Текст: д-р Добромир Райков от Клиниката по гастроентерология на „Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда“
Невидима „вселена“, съставена от 100 трилиона клетки – това е чревната микробиота. Богата и динамична екосистема, чийто дом са червата, тя включва поне 500 – 1000 вида бактерии. Крехкото равновесие между „добрите“ и „лошите“ е гаранция не просто за добро храносмилане, но и за силен имунитет и крепко здраве. Как да го поддържаме? И кои са големите „заплахи“ пред него? Попитахме д-р Добромир Райков от Клиниката по гастроентерология на „Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда“.
„Колекцията от бактерии, дрожди, археи, еукариоти, гъби, протозои и бактериофаги се нарича „чревна микробиота“, което е предпочитаният пред по-стария термин „флора“. От над 50 известни типа в червата преобладават 6 вида: Firmicutes, Bacteroidetes, Actinobacteria, Proteobacteria, Verrucomicrobia, Fusobacteria с превес на първите два“, обяснява д-р Добромир Райков. Връзката между микробиотата и човешкия организъм е симбиотична – взаимно изгодна. „Средата в червата е богата на хранителни вещества и подходяща за развитие на микроорганизми, а те от своя страна участват в защитата от патогени, в регулацията на трофичните и метаболитните функции на чревния епител, в синтеза на витамини и нутриенти“, уточнява гастроентерологът. Микробиотата е ключова при разграждането на неабсорбираните въглехидрати в храната и ги превръща в късоверижни мастни киселини с разнообразна роля – благоприятства чревния мотилитет (перисталтика), глюкозната хомеостаза, източник на енергия е за дебелочревния епител. Наред с това произвежда хранителни вещества и витамини като фолати, биотин, витамин К, рибофлавин и е фактор при усвояването на някои лекарства, подчертава важните ú функции д-р Райков.
Стрес, алкохол и лоша диета провокират дисбиозата
Какво обаче се случва, щом равновесието сред тези 100 триолиона клетки се наруши? И „добрите“ бактерии загубят превес над „лошите“? „Дисбиозата е състояние на нарушен баланс между различните колонии в състава на чревната мик-
робиота. Причина за нея може да бъде промяна в диетата – засилена консумация на протеини или захари, както и хранителни добавки; прием на недобре измити плодове и зеленчуци с остатъчни пестициди; алкохолна злоупотреба; недобра хигиена; стрес; прием на имуномодулиращи лекарства“, изрежда специалистът от „Токуда“. Безспорно употребата на антибиотици е основен фактор за чревна дисбиоза, чийто белег е до болка познатият на пациентите неприятен симптом – диария, която обикновено преминава след прекратяването на курса на лечение.
Фактор са при алергиите и затлъстяването
Диарията не е единственият белег на нарушения баланс между „добри“ и „лоши“ бактерии, подчертава д-р Райков. Оплакванията може да включват още запек, подуване на корема, колики, газове, лош дъх, замаяност, умора. „Те може да са преходни, като в повечето случаи настъпват бързо компенсаторни механизми, което не налага провеждане на лечение. При персистиране и задълбочаване на оплакванията обаче е уместно провеждането на консултация с лекар“, категоричен е специалистът. „В последните години се трупат все повече доказателства за ролята на дисбиозата в патогенезата на множество актуални заболявания, както на гастроинтестиналния тракт – болест на Крон, улцерозен колит, синдром на раздразненото черво, така и екстраинтестинални – алергии, астма, метаболитен синдром, затлъстяване, сърдечносъдови проблеми“, алармира гастроентерологът.
Про- и пребиотиците са силни в тандем
Пробиотиците са един от начините за възстановяване на нормалната чревна микробиота. „Резултатите от проведени досега проучвания показват, че механизмите, чрез които те могат да окажат благоприятния си ефект, са разнообразни – като директно взаимодействие на пробиотичните щамове с наличните в червата видове; чрез продуктите, които произвеждат имуномодулация на организма“, разкрива д-р Райков. Даден пробиотик може да съдържа един или няколко бактериални щама, като при хората най-разпространени са Lactobacillus, Bifidоbacterium и Saccharomyces.
„Често се използва и синергичното действие между пробиотик и пребиотик. Вторите съдържат неразградими хранителни вещества, които стимулират растежа на чревната микробиота и моделират състава ú в положителна насока“, обяснява разликата гастроентерологът. Те са предимно въглехидратни молекули, естествено намиращи се в храната. Потенциални пребиотици например са плодовете, зеленчуците и зърнените храни – домати, аспержи, чесън, лук, банани, горски плодове, бобови растения, ленено семе. „Някои от изкуствените пък са лактулозата и инулинът, ефективни към много щамове пробиотици. Пребиотиците могат да се приемат дълго време и с профилактична цел, но предозирането с тях може да доведе до диария и чести газове“, предупреждава специалистът от „Токуда“.
ВРАГ №1
Всеки втори е носител на Helicobacter pylori
Когато говорим за „лоши“ бактерии, в ролята на „враг №1“ на здравия стомах, винаги е Helicobacter pylori. „Това е грам негативен бактерий със спирална форма, той е добре адаптиран за живот във високо киселинната среда на стомаха. Около половината от населението е носител на инфекцията, като в различните популации по света заболеваемостта е от 8 до 89%“, разкрива д-р Добромир Райков. Заразяването обикновено става в детска и юношеска възраст – често в семейството – по орален механизъм, най-често с телесни течности като слюнката и по фекално-орален механизъм. „Рискови фактори за инфекция са лоши битови условия, липса на чиста питейна вода“, обяснява гастроентерологът. Част от заразените остават асимптоматични, но най-честите клинични изяви са симптомите на гастрит. „До 50% от стомашните и 80% от дуоденалните язви са асоциирани с Helicobacter pylori, а ерадикацията (изкореняването) му значително намалява риска от рецидив на язвената болест. Helicobacter pylori е свързан не само с гастрит и язвена болест, но е и важен рисков фактор за развитието на стомашен рак и стомашен МАЛТ лимфом“, алармира специалистът“.