Текст: ст. лейтенант д-р Адриана Камбурова, специалист в Отделението по ревматология на Военномедицинска академия (ВМА) в столицата

Наричат я „болестта на царете“. Позната е още от времето на фараоните в Древен Египет. Най-често връхлита „жертвите“ си през нощта. „Наказва“ ги за прегрешенията им на масата. И си отива така, както е дошла – изневиделица. До следващия път.

Макар да не е фатална диагноза, битката с подаграта се води до живот. По какви правила трябва да става това, за да е успешна? Попитахме ст. лейтенант д-р Адриана Камбурова, която е специалист в Отделението по ревматология на Военномедицинска академия (ВМА) в столицата.

„Подаграта се дължи на отлагане на кристали от пикочна киселина в и около ставата и възпаление на вътре- и околоставните меки тъкани. Протича кризисно – появява се внезапно и отзвучава напълно в рамките на дни“, обяснява д-р Адриана Камбурова. Пристъпите по-често започват през нощта – със силна болка, оток, затопляне и зачервяване. „Обикновено е поразена една става, по-рядко се засягат две или повече“, уточнява ревматоложката.

Три дни яли, пили и се веселили…

Преяждането и препиването са обичайният провокиращ фактор. Но кризата може да е и вследствие на физическо усилие с обилно изпотяване, гореща баня, продължително гладуване, понякога – и силен стрес. „Най-често се засягат палецовата става на краката и стъпалото, по-рядко – коленните, лакътните, гривнените и по-малките стави на ръцете“, отбелязва лекарката под пагон. И успокоява, че след овладяването на кризата, ставните оплаквания изчезват без остатъчни тъканни промени.

Хиперурикемия – що е то?

В основата на подагрозната криза са повишените нива на пикочна киселина в кръвта. „Нормалните стойности при мъжете са до 420 µmol/l и до 360 µmol/l за жените. Когато са завишени, говорим за т.нар. хиперурикемия“, обяснява д-р Камбурова. Като подчертава, че наличието ù не означава непременно, че пациентът е с подагра.

„Високите нива на пикочната киселина обаче са основен рисков фактор за отключването на такава. Ето защо хората с хиперурикемия трябва да бъдат изследвани обстойно и проследявани стриктно, за да се избегне развитието на подагра“, категорична е ревматоложката.

„Ключът“ е в пурините

„Пикочната киселина се получава при разграждането на пурините, които са основна съставна част от нуклеиновите киселини, и се излъчва с урината. Те се намират в ядрото на всяка клетка и са носители на генетичната информация“, разкрива д-р Камбурова. Затова и в най-голямо количество пурините се срещат в:

  • клетките на млади животни, чието делене е много интензивно заради растежа и развитието на организма;
  • органите с висока биологична активност – тези, които имат отношение към метаболизма и синтеза на белтъци, въглехидрати и мазнини (черен дроб, бъбреци, стомах, черва и т.н.);
  • бобовите растения (боб, леща, грах), където концентрацията на нуклеинови киселини е много висока – едно малко зрънце съдържа цялата генетична информация на цялото бъдещо растение.

Диета, не глад

Високите нива на пикочна киселина в кръвта на болните с подагра се дължи на два основни фактора, обяснява специалистката от ВМА. Първият е увеличеното образуване на пурини, а вторият – намаленото им излъчване от бъбреците с урината. „И в двата случая обаче е сигурно, че колкото повече пурини се поемат с храната, толкова по-високи са нивата на пикочната киселина. Затова и балансираният хранителен режим е ключов за справянето с подаграта. Около 30 на сто от нивата на пикочна киселина се намаляват именно чрез диетата“, подчертава д-р Камбурова.

Между „диета“ и „глад“ обаче не бива да се поставя знак за равенство. Напротив – лишенията могат да усложнят състоянието на болните. „При продължителна диета или пости организмът започва да смила собствените си тъкани – белтъци и мазнини, за да осигури енергия за нормалното функциониране на най-важните органи – сърце, мозък, бял дроб. Това също може да повиши нивата на пикочната киселина в кръвта и при провокиращ фактор да предизвика подагрозна криза“, предупреждава ревматоложката.

