Текст: Валентина Бианки, натуропат

Много хора на възраст между 40 и 90 години имат диабет, често без да знаят. Името произлиза от гръцки и се отнася до честата, типична необходимост от уриниране. Това се случва обаче в явната фаза на потайното заболяване, което създава увреждания на различни нива, преди да се прояви с ясни симптоми.

По същество се дължи на липса на физическа активност и неправилни хранителни навици и се преминава през серия от етапи на влошаване. При прекомерно присъствие на захар и непълнозърнести храни в хранителното меню при всяко хранене се наблюдава рязко повишаване на нивата на кръвна захар. Захарта не се използва от мускулите, особено при хора със заседнал начин на живот. И тъй като свободната глюкоза би причинила опасно окисляване на протеини и органични структури, нашето тяло реагира по подходящ начин с автоматичен механизъм – секреция на инсулин от панкреаса. Хормонът преобразува захарта в мазнини и я отлага като енергиен резерв. В първа фаза човек напълнява. Въпреки че  тялото ни е програмирано да не наддава тегло над определено ниво, увеличавайки мастната маса, чувствителността към хормона намалява. Тази намалена реактивност предпазва от необичайно затлъстяване, но причинява повишаване на нивата на кръвната захар. Ако стойността на захарта остане висока продължителен период от време, непрекъснатото стимулиране на инсулина, дори неефективно, причинява изтощаване на тази част от панкреаса, която го произвежда. Организмът става неспособен да отделя инсулин, захарите се увеличават все повече и повече, но не се отлагат мазнини. Преминаваме към крайната фаза, в която повишените нива на захар, които вече не се контролират, увреждат сърцето, бъбреците, ретината и артериите.

Назначаването на инсулин като медикамент в тези по-напреднали стадии на заболяването е задължително и спасява живота на пациентите. За щастие в огромното мнозинство от случаите (75%) това заболяване с предимно хранителен произход може да се лекува само с диета. Въпреки това все по-често пред увеличаване на физическото натоварване се предпочита удобната таблетка, т.нар. орално антидиабетично средство.

Какво препоръчва природната медицина за пациента с диабет, освен сериозен хранителен режим, състоящ се от бобови растения, пълнозърнести храни, богати на фибри зеленчуци и много малко рафинирани захари и мазнини?

Гимнема Силвестре (500 mg/ден)
Тази билка, използвана от векове в традиционната индийска медицина, при дневна доза от 400 mg се оказва полезна както при тежки случаи на диабет, така и при по-леки. При първите тя позволява значително намаляване на нуждата от инсулин, а за вторите – в някои случаи дори спиране на пероралните антидиабетични средства. Действа в червата, намалявайки усвояването на захарта с 50%. Освен това оказва положително влияние върху вкусовите рецептори, променяйки възприемането на сладкото, но не и горчивостта и солеността. Прави сладкишите по-малко апетитни, намалява приема им и нормализира кръвната захар с каскада от положителни ефекти – предимно върху теглото, но и върху всички симптоми на диабета.

Глутатион (50-200 mg/ден)
При пациенти с диабет се наблюдава намаляване на нивата на глутатион и на активността на глутатион-зависимите ензими в кристалната леща, в роговицата и на нивото на ретината. Това е свързано с понижените антиоксидантни защитни средства при пациенти с диабет, които благоприятстват появата на усложнения, свързани с очите.

Цистеин, глицин, лизин, фенилаланин, левцин, изолевцин и валин
Цистеинът и тауринът спомагат за намаляването на оксидативния стрес и вътреклетъчната гликозилация. Глицинът и лизинът се намесват в превенцията на гликирането. Хранителните добавки с таурин, фенилаланин и разклонени аминокиселини подобряват инсулиновата чувствителност.

Хром пиколинат (200-400 mcg/ден)
Хромът е основен минерал, който има ценна роля в регулирането на действието на инсулина: проучвания показват, че приемът на хром подобрява глюкозния метаболизъм, глюкозния толеранс и чувствителността към инсулин.

Алфа-липоева киселина (60-600 mg / ден)
Алфа-липоевата киселина също има свойството да намалява инсулиновата резистентност, типично явление, което допринася за появата на някои заболявания като диабет и метаболитен синдром.