Текст: доц. д-р Кирил Карамфилов, завеждащ отделението по инвазивна кардиология в УМБАЛ „Александровска“

Над 400 хиляди – толкова са българите, успешно преборили изпитанието COVID-19 досега, сочи официалната статистика. За част от тях обаче коронавирусът не е само болезнен спомен, а борба, която продължава.

Година и половина след избухването на пандемията лекари и пациенти се изправят и пред ново предизвикателство – т.нар. пост-COVID синдром. Той има много „лица“ – от умора и задух през замайване и главоболие до депресия и дори – косопад. Една от системите, които вирусът атакува, е сърдечносъдовата.

Защо тя е толкова уязвима? Как да разпознаем тревожните симптоми? За какво да сме нащрек след преболедуване? И какви усложнения може да „отключи“ COVID-19? Попитахме изтъкнатия кардиолог доц. д-р Кирил Карамфилов. Той завежда отделението по Инвазивна кардиология в УМБАЛ „Александровска“ и има богат опит в битката с коварния вирус и последиците от него.

„Най-честите оплаквания при пост-COVID синдром са свързани с умора, намален функционален капацитет (трудност в извършване на обичайни ежедневни активности), мускулна слабост, задух.

Това в голяма степен са общите симптоми. Но могат да се проявяват такива и от страна на сърдечносъдовата, дихателната, отделителната и нервната система“, споделя опита си доц. Кирил Карамфилов.

Болка в гърдите и сърцебиене. Това са най-честите оплаквания, с които се сблъскват преболедувалите COVID-19 от страна на сърдечносъдовата система, разкрива още кардиологът.

АСЕ-2 рецепторите като „входна врата“

„Най-уязвими са органите, чиито клетки имат много ACE-2 рецептори, тъй като тези рецептори са „входната врата“ на вируса и нарушеното им функциониране води до затруднения в голям брой процеси в тези органи. Сърцето, белият дроб, клетките на съдовете и мозъка са именно такива органи“, допълва специалистът от „Александровска“.

И цитира данни от проучвания, проведени в най-засегнатите от пандемията държави – Китай, САЩ, Великобритания, Франция, Испания и Италия, които сочат, че между 10 и 20% от случаите преболедувалите имат именно сърдечно засягане.

Кога се проявява синдромът?

Кога обаче се „отключва“ синдромът? И как да разберем, че сме станали негова „жертва“? „Наличието или задълбочаването на симптомите 3-4 седмици след острата фаза на боледуването се приема за пост-COVID синдром”, обяснява доц. Карамфилов. Но уточнява, че той подлежи на допълнителна класификация, като се разделя на:

  • Подостър или продължаващ симптоматичен COVID-19 – включва симптоми и нарушения във функционирането на различни органи и системи, налични от 4-12 седмици след острия COVID-19.
  • Хроничен или пост-COVID-19 синдром – когато симптомите продължават или са налице след 12 седмици от настъпване на остър COVID-19 и не може да се отдадат на други причини и заболявания.

Тежкото преболедуване е „отключващ“ фактор

Идва и важният въпрос – при кои пациенти рискът от „отключването“ на синдрома е най-голям? И зависи ли то от тежестта на протичане на заболяването? Възможно ли е например да се прояви при хора, които са прекарали коронавирусната инфекция безсимптомно или леко?

„Проучванията показват ясна връзка между тежестта на острия COVID-19 и вероятността за поява на пост-COVID синдром. Колкото по-тежка е била острата инфекция и е налагала неинвазивна и/или механична вентилация, толкова по-чест е синдромът“, дава категоричен отговор кардиологът.

Диабетиците и пълните хора да са нащрек

По отношение на рисковите групи доц. Карамфилов обяснява, че по-застрашени от появата му са пациентите с хронични белодробни заболявания, по-пълните хора, по-възрастните, диабетиците, хората със сърдечни, с бъбречни и неопластични заболявания.

Именно заразените с COVID-19 от тези групи трябва да са „нащрек“, щом преминат през острата фаза на болестта. „Те следва да следят дали симптомите намаляват с течение на времето. В случай че продължат след 3-4 седмици или имат тенденция да се задълбочават, трябва да се консултират с общопрактикуващ лекар, който да ги насочи към специалист – в зависимост от симптоматиката и основния засегнат орган“, препоръчва кардиологът.

Миокардити и перикардити са сред честите усложнения

През февруари УМБАЛ „Александровска“ стартира специална програма за възстановяване от COVID-19, която се радва на небивал интерес. Пациентите имат възможност за безплатна консултация със специалистите от клиниките по кардиология, нефрология, пулмология, неврология, психиатрия, имунология, клиничната лаборатория и микробиологичната лаборатория.

Какво показва натрупаният опит на доц. Карамфилов и колегите му – кои са най-срещаните усложнения след коронавирусна инфекция по отношение на сърдечносъдовата система? „Най-честите са свързани с възпалителни промени на околосърдечната торбичка (перикардити) и сърдечния мускул (миокардити), както и различни форми на ритъмно-проводни нарушения.

Нерядко се отчита и задълбочаване на симптоматиката на пациенти с изходна сърдечна недостатъчност“, споделя началникът на отделението по инвазивна кардиология.

Внимавайте с медийните публикации

Доц. Карамфилов не крие тревогата си и от друго. „Опитът ни показва и склонност на някои от пациентите да променят или спират своето лечение – на базата на данни, публикувани в медиите за евентуални неблагоприятни ефекти.

Важно е да се отбележи, че подобни сигнали не получиха потвърждение в проведени научни проучвания. Съветвам тези пациенти да се консултират с общопрактикуващия си лекар или наблюдаващия ги кардиолог, тъй като евентуална промяна или прекратяване на лечението им по-скоро биха имали негативен ефект върху тяхното състояние“, предупреждава на финала доц. Кирил Карамфилов.

Кога е време за ваксина?

Колко време след преболедуването от COVID-19 се препоръчва ваксинация? Тази изключително важна дилема стои пред всички, преборили вируса. „Този въпрос все още няма категоричен отговор, базиращ се на доказателства от специално проведени проучвания“, признава доц. Кирил Карамфилов.

Въпреки това дава ценни препоръки. „За пациентите с остра инфекция е най-добре да изчакат, докато се възстановят и излязат от карантина. Онези, които са получили моноклонални антитела или реконвалесцентен серум на COVID-19, трябва да изчакат поне 90 дни, така че това лечение да не пречи на имунния отговор на ваксината“, съветва кардиологът.

„Различни проучвания сочат, че преболедувалите имат антитела в рамките на 3-6 месеца, които предпазват организма от повторно заразяване. След този период се увеличава вероятността от повторно боледуване и ето защо след него е уместна ваксинация“, допълва доц. Карамфилов.