Подагрозната криза отшумява за 1-2 дни

Как може да бъде овладяна? Д-р Камбурова обяснява, че при ставните кризи, които обичайно продължават по 1-2 дни, се прилагат няколко типа медикаменти – колхицин, СОХ-2 инхибитори и нестероидни противовъзпалителни (НСПВС). Предписват се още т.нар. алкализатори, които неутрализират част от пикочната киселина. „За болките пък помагат компреси с лед – по 5-7 минути върху засегнатата става, 2-3 пъти на ден“, споделя опита си военната лекарка.

Ревматоложката допълва, че на упорито високите нива на пикочна киселина може да се въздейства и с урикоинхибитори (които обаче се спират по време на криза, защото могат да я удължат и утежнят) и урикоелиминатори. След отшумяването на пристъпа много от пациентите нямат нужда от лечение, на други пък се дава колхицин в профилактична доза, за да се избегне риск от нов.

Млечни – да, внимателно с месото

Нископуриновата диета обаче остава важна за пациентите – „и в здраве, и в болест“. „При нея се препоръчват не повече 600 до 1 000 мг пурини дневно, избягване на богатите на мазнини и холестерол продукти и увеличен прием на въглехидрати“, уточнява д-р Камбурова. В зависимост от съдържанието на пурини храните се делят на три основни групи:

  • Група А (до 50 мг на 100 г продукт) – в „зелената зона“ влизат почти всички плодове и зеленчуци (без зелените листни и зелевите растения, гъбите и аспержите, които са в група Б); зърнените храни и хлябът, оризът и пастата; млякото, сиренето, кашкавалът и яйчният белтък; олиото, зехтинът, маслото, майонезата; несолените ядки (без кашу и фъстъци) и маслините; консервирани храни – сладка, лютеница, кисели краставички и т.н.; напитки като чай, кафе, безалкохолно.
  • Група Б (50-150 мг на 100 г) – в „оранжевата зона“ са птичето (пилешко, пуешко, патешко) и червеното месо – свинско, телешко, агнешко, наденица; черупчестите риби, скаридите и стридите; пълнозърнестият хляб и паста, кафевият ориз и овесените ядки; бобовите растения и фъстъците.
  • Група С (150-1 500 мг на 100 г) – в „червената зона“ са дивечовото месо (заек, елен, фазан, пъдпъдък), карантията – бъбреци, черен и бял дроб, сърце, момици; повечето риби – треска, херинга, скумрия, пъстърва, цаца, аншоа, сардини, както и мидите, раците и омарите; маята.

Бирата е „табу“ заради маята  

„Храните с под 100 мг пурини на 100 г могат да се консумират свободно. Онези с до 400 мг – с внимание, а останалите – като телешки и свински дроб, например – да се избягват“, обяснява д-р Камбурова. Ревматоложката от ВМА напомня, че термичната обработка може да повиши киселинността и на най-„безопасните“ храни и да предизвика криза, затова не бива да се прекалява с пърженото и пикантното, както и с чая и кафето.

С алкохола особено трябва да се внимава – особено с бирата – заради маята в нея, предупреждава военната лекарка. Водата е добре да е по много и алкална – около 10-12 чаши дневно, което се равнява на 2,5-3 литра.

Прогнозата е добра

Разбира се, въздържанието не бива да е до крайност. „Гладуването и суровоядството са нож с две остриета, защото киселинността в организма може да се повиши заради „смилането“ на собствени тъкани“, не пропуска да напомни ревматоложката. И успокоява пациентите, че прогнозата при тях е добра, защото подаграта не причинява трайни ставни деформации – освен при изключително занемарени болни с много лош контрол на хиперуримията. „Макар пълно излекуване да не е възможно – разреждането и намаляването на силата и продължителността на кризите е напълно постижимо с адекватна терапия и балансирана диета“, категорична е д-р Адриана Камбурова.