Текст: Христо Донев

Човекът и конят имат дълбока и дълга връзка през вековете в развитието на цивилизацията. Заедно с дивите кучета благородните тревопасни са едни от първите опитомени животни, използвани в помощ на хората.

Освен за различни видове дейности в бита, лова или по време на война, кон и човек застават рамо до рамо и в спорта. Най-популярните видове са различните дисциплини в конната езда и в частност прескачането на препятствия.

ИСТОРИЯТА

Този спорт възниква сред английската аристокрация в началото на XVIII в. Повод бил ловът на лисици, при който конете се използвали за преследване и локализиране на дивеча.

По време на акцията на ловците постоянно им се е налагало да прескачат различни препятствия по пътя, за което служили тревопасните. По това време обаче на Острова се издава указ, с който много от земите са разпределени между големите земевладелци.

Те ги разделят с огради и ловът все по-трудно се практикува. Затова почитателите на това забавление постепенно трябвало да се задоволяват с все по-малки пространства. Започват да тренират на специално изградени полигони за тази цел.

Така се създават и първите писти за прескачане на препятствия. Постепенно започва да се събира публика, която наблюдава действията на трениращите, а заедно с това стартират и първите състезания между ездачите. Постепенно обикновените тренировки се превръщат в спорт.

През 1900 г. се обособяват и първите класове. Дамите също имат място в новия спорт, като за тях препятствията и подредбата са по-лесни, а седлото на коня е пригодено за тяхната физика.

ПРАВИЛАТА

Надпреварите се провеждат на специални писти, където има подредени редица препятствия, включително вертикали, спредове, двойни и тройни комбинации. Целта на състезателите е да преминат колкото се може по-бързо и в рамките на определено време.

При пресрочване на това време се налагат наказателни точки. Грешките при прескачането на препятствията, като например събаряне на летва, неподчинение на коня (ако откаже да скочи) също се наказват. Последното може да доведе до дисквалификация, ако животното откаже да скочи няколко пъти.

Ездачите имат право да направят предварителна обиколка на пистата, за да се запознаят с нея. Тогава те преценяват точно колко крачки трябва да направи коня, за да успее да прескочи препятствието, както и под какъв ъгъл да подходи.

При международните състезания трасето е доста трудно, като препятствията са по-високи и по-близо едно до друго в сравнение с държавните турнири. При точкуването се гледа също смелостта на животното при подхода към препятствието и контролът на ездача върху него.

Ездачът трябва да избере най-правилната линия на всяко препятствие, да помогне на коня при приземяването и да успее да го накара да скочи веднага при поредните препятствия, без да бъде съборена нито една от летвите.

НАКАЗАТЕЛНИ ТОЧКИ

Както вече стана дума, в прескачането на препятствия се дават наказателни точки за различни видове грешки. Ако кон откаже да прескочи препятствието, да го заобиколи или мине под него, това води до 4 точки.

Също толкова се дават и за събаряне на летвата. Падане на ездача, на коня или на двамата води до дисквалификация. В модерните състезания като цяло съществуват 10 нива на трудност на трасетата, които се различават по височината и широчината на препятствията.

ДРУГИТЕ ДИСЦИПЛИНИ

Освен прескачането на препятствия, другите най-популярни дисциплини в конната езда са всестранна езда и обездка. При обездката се наблюдават следните качества у коня: свободата и равномерността на крачките;  хармоничност, лекота и свобода на движенията; лекота на предните и ангажирането на задните крака, изразяващи се в жив импулс; възприемане на поводите с подчинение през цялото време без проявяване на напрежение и съпротива.

При всестранната езда се изисква голям опит във всички дисциплини от страна на ездача. Самата дисциплина включва тестове по прескачане на препятствия (конкур-ипик), обездка и крос кънтри. И трите стила са заложени в програмата на олимпийските игри. Това е единственият олимпийски спорт, в който човек и животно се състезават заедно, както и единственият, в който мъже и жени се състезават заедно.

У НАС

България има сериозни традиции в този спорт, като родната федерация е една от най-старите в света. Основана е през 1914 г. под името Български жокей клуб. Държавата ни дебютира на олимпийските игри в Париж през 1924 г., представена от ген. Владимир Стойчев и Крум Лекарски. В крайното класиране генералът е 11-и от 99 състезатели.

Най-доброто българско постижение е сребърен медал отборно в дисциплината „обездка“ на Олимпийските игри през 1980 г. Отделно България има много медали и успехи от различни международни турнири. В момента в родната федерация членуват над 60 клуба от цялата страна, където всеки желаещ може да се запише да тренира професионално или за удоволствие.