Текст: Олга Георгиева, Георги Златарев
Снимки: Агенция за алтернативен  и персонализиран туризъм „Адвенчър Густо“

Приключението по своята същност съпътства всяко едно туристическо пътуване. Но приключенският туризъм като специализиран вид туризъм включва поне два от три ключови елемента: физическа активност, културен обмен и досег с природата. Това го прави генератор за развитието на планински, крайморски и крайречни басейни и други зони извън големите курорти.

Туризмът непрекъснато се развива и търсените изживявания и очаквания на туристите се променят. За да отговори на новите им потребности от културни, природни, личностни и автентични изживявания, туризмът търси алтернативи.

Такава алтернатива е приключенският туризъм –  изграждане на връзка с природата в съчетание с определена активност или спорт като планински преходи, скално катерене, алпийски преходи с планински водач, спускане с надуваема лодка в бързи води, вникване в тайните на пещерите, планинско и шосейно колоездене, конна езда, плаване с каяк в езера, реки или море, преходи със ски във високата зимна планина и много други. В представите на мнозина той се свързва с екстремни преживявания, но всъщност около 90% от пътуванията са т.нар. леки турове – трекинг, колоездене, кулинарни турове, винен туризъм, пътувания за опознаване на местни обичаи и участия в местни активности.

Приключенският туризъм ни позволява да избягаме от стреса и шума на града, да „презаредим“ батериите, за да се върнем на работа с нови сили и добро настроение.

Дестинации за приключенски туризъм
Въпреки все още лошата инфраструктура и сравнително ниското ниво на обслужване предимствата на България в предлагането на алтернатива на масовия туризъм са много. Географското разположение на страната ни, разнообразният релеф, умереният климат, уникалните културно-исторически забележителности и съхранени културни практики, изградената туристическа база, близостта на туристическите обекти, както и наличието на все още запазени и съхранени територии в екологично чисти региони, са предпоставка България да се развива все по-успешно в предлагането на алтернативен туризъм и в частност на приключенски. Рила, Пирин и Централен Балкан са едни от най-предпочитаните региони за туристите, почитатели на планинските преходи. Трите Национални парка предлагат множество маршрути с различна дължина и натовареност, а през последните години условията в хижите стават все по-добри и до-
стъпни за по-неподготвените туристи, търсещи алтернатива на хотела. Източните Родопи са водещи в предлагането на възможности за активен отдих. Там се намира и голяма мрежа от малки семейни хотели и къщи за гости. Родопите предлагат чудесни маршрути за неколкодневни велосипедни планински преходи по множеството си горски пътища. Един от най-известните маршрути е „Трансродопският“ маршрут с дължина от над 500 км, който прекосява реки и язовири и ни дарява с щедри панорамни гледки от Триград до Ивайловград. Да не забравяме и Черноморието, което въпреки презастрояването през последните години и алчните интереси на т.нар. бизнесмени, кметове и управници все още предлага автентични девствени кътчета, където спокойно можем да се насладим на разходка с каяк. Едно от тези места е устието на река Велека.

Световните тенденции и България
Източна Европа, Южна Африка и Югоизточна Азия. Има нещо, което свързва тези иначе далечни краища на света, и то е, че и трите са обявени за „горещи“ дестинации за приключенски туризъм през 2018 г. от Търговската асоциация за приключенски туризъм (ATTA) – световна мрежа, която обединява 1300 члена в над 100 страни по света – туроператори, туристически бордове, специализирани агенции, места за настаняване, журналисти, в името на устойчивото развитие на приключенския туризъм. Всяка година асоциацията прави Световна среща, на която организации, бизнес и медии се срещат, за да обсъдят най-новите тенденции и предизвикателства в сферата. През 2018 г. домакин на Adventure Travel World Summit (ATWS) беше Тоскана, а централната тема на събитието Wellspring (от англ. Извор на вечния живот) говори за преоткриване на основната същност на приключенията – автентичността на „извора“, свързването на хора с природата, търсене на повече решения за устойчивост, адаптиране към новите поколения туристи. България е класирана на трето място в индекс за развитието на този вид туризъм сред развиващите се страни, сочи класиране на АТТА. И наистина през последните години нашата страна става все по-видима за света туристическа дестинация.

Предизвикателството да излезеш навън
„Приключенският туризъм расте ежегодно, тъй като пътуващите минават през етап на еволюция, като не ги задоволява само да отидат и видят, а искат да преживеят приключение – търсят емоцията, предизвикателството, да научат нещо ново, да допринесат за местните хора“, казва Гергана Николова, регионален директор на АТТА за Европа.

Приключенският туризъм осигурява повече работни места и е много по-печеливш за местната икономика от масовия туризъм, но може би най-ценната му страна е фокусът му върху устойчивото развитие и минималният отпечатък върху околната среда.

Туризъм, който не само не вреди, но и се свързва с местните общности и им помага. Един добър пример как това може да се случва и в България – заедно с Фондация „Биоразнообразие“, Георги Златарев и неговите съдружници, с които основават „Адвенчър Густо“, помагат на прекрасния родопски крем (Lillium Rhodopeum) да не изчезне. Туристите се разхождат сред прекрасните кремове и заедно с това със скромно финансиране  подпомагат тяхното оцеляване.

Това е приключенският туризъм, пробвайте го и вие!