Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог

„Аз съм ти майка! За мен всичко трябва да правиш! И последния си залък трябва да ми даваш!“ Когато дискретно се обърнах да видя кой говори, погледът ми се спря на млада жена, която обясняваше с категоричен тон на малкото си момче, а то засрамено седеше до нея в ресторанта. Направо не ми се вярваше, че това може да се случва!

Ако искате да разберете поведението на мъжа, вместо cerche la femme, бих казала cherche maman. „За мен е важно ти да си добре, мен кучета ме яли“, „Никой няма да те обича така, както майка ти“, „Ти си смисълът на живота ми“ – чуете ли това, знайте, че става дума за токсична връзка, която час по-скоро трябва да се прекрати.

Удивителна, сложна и разнопосочна е връзката майка – син. Понякога е трудна и объркана. В началото майката е целият свят на момчето. По-късно то има нужда от разстояние, за да може да изследва света. Не всяка майка обаче успява да пусне сина си на свобода.

Защо добрата връзка на момчето с майката е от изключително значение за формирането на мъжа и неговото емоционално здраве?

  • Дава усещане за сигурност и увереност.
  • Формира отношението му към другите хора.
  • Изгражда умение да приема и изразява емоции.

Естествено майката иска да даде всичко на сина си, но това не само е невъзможно, а и нежелателно. Има много причини, които могат да доведат до нездравословна връзка с момчето.

Една от тях е, когато майката е останала сама поради загуба на партньора – физическа или емоционална. Тогава е налице опасността да превърне сина си в свой партньор. Тогава майка и син са здраво вплетени в патологична емоционална зависимост. Мъжете, жертви на такава връзка, отглеждани като „моя принц“, „смисъла на живота ми“ или „съвършения мъж“, се оказват с прокобата да не могат да създадат трайни връзки. Тези трудности започват да се проявяват през тийнейджърските години, но избуяват по-късно, в зрелите години на мъжа.

Как се проявява това? Мъжът има усещане, че:

  • не е достатъчно справящ се;
  • изпитва срам или чувства, че нещо не е наред с него;
  • има дифузно усещане за вина;
  • усеща се безсилен или безполезен, колкото и да се старае да докаже обратното;
  • има самосаботиращо се поведение;
  • има вътрешно усещане за непълноценност, често прикривано под нарцистично поведение;
  • проявява свръхизискване за прояви на обич и признание, желание за доминиране;
  • може да се проявят и депресивни състояния, хранителни разстройства, зависимости;
  • съществува невъзможност за балансиране между майката и партньорката.

Някои майки не желаят да прекъснат емоционалната пъпна връв със синовете си. Понякога майките имат такова поведение и това е нормално, но ако повечето време се държат по този начин – опасността е налице.

Какво прави токсичната майка, издигнала своя син до статута на „принц“?

  • Критикува с думи, жестове или поведение: „Как можа да се подстрижеш така?“.
  • Контролира живота му: „Аз знам кое е най-добро за теб!“.
  • Не признава или неглижира емоциите му: „Е, не може да си толкова ядосан?!“.
  • Манипулира и генерира вина: „Какво ще правя без теб?“, „Живота си дадох за теб!“.
  • Не зачита граници: „Аз съм те родила, мога да те видя по бельо/или в банята.“.
  • Връзката е едностранна: „Нека ти разкажа какво преживях, на теб всичко ти е наред.“.
  • Хвали за всичко, дори когато няма основание: „Ти си най-добрият, най-умният… единственият!“.
  • Синът е нейният довереник: „Нека ти разкажа каква лична среща имах!“.

Връзката на сина с майка му е важна за изграждането на неговата идентичност и за това как той взаимодейства с другите. Следователно сянката на „влюбената“ майка ще има сериозни последици за постигането на независимост.

Как една майка обаче може да реши колко близо или далеч трябва да бъде от сина си? Ето някои параметри:

Физическа връзка: Физическото докосване между майката и нейното дете е необходимо в ранното детство. Това обаче се променя, докато момчето расте. Обикновено майките са склонни да се отнасят към синовете си като към деца дори след като пораснат. Уважавайте чувствата им и не ги прегръщайте и целувайте, особено пред приятелите им.

Емоционална връзка: За разлика от физическата емоционалната връзка съществува завинаги. Но когато момчето се превърне в мъж, приоритетите му се променят. Той трябва да се грижи за семейството си и да поддържа баланс между децата, съпругата и кариерата си. Дайте му свобода, нека взима решенията си и нека се консултира с партньорката си, а не с мама.

Как да си помогнете, майки? Не отдалечавайте сина си от баща му. Бащината фигура е тази, която ще го спаси и ще „издърпа“момчето от задушаващите ви прегръдки. Важно е още докато момчето е малко, той недвусмислено да каже: „Това е моята жена, когато пораснеш, ще си имаш своя!“. Ако нямате партньор, тази роля може да изпълни друга важна мъжка фигура – роднина, приятел, учител, треньор.

Ако вече сте забелязали, че имате дисфункционална връзка, какво можете да направите? Осъзнаване и назоваване на трудната ситуация е първата стъпка. Фокусирайте се не върху миналото, а върху настоящето и идното време и потърсете квалифицирана помощ. Най-добрият начин да се погрижите за себе си и да изградите качествен живот е да потърсите помощ от специалист, независимо от коя страна сте – майка или син, а може би – баща.

Да се отделиш от токсичната си, влюбена майка съвсем не значи да скъсаш отношенията си с нея и да я изключиш от живота си. Просто трябва да се погрижиш за добри и надеждни граници, които да отделят личното ти пространство, за да не затънеш във вина и да можеш да имаш пълноценен, щастлив живот, „принце“!