Текст: капитан д-р Цветелина Тотомирова, Клиника по ендокринология и болести на обмяната на Военномедицинска академия – София
Има ли „предвестници” захарният диабет тип 2? Лесно ли е да разпознаем „предупредителните сигнали”? И как можем да попречим на предиабета да се превърне в диабет? Попитахме специалиста от Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на Военномедицинска академия-София капитан д-р Цветелина Тотомирова.
При коварния захарен диабет тип 2 пътят от появата на нарушенията в метаболизма до настъпването на клиничната изява обикновено отнема около десетилетие, обяснява д-р Цветелина Тотомирова. „Имаме дълъг период, между 12 и 15 години, в който можем да ги открием, атакуваме и да повлияем така, че да предотвратим или поне максимално да отложим заболяването”, допълва ендокринологът от ВМА. Кои са тези „предвестници” на диабета? Най-често – нарушението на въглехидратния толеранс и повишената гликемия на гладно, дава отговор д-р Тотомирова. „В първия случай има повишаване на захарите, което се отчита на втория час след специален тест, наричан натоварване с глюкоза. Във втория, при повишение на кръвните захари на гладно, стойностите са завишени, но не както при диабетиците – а са в областта между нормата и патологията”, обяснява ендокринологът.
Ужас, пълнея от въздуха!
„Пълнея от въздуха!” – това стряскащо прозрение обикновено насочва пациентите с предиабет към ендокринолога. „Немотивираното напълняване, особено в областта на талията, което не може да се обясни с повишен прием на храна или понижена двигателна активност, често е белег на инсулиновата резистентност”, признава д-р Тотомирова. Част от пациентите са с метаболитен синдром, който се характеризира с нарушена въглехидратна и мастна обмяна, но и със затлъстяване и нерядко – повишено кръвно налягане. „Всички тези нарушения взаимно се обуславят. И при отколонение от нормите в някое от тези направления обикновено назначаваме различни изследвания, за да изясним целия метаболизъм”, допълва специалистът от ВМА.
Гените не са за подценяване
Диабет тип 2 „дреме” в гените – това вече е научно доказано. При двама родители с диагнозата, не е задължително и ние да я наследим, но е силно вероятно. Коварното е, че сработва механизмът на т.нар. антиципация – във всяко следващо поколение предразположението се предава по-рано, алармира д-р Тотомирова. Така, ако баба ви е отключила диабет на 65, при майка ви диагнозата може да дойде още след 50 години, при вас – на 30, а при децата ви – в тийнейджърска възраст. „Логично, подобно на диабета, се подмладява и предиабетът”, не крие д-р Тотомирова. За жалост, по-младите пациенти нерядко неглижират проблема и сякаш не искат да приемат мисълта, че не са напълно здрави, трябва да приемат лекарства и ги грози сериозна диагноза, ако не предприемат мерки навреме.
Много движение, малко стрес
А всъщност диабетът е „присъда с право на обжалване”. „Разковничето е в начина на живот”, обяснява ендокринологът. Какво го „приближава”? Небалансираната диета, изместването на храненето в един часови пояс – най-често вечер, злоупотребата с алкохол, липсата на движение, стресът”, разкрива наглед елементарния, но коварен механизъм д-р Тотомирова. Обратното – добрата храна, движението и поддържането на емоционален баланс – с разумно „претегляне” на позитивното и негативното в ежедневието могат да ни предпазят. Разбира се, има и медикаменти, които помагат в „битката”. „Те отлагат развитието на диабет, позволяват по-лесен контрол на теглото и услесняват преодоляването на устрема за прекомерно хранене”, обяснява д-р Тотомирова. В практиката все повече се налагат и препарати за битка с излишните килограми, защото те спират натрупването на мазнини около коремните органи, което провокира инсулиновата резистентност, допълва специалистът от ВМА.
Трудно, но не невъзможно
Неприятен, но обратим – така д-р Тотомирова определя предиабета. Затова и не е задължително непременно да ни „тласне” към диабет. „Не можем да повлиям генетичната предразположеност, но има как да се откажем от вредните навици, да контролираме теглото, да променим режима си. Трудно е, но не е невъзможно. А в същото време – с доказан ефект”, категоричен е ендокринологът. А всяка година, „спечелена в състезанието с диабета”, е безценна. Защото, с оглед на сериозните усложнения от него, едно е да го „отключиш” на 35 години, съвсем друго – на 65. „Позитивното е, че можем да го отложим максимално във времето”, оптимист е д-р Цветелина Тотомирова.
„Издава“ се и през бременността
Едрото бебе невинаги е здраво бебе. „Жените, родили много голям плод, трябва да си дават сметка, че това се дължи на прекомерно излагане на повишени захари и трябва да се проследяват внимателно в следващите години”, напомня д-р Цветелина Тотомирова. „Едно наум” трябва да имат и дамите с т.нар. гестационен диабет, чиито стойности на глюкозата са били над нормата през бременността – те също влизат в групата с повишен риск от развитие на захарна болест.