, цинк, селен, биофлавоноиди“, препоръчва д-р Василева.

Те действат като „мехлем“ за изтощената от вирусни и бактериални инфекции имунна система. „На каротени, например, са богати зеленчуците и плодовете с червен, жълт и зелен цвят. Освен това в тях обикновено количеството на витамин С и флавоноиди също е високо“, уточнява д-р Василева. За щастие, пролетта ги предлага в изобилие.

Спанак, коприва, лапад, марули, магданоз, чесън, лук – непременно трябва да присъстват в менюто ни. „Цитрусовите плодове, които все още се намират свежи по щандовете, също не бива да се пренебрегват – лимони, портокали, грейпфрут, киви, са перфектен десерт в началото на пролетта, когато още е рано за ягоди или череши“, отбелязва семейният лекар. Тъй като са богати на витамин С, те спомагат за по-доброто усвояване на желязото в зелените листни зеленчуци и бобовите растения, допълва джипито.

Пикантни и полезни

Чесънът, лукът и празът също имат място на трапезата въпреки по-силния си аромат. „В тях се съдържат съединения на сярата, които спират растежа на микробите, намаляват възпалителните процеси и стимулират имунната система“, разкрива д-р Василева. Препоръката ú е да хапваме пикантните и „уханни“ продукти сурови, след като са престояли известно време, нарязани на ситно или смачкани, за да освободят активните си вещества.

„Не“ на строгите диети

Българският еликсир – киселото мляко, е другата храна, която е сигурно „оръжие“ срещу пролетната умора. „От една страна, то съдържа ценните за изтощения ни организъм белтъци, а от друга – помага на чревната флора заради живите „добри“ бактерии, които се борят с „лошите“, изтъква семейният лекар.

Друг ключов източник на протеини са постното месо, рибата и яйцата. Затова и д-р Василева не препоръчва да се лишаваме от тях, подлагайки се на детокс и веган режими. „Месото и яйцата са богати, както на витамини от групата В, така и на цинк и желязо.

В рибата и морските дарове пък има селен, както и омега-3 мастни киселини, които са с противовъзпалително действие“, допълва семейният лекар. Ето защо, препоръчва да присъстват в менюто ни поне 1-2 пъти седмично.

Пилешко без кожа, колбаси без сланина

Ако пък сме съвсем на „Вие“ с месото, можем да го заместим с бобови храни, които съдържат В6, цинк и желязо, както и мобилизиращите имунната система сапонини. „Ядките също не са за пренебрегване заради селена, флавоноидите и витамин Е в тях“, не пропуска да отбележи д-р Василева.

И ако месото е „приятел“ през пролетта, то мазнините (особено животинските) не са. „Едно наум с него трябва да имат най-вече хората със сърдечносъдови заболявания. Да избират „постно“ месо – без видими тлъстини, или пилешко без кожа. Колбасите никога не са добро решение. Но, ако ви изкушават, нека поне са без сланина“, съветва семейният лекар.

А препоръката ú е и при избора на млечни продукти да се спираме на по-нискомаслените – като извара и мляко от 2%, например.

Хлябът не е табу

Хлябът също има място в балансираната диетата, както и любимата на мнозина паста. „На пазара сега има изобилие от пълнозърнести продукти – най-добре заложете на тях. Освен че са вкусни и засищат, са богати на минерали и витамини, както и на важните за микробиома фибри“, обяснява д-р Василева.

За сметка на това безалкохолните и пастичките са в „черния списък“. Особено за хората с наднормено тегло заради т.нар. празни калории. Алкохолът също не е „приятел“ и е добре да се ограничи до чаша бяло вино, смята семейният лекар.

60 минути спорт най-добре, на открито

Диетата обаче не стига, за да се преборите с пролетната умора, категорична е д-р Василева. Движението – особено след 2 години в режим „локдаун“ – е повече от важно. „1 час на ден разходка или спорт действа като допинг на старта на пролетта“, категорична е д-р Василева.

Най-добре е да е на открито, вместо в някоя задушна фитнес зала, защото и 30 минути дневно под лъчите могат да „заредят“ изчерпаните през зимата депа на витамин D, напомня семейният лекар. И на финала подчертава – ако за седмица-две не успеете да „надхитрите“ умората, разсеяността и сънливостта, обърнете се към личния си лекар.

„Стандартно изследване, като пълната кръвна картина например, може да ни ориентира дали е необходима допълнителна консултация със специалист – ендокринолог или хематолог, да речем, или пък се налага прием на хранителни добавки за подсилване на организма“, обяснява д-р Татяна Василева.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]