Текст: д-р Мария Лобошка, алерголог и пулмолог от столичната МБАЛ „Св. София“

„Битката“ с COVID-19 невинаги е спечелена след отрицателния PCR тест или изписването от болница. Напротив.  За мнозина „войната“ с вируса продължава и окончателната „победа“ отнема месеци.

Какви са симптомите на пост-COVID синдрома? Кои пациенти по-често попадат в „клопката“ му? За колко време отшумява? И защо е важно проследяването на преболедувалите още след „падането“ на карантината? Разговаряме с д-р Мария Лобошка от столичната МБАЛ „Св. София“.

Опитен лекар с три специалности – „Вътрешни болести“, „Пневмология и фтизиатрия“ и „Клинична алергология“, тя е натрупала значителен опит в диагностицирането и лечението на пациенти с продължителен COVID.

Какво се крие зад термина „пост-COVID синдром“? „Оплаквания, които се наблюдават 3 месеца след появата на първоначалните симптоми на вируса, продължават поне 8 седмици и нерядко протичат „вълнообразно“ – могат да затихват или рецидивират с времето.“

Такава дефиниция на т.нар. продължителен COVID-19 дават експертите от Световната здравна организация (СЗО) на 6 октомври 2021 г. А д-р Мария Лобошка признава, че клиничният ú опит с преборили вируса пациенти потвърждава заключенията, залегнали в проучването, изготвено по „метода Делфи“.

Пушачите са в риск

Задух, умора и когнитивни смущения (brain fog) – това са основните симптоми на пост-COVID синдрома, но оплакванията далеч не се изчерпват с тях. И могат да се „простират“ от сърцебиене през болки в мускулите и ставите до безсъние, депресия и тревожност.

При това „отключването“ им не зависи пряко от тежестта на протичане на инфекцията в острата фаза. А кога ще отшумят, е въпрос без категоричен отговор – често 3 месеца не стигат за пълно възстановяване, а понякога – макар и рядко, оплакванията продължават цяла година.

„Данни на колегите от Imperial College, които са извършили проучване сред половин милион пациенти, сочат, че синдромът се наблюдава както при тежко, така и при леко преболедували. Засега обаче се смята, че вероятността от продължителен COVID e по-голяма при хоспитализираните пациенти“, коментира д-р Лобошка.

Най-често засегнати от синдрома са жените на средна възраст – между 35 и 49 години, пушачите, имуносупресираните пациенти – в това число и онкоболните, възрастните с потиснат имунитет, хората със затлъстяване и наднормено тегло, както и астматиците, цитира още от данните на Imperial College пулмологът.

Задух и кашлица – най-честите симптоми

Усещането за затруднено дишане и упоритата кашлица са най-честите оплаквания, които водят преболедувалите в кабинета на д-р Лобошка в МБАЛ „Св. София“. Пулмологът обаче признава, че е голям делът и на онези, при които се регистрират проблеми със сърдечносъдовата система – до 60 на сто.

„Нерядко се случва да преглеждам пациенти, които се оплакват единствено от сърцебиене и след консултация с колега кардиолог и назначаване на ЕКГ и ехокардиография да бъдат диагностицирани с перикарден излив“, споделя специалистът.

От умора през безсъние до паник атаки

Нарушенията на когнитивната функция – или т.нар. brain fog, също са масово застъпени. „Освен от умора, тези пациенти се оплакват и от проблеми със съсредоточаването и паметта. Депресия, тревожност, главоболие, хипохондрия, фобии, паник атаки също се наблюдават често. Масов проблем е и безсънието“, не крие д-р Лобошка. Понякога тези симптоми отшумяват от само себе си с времето, но нерядко се налага и терапия.

„Транквилизаторите не са първият избор. При пациентите с безсъние започваме с най-простичкото – чаша топло мляко преди лягане. Можем да включим и препарати с мента, глог и валериан. При паник атаките – които са по-характерни за жените, колегите кардиолози отчитат като успешна комбинираната терапия с бета-блокер и дневен транквилизатор, за да се стопират пристъпите на сърцебиене, изпотяване и прималяване“, допълва специалистът от МБАЛ „Св. София“.

Но признава, че много от пациентите се смущават да направят консултация с психиатър или невролог. А в същото време експерти като доц. Стефан Попов, който ръководи Клиниката по психиатрия на УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив, алармират, че „засягането на психичното здраве след COVID-19 ще се окаже правило, не изключение“.

Какви изследвания са нужни?

Може ли „клопката“ на синдрома да бъде избегната? И „затворена страница“ ли е COVID-19 след негативния PCR-тест и изтичането на карантината? „Проследяването е изключително важно, но за съжаление около 90 на сто от хората го подценяват. Особено тези в малките градове“, откровена е д-р Лобошка.

Препоръката ú е още след изтичането на карантината преболедувалите да направят изследвания и консултация със специалист. В МБАЛ „Св. София“ са разработили специални програми за проследяване при пулмолог и кардиолог.

Какъв е алгоритъмът? „На първо място са прегледът, снемането на анамнезата, рентгенографията на бял дроб и базовите кръвни изследвания. Започва се с пълна кръвна картина, биохимия, изследване на хемостазата. Газовият анализ е абсолютно задължителен, защото измерването на сатурацията в домашни условия с пулсоксиметър е само насочващо“, подчертава д-р Лобошка.

Белият дроб се възстановява с месеци

При нужда се правят и допълнителни тестове. Особено важни са спирометрията и изследването на функционалния и дифузионен капацитет на дишането – заради микротромбозите, които предизвиква коронавирусът. „Ако при рентгенографията се уловят дискретни промени в белия дроб, може да се препоръча скенер, защото при него вече те не са толкова „дискретни“.

Резултатите от спирометрията също дават повод за търсене на изменения в белия дроб чрез компютърна томография. И за съжаление, в повечето случаи ги намирам“, признава пулмологът. Като допълва, че опитът ú с преболедували пациенти дотук сочи, че при по-младите измененията в белия дроб най-често търпят обратно развитие докъм 3-я месец и по-рядко – в рамките на половин година. „По-различно е при по-възрастните – на тях са им нужни няколко месеца повече. А и не при всички възстановяването е на 100% – при някои има остатъчни фиброзни промени“, отбелязва д-р Лобошка.

Лечението „по телефона“ е опасно

В условията на пандемия мнозина се лекуват „по телефона“. Това крие доста рискове, предупреждава д-р Лобошка. В последните две години се сблъсква с различни фрапиращи случаи – например, на диабетици да бъдат предписвани кортикостероиди, без да имат висока температура или доказана пневмония.

„Подобно лечение трябва да се осъществява само под лекарско наблюдение и след като се прецизира състоянието на пациента. Освен това кортикостероидът се включва минимум на 5-ия ден, и то – ако има данни за дихателна недостатъчност и пневмония“, подчертава пулмологът. Когато пък се взема в комбинация с антибиотик, е много важно да се предпише и противогъбична терапия, напомня д-р Лобошка, защото често се сблъсква с току-що преборили COVID пациенти, които развиват неприятни микози.

Деликатен е и въпросът с антибиотиците. „След 4-ия ден при всяка вирусна пневмония се наслагва бактериална инфекция, а тя може да е фатална – особено при най-възрастните. Затова антибиотиците не бива да бъдат заклеймявани – те могат да се използват както за лечение, така и за профилактиране. И при някои болни е ключово да се предотврати именно наслагването на инфекция“, обяснява пулмологът.