Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог

За да сме истински щастливи в живота, е необходимо да се доверяваме на другите, така че забравяме защитите и се доверяваме, оставяме се да бъдем уязвими.

Вярваме, че ни приемат безусловно, че „имаме гръб“. Ценим връзката си, защото мислим, че нашият партньор е разбиращ, верен и всеотдаен в добри и лоши времена. Предателството всъщност е преживяване на смърт –
не на човек, а на връзка.

Със сигурност знаете какво е предателството и вероятно всеки е преживявал неведнъж болката от измаменото доверие. Понякога раната е толкова дълбока, че някои хора никога не се възстановяват. Предателството е сред най-стресиращите събития в живота на човека.

Травмата на предателството обикновено се отнася до продължителна болка и сътресения, изпитани след: предателство от родител, романтичен партньор, ценен за нас приятел или институция.

През 90-те години психологът Дженифър Фрейд въвежда концепцията „травма от предателство“, за да опише какво „се случва, когато хората или институциите, от които човек зависи за оцеляване, значително нарушават доверието или благосъстоянието на този човек“.

Изневярата, малтретирането на деца и насилието от страна на интимен партньор са примери за събития, които могат да причинят травма от предателство, тъй като всички те включват нарушаване на доверието между хората в интимни отношения.

Травма от предателство може да се случи и когато институция, като правителство или правоприлагащ орган, вреди на лицата, на които твърди, че служи.

Травмата на предателството може да повлияе на физическото и емоционалното здраве, и не всеки преживява травмата по един и същ начин.

Какви са най-честите последици от предателството:

  • Силна липса на доверие, включително трудности в доверието на другите и на себе си.
  • Тревожност и пристъпи на паника.
  • Гняв, вина.
  • Депресия.
  • Свръхбдителност.
  • Хранителни разстройства.
  • Проблеми със съня.
  • Нарушена самооценка.
  • Самонараняване.
  • Злоупотреба с алкохол и/или упойващи вещества.
  • Физически симптоми, включително безсъние, болка и стомашен дистрес, синдром на разбитото сърце – стрес-индуцирана кардиомиопатия.

Хората често реагират на предателството, като се отдръпват от човека, който ги е предал. Но това невинаги е възможно, например когато са зависими от някого, за да удовлетвори определени нужди.

Децата например зависят от родителите си, които осигуряват храна, подслон, безопасност и емоционална сигурност. По същия начин някой, комуто липсват финансови или социални ресурси извън връзката, може да се страхува, че признаване на предателството и напускането може да изложи безопасността му на риск.

Този страх от потенциални последици може да накара предадения човек да погребе травмата.

Признаването на предателството може да бъде доста трудно, така че не забравяйте да бъдете милостиви към себе си и търпеливи към процеса на възстановяване.

Пътят за възстановяване може да не изглежда еднакво за всички, но тези идеи могат да помогнат за първите стъпки.

Позволете си да признаете, вместо да избягвате

Когато се опитвате да не забелязвате предателството, сътресенията могат да се разпространят и в други области от живота ви. Признаването може да изглежда твърде болезнено, но в действителност това ви позволява да започнете да проучвате причините.

Вместо да се усещате неуверени в себе си и самокритични, може да започнете да разбирате някои проблеми в отношенията, като липса на комуникация или близост, и да проучите начините за тяхното разрешаване. Това не означава, че вината за предателството лежи върху вас. Да измамиш е нездравословен отговор на проблемите във връзката.

Тренирайте се да приемате трудни емоции

Нормално е да се чувствате унижени или засрамени. Може също да се почувствате яростни, отмъстителни, болни или наскърбени. Естествено може да се окаже, че се опитвате да избегнете това бедствие, като отричате или се опитвате да блокирате случилото се.

Въпреки че скриването от болезнени и разстройващи емоции може да изглежда лесно и безопасно, избягването или маскирането на емоциите ви може да затрудни регулирането им.

Да назовете конкретни емоции и преживявания – гняв, съжаление, тъга, загуба – може да ви помогне да започнете да ги навигирате по-ефективно.

Потърсете подкрепа

Това не винаги е лесно. Може да не искате да говорите за детска травма или аферата на партньора си. Освен това, след като някой ви е предал, може да ви е трудно да се доверите изобщо.

И все пак хората се нуждаят от емоционална подкрепа особено по време на стрес. Може да не е необходимо вашите близки да знаят какво точно се е случило, но все пак могат да предложат подкрепа. Добре е да им кажете кога искате съвети и кога просто да споделите.

Съсредоточете се върху нуждите си

След предателство повечето хора се нуждаят от известно време, за да решат, дали да прекратят връзката, или да опитат да поправят щетите. Това не е нещо, върху което трябва да се чувствате притиснат да решите веднага.

Вместо да лежите будни и да циклите в тревожни мисли, опитайте ароматерапия, топла вана или успокояваща музика, за да се отпуснете и подобрите съня си. Любими филми и познати телевизионни предавания могат да ви успокоят и утешат, но опитайте и някои други хобита.

Как психотерапията може да помогне

Трудно е да се изправите сами срещу травмата. Професионалната подкрепа може да направи много за вас. В терапията може да започнете да признавате и да работите с травмата от предателство, преди то да причини продължително страдание.

Терапията може да помогне да изследвате всички чувства на самообвинение, да работите за възстановяване на самочувствието, да научите здравословни стратегии за справяне с трудни емоции.

И никога не забравяйте, че вие сте ценни, уважаващи себе си личности, които имайки сигурността на това, което искат, и особено на това, което НЕ искат, могат да се сбогуват с хората, които са ви предали. Обичайте себе си!