През Средновековието нито един двор не минавал без крещящо облечения, със звънчета по обувките и шапката, шут – кралският придворен, известен с гротексното си поведение и пиперлив език. Професията „шут“ се практикува до 19 век, а образът на тази необикновена личност вдъхновява както много велики писатели (Шекспир, Виктор Юго, Алан По, Александър Дюма), така и художници и композитори като Веласкес и Джузепе Верди. Свои шутове имали дори халифът Харун ал-Рашид и мексиканският крал, а в Европа повечето владетели и феодали.