Текст: д-р Димитър Черкезов, дерматолог от екипа на столичната МБАЛ „Света София“

2,5 квадратни метра. Толкова обширен „терен“ за действие дава на коронавируса най-големият орган в човешкото тяло – кожата. Как я поразява и белязва COVID-19?

Кои са най-типичните оплаквания  в активната фаза на заболяването и по време на т.нар. пост-COVID синдром? Обратим ли е косопадът, който връхлита мнозина след преборването на вируса? Има ли рецепта срещу неприятното „маскне“? И как правилото на „четирите Р“, разработено от българските дерматолози, може да предпази изтормозената от дезинфектанти и сапуни кожа на ръцете ни?

На всички тези въпроси отговаря д-р Димитър Черкезов, който от 2019 г. е част от екипа на столичната МБАЛ „Света София“. В последните две години дерматологът се среща очи в очи с вируса ежедневно – и като лекар на „първа линия“ в COVID отделение, и като специалист в кабинета по кожни и венерически болести.

„Пандемията от COVID-19 действително не пощади и най-големия орган в човешкото тяло. Според данните в световната литература условно можем да разделим кожните прояви на коронавирусната инфекция в 6 групи“, изрежда ги д-р Димитър Черкезов:

  • Васкулопатии – поразяват най-често съдовете на лицето, но червени петна и сърбежи могат да се наблюдават и по краката, ръцете и други части на тялото.
  • COVID пръсти (covid fingers/toes или chilblains) – почервеняване или посиняване на пръстите на ръцете или краката;
  • Везикулозни обриви (с мехурчета) – приличат на тези при варицела и се наблюдават по различни части на тялото.
  • Екземни обриви.
  • Уртикариални обриви.
  • Макулопапулозни обриви – зачервени петна, преминаващи в подутини.

За последните 3 типа д-р Черкезов отбелязва, че са по-скоро неспецифични. „Причината е, че не можем на 100% да докажем, че са вследствие на инфекцията“, уточнява дерматологът.

Из „дебрите“ на Т-клетъчния имунитет

Защо COVID-19 поразява и кожата? „Смята се, че Т-клетъчният имунитет играе основна роля във васкулопатиите – болестите на съдовете и капилярите. Имунитетът изгражда специфични антитела, които в даден момент се „закачат“ за съдовата стена и по този начин я „оронват“.

Нарушавайки нейната цялост, предизвикват екстравазация – изтичане на кръв и медиатори в пространството извън съда – и се получават и тези обриви и зачервявания, като те могат да са преходни и непреходни – например да се появяват и изчезват на различни места“, разкрива механизма специалистът от МБАЛ „Света София“.

„Това е характерна особеност на самия COVID-19 – той проявява тропизъм към съдовете – особено към малките съдове на белия дроб, сърцето и мозъка. Неслучайно тромбозите и съдовите увреди са сред основните причини за високата смъртност вследствие на инфекцията“, допълва д-р Черкезов.

Ваксината не е опасна при псориазис и лупус

Дали кожните прояви са обвързани с тежестта на протичане на инфекцията – на този етап медицинската литература не е категорична, признава дерматологът. „COVID-19 обаче би могъл да обостри някои хронични кожни заболявания, имайки предвид тяхната имунологична генеза. Например  псориазис, лупус, булозни дерматози и др. Въпреки това засега няма достатъчно убедителни данни до каква степен и кои конкретни пациенти са в по-голям риск. Съвсем скоро би следвало да се появят широкообхватни проучвания по темата“, отбелязва д-р Черкезов.

В същото време пациенти с автоимунни заболявания имат опасения и колебания по отношение на ваксинацията срещу вируса. „Няма да скрия, че се сблъскваме с предразсъдъци – как да е иначе при толкова крайно разнопосочни мнения дори и на колеги… За жалост наблюдаваме следния феномен – пациенти с псориазис, да речем, които с години се доверяват на лекаря си за основното си заболяване, не смеят да му повярват, че имунизацията е безопасна. Н

ие, в дерматологичното съсловие, сме „за“ ваксинацията и смятаме, че не би навредила при автоимунни кожни заболявания“, подчертава специалистът от МБАЛ „Света София“, който е бил и на „първа линия“ в битката с вируса.

Оплакванията отшумяват за месец

Освен с непредвидимия COVID-19 и предразсъдъците спрямо ваксините, лекарите вече все по-често се сблъскват и с още едно предизвикателство – т.нар. пост-COVID синдром. „Не бих се наел да говоря с конкретни числа, но е факт, че сериозен процент от преболедувалите проявяват поне един кожен симптом. Моите наблюдения показват, че оплакванията продължават между 1 и 4 седмици по време на и след прекаран COVID-19”, споделя опита си д-р Черкезов.

Проявите могат да са различни – като при описаните вече от специалиста 6 типа – червени петна, обриви, подутини и т.н.

