ПРИУЧВАНЕТО КЪМ ГЪРНЕ

д-р Радмила Косич

Повечето деца още преди третия си рожден ден започват напълно уверено да ходят по голяма и малка нужда на приемливо място в познатото си лично пространство

През първите месеци от живота на вашето бебе функцията на храносмилателната му система се синхронизира с останалите телесни функции. Ще се научите да разпознавате вида и честотата на ходене по голяма и малка нужда. Ако бебето се храни само с майчина кърма, вероятно няма да страда от никакви нарушения на храносмилането, а педиатърът ще ви обясни, че е напълно нормално да „пълни пелените“ след всяко кърмене, както и да не се изхожда по няколко дни. Нито едното, нито другото е причина за безпокойство, ако то има добър апетит, наддава на тегло и се чувства добре.

Децата, които се хранят с адаптирани млечни формули, обикновено имат по-обилни и твърди изпражнения, с по-тъмен цвят и по-интензивна миризма. Ако кърмачето има проблеми със запек, най-напред проверете дали приготвяте храната според указанията на производителя и дали му давате достатъчно вода, особено през летните месеци.

По-значителна промяна във външния вид на изпражненията ще настъпи при преминаване на смесена, немлечна храна. Спазвайте съветите на педиатъра за постепенно въвеждане на различни видове храна, съобразени с възрастта. Появата на кръв или слуз в памперса винаги трябва да ви служи като предупреждение, че някаква храна не е била добра за детето, че то може да е алергично към краве мляко, а появата на несмляна храна е знак, че трябва да се „охладите“ от първоначалния ентусиазъм, че любимецът ви яде всичко охотно и обилно.

Необичайната миризма или цвят на урината може да се дължат на храната (риба, цвекло), но ако промените се съпътстват от повишена температура, трябва да се мисли за евентуална инфекция на пикочните пътища. Във всеки случай памперсите трябва да се сменят редовно, обхващаната от тях зона да се обработва с меки сапуни и кремове, а не да се използват мокри кърпички и в случай на силно зачервяване или поява на мехурчета да се консултирате с педиатър.

Към края на първата година повечето деца се научават да седят изправени и почти винаги се изхождат в определено време на деня. Това е истинско предизвикателство към родителите (и особено за бабите и дядовците) да започнат с изграждането на „навици за ползване на тоалетна“. За съжаление, детето все още не е готово да участва съзнателно в това и да сътрудничи – просто сте го сложили на гърнето, когато е имало нужда и сте спестили един или два памперса. Ако започнете с тези „тренировки“ около седмия месец, то няма да се противи на продължителното седене на гърнето (или на каквото друго го сложите). След няколко седмици това ще му омръзне, много по-интересно ще му стане пълзенето и седенето на места, където нещо се случва: ако седне на столчето за хранене, ще получи храна, ако седне в проходилката, ще се добере до полицата с любимите играчки, но седне ли на гърнето – няма да получи нищо!

Ако се съобразявате с неговите интереси, ще отложите „тоалетната“ с няколко седмици или месеци. Но ако твърдоглаво упорствате, рискувате да влезете в ежедневна война, в която не можете да победите – детето просто не разбира какво се очаква от него. Приучването към приемливи тоалетни навици за детето е много по-трудно от възприемането на обноските на масата или ритуала за подготовка за сън. Съзнателното добро поведение, което задоволява родителите, не е силната страна на току-що проходилото дете, затова се въоръжете с търпение.

До втората половина на втората година ходенето по голяма и малка нужда са почти автоматични действия – детето не знае кога ще се случат и не разбира, когато се случат. Наблюдавайте го, когато пишка без памперс – изобщо няма да обърне внимание на локвата, която е направило, не осъзнава, че това има нещо общо с него. Когато забележи мокрите си гащички и започне да пипа тях или тялото си, то все още не е готово да използва гърнето, но е готово да се запознае с него. Покажете му как го използват по-големите му братя или сестри, обяснете му за какво служи и как ще го използва, след като порасне още малко. Оставете го близо до мястото, където прекарва времето си през деня – вероятно скоро ще поиска да седне на него (с памперса) – засега само ще иска да разбере как се седи там.

Правилният момент да започнете обучението е, когато то само усети, че нещо се случва с червата му – характерните му гримаси, зачервяването на лицето, напъването, криенето в любимия ъгъл са знаци, че в близките няколко минути детето ще се изходи; въпреки това е необходима емоционална и интелектуална зрялост, за да се съгласи да седне на нужното място в нужния момент.

Въздържайте се да го принуждавате, подкупвате или да настоявате да се изходи така, както вие искате – на тази възраст то подчертано се съпротивлява на внушенията и успехът зависи само от него самото. Реагирайте по-спокойно – толерантното и спокойно отношение при „успех“ или „провал“ са сигурен път към успеха, а няколко седмици не означават нищо за развитието на тези навици. Би било хубаво тези тренировки да се провеждат през лятото, когато детето е по-леко облечено и можете бързо да му свалите памперса, както и в домашни условия, за да можете навреме да забележите първите признаци, когато усети, че в стомахчето му нещо се случва.

Малко по-късно ще бъде готово да контролира и уринирането, макар че процесът от „пишка ми се“ до локвичката на пода е много по-кратък и обучението е по-трудно. Детето уринира многократно в течение на деня и често е заето с игри, така че неуспехите ще бъдат много повече. Изберете ден, в който се е събудило със сух памперс след спане през деня и го сложете да седне на гърнето. Ако откаже, оставете го голо или по гащички – свързването на усещането за пълен пикочен мехур и гледката на акта на уриниране ще му помогне да схване връзката и да поиска да направи отново същото. След няколко дни на „случайни успехи“ му свалете памперса, докато е будно и сте си у дома. Кажете му, че без него ще си играе по-лесно и че гърнето е под ръка, щом го поиска.

Покажете разбиране към честите неуспехи. Целта е да се подчертае връзката между това, което усеща, онова, което се случва и това, което вижда, че е направило. Това е единственият начин за овладяване на тези умения. Не се дразнете заради допълнителната работа по почистването на локвите, които оставя след себе си – помислете си, че това става сега веднъж и завинаги и се радвайте на икономията от покупки на памперси, която ви очаква скоро.

Поощрявайте всеки успех

Не се карайте на детето и не му напомняйте, че трябва да седи, когато се изхожда. Ако го упреквате заради неуспехите, ще си помисли, че животът е бил много по-прост с памперса. Вие се опитвате да му помогнете да разпознава собствената си нужда от изпразване на стомаха и да го научите да предприема нещо само, както правят останалите членове на семейството. И тук като златно правило във възпитанието е валидно правилото да се насърчава всеки успех и да се преодоляват неуспехите. Когато порасне, няма да има никакво значение дали е хвърлило памперсите преди втория или преди третия си рожден ден. Когато добие достатъчна увереност през деня, изхвърлете памперсите като част от обичайното облекло – можете да ги задържите за през нощта или за спане през деня, но нищо повече от това. Ако продължи да ги слага от време на време (понеже така ви е по-лесно при пътуване или в парка), няма лесно да се научи, че всяко усещане за пълен пикочен мехур изисква посещение на тоалетната.