Косопадът след COVID-19 е обратим

Особен проблем за пациентите обаче се оказва косопадът, който нерядко се „отключва“ след преболедуване. „Обикновено настъпва няколко седмици след прекарването на инфекцията и потърпевшите – най-вече дамите – са силно притеснени. Но тук искам да внеса едно успокоение – този косопад е реверзибилен. С подходяща терапия може да се овладее и е обратим. За съжаление, не може да се каже колко точно време ще отнеме възстановяването на косата. Обикновено са необходими между 1 и 3 месеца“, разкрива дерматологът.

Как се овладява? „Има редица локални средства – шампоани, лосиони, маски, пяна за коса. Ако се наложи, може да се прибегне и до вътрешно лечение с таблетки“, коментира възможностите специалистът от МБАЛ „Света София“. По-неприятното е, че в последно време кожният лекар се сблъсква с пациенти, които година след прекарването на COVID-19 и овладяването на косопада, се връщат в кабинета след повторен епизод. „Засега обаче не можем да докажем, че има пряка връзка с вируса. Събираме данни от клинични случаи и ще ги представим в научна статия“, обяснява д-р Черкезов.

Има ли „щадящи“ маски?

Пряката връзка между коронавируса и друг кожен проблем – т.нар. маскне, обаче не подлежи на съмнение. „Безспорно се сблъскваме с този феномен още от началото на пандемията. Първите научни статии по въпроса се появиха в две държави, които бяха най-силно засегнати при първата вълна – Италия и Китай.

Има множество доклади за последиците от перманентното носене на маска – особено сред медицинския персонал, който е много уязвим заради дългите дежурства“, изтъква дерматологът. „Проблемът тук най-често се дължи на създаването на влажна среда между маската и кожата вследствие на издишването. Това води до повишено омазняване и активизация на cutibacterium acnes”, разкрива д-р Черкезов.

Маските с най-висока защита – FFP2, в това отношение са „нож с две остриета“. „Поставени правилно, те създават нещо като вакуум – мога да го потвърдя от първо лице след опита си в COVID отделение за няколко месеца“, признава с усмивка кожният лекар. И не крие, че „дишаща“ маска няма как да има. „Хирургичните вероятно са по-щадящи в този аспект. Въпреки риска от акнеични обриви обаче, маските не бива да се подценяват, защото са от огромно значение за ограничаването на пандемията.

И е важно да се носят правилно – покривайки носа и устата, като се сменят на няколко часа“, напомня д-р Черкезов.

„Четирите Р“ спасяват при екзема

„Косвена жертва“ на пандемията е и кожата на ръцете. Как да е иначе след 2 години на третиране с безброй препарати? „В последните 3 месеца буквално всеки трети пациент е с екзема на ръцете. Причината се крие в комбинацията от три фактора, „опустошаващи“ кожната бариера – дезинфектантите на спиртна основа, изсушаващите сапуни и зимният сезон“, обяснява специалистът от МБАЛ „Света София“.

И споделя, че в борбата с това предизвикателство принос имат българските дерматолози – по-специално колективът „Казанджиева-Цанков-Дърленски“, разработил алгоритъм за поведение при екзема при COVID-19. Той почива на принципа на „четирите Р“, а именно:

  • разпознаване на контактния иритант/алерген;
  • премахване на контактния иритант/алерген;
  • редукция на кожното възпаление;
  • реставрация на кожната бариера.

„Казано по друг начин – трябва да наблюдаваме кой препарат или кои ръкавици причиняват най-голямо дразнене и сухота. Обикновено това са течните дезинфектанти на спиртна основа, както и ръкавиците с талк. В тези случаи първо се цели премахването на контактния иритант или алерген и подмяната му с друго средство.

После идва ред на противовъзпалителна терапия за ръцете, а на етап 3 възстановяваме кожната бариера, която представлява един вид „невидима ръкавица“, изтъкана от вода, аминокиселини и т.н. При прекомерно въздействие на обезмасляващи и изсушаващи фактори, като спирта, тази бариера отпада. И в резултат кожата започва да се зачервява, нацепва, лющи“, предупреждава д-р Черкезов.

Слагайте крем за ръце преди лягане

Превенцията също е от значение. „За да не се стига до напуквания и екземи, на няколко измивания на ръцете през деня – например 2-3 – нанасяйте крем за ръце. Добре е да заложите на дерматологичната козметика – това са специализирани продукти, които се продават в аптеките. От този тип вече има и дезинфектанти, които едновременно дезинфекцират и хидратират кожата“, изтъква кожният лекар.

„Вечер пък, непосредствено преди лягане, обилно мажете дланите с крем – отвън и отвътре. Това гарантира, че препаратът няма да бъде отмиван поне за няколко часа, което му позволява да навлезе в кожата, да компенсира загубата на вода и  в крайна сметка да имаме здрави ръце“, подчертава д-р Димитър Черкезов.

И не пропуска да внесе лъч оптимизъм на финала: „Очаквам, че тази година без да конкретизирам кога, COVID-19 да бъде поставен под контрол благодарение на науката и колективния имунитет, както във времето се е случвало с всяка друга въздушно-капкова инфекция. Но апелът ми към хората е – да бъдат отговорни!“.