Текст: доц. д-р Иванка Гергова, началник на лаборатория „Микробиология“ във Военномедицинска академия-София
Гъбичките са неприятен проблем, с който почти всеки от нас се е сблъсквал. Микроорганизмите могат да провокират инфекция буквално „от глава до пети“. В изключителни случаи при пациенти с компрометиран имунитет – и фатална. За рисковете, които крият басейните, спарващите обувки или домашните любимци – специалистите алармират непрестанно. Как обаче влияят диетата и лекарствата? И каква е връзката между микробиома и гъбичките – е тема, върху която учените активно работят. Докъде са стигнали в проучванията си? Попитахме доц. д-р Иванка Гергова, началник на лаборатория „Микробиология” във Военномедицинска академия-София.
„Микробиомът представлява съвкупност от всички микроорганизми, обитаващи тялото на човека. Холистичната медицина ясно показва, че той оказва огромно влияние върху здравия организъм, повлиявайки метаболизма, хормоналните ефекти, имунитета, дори вкусовите възприятия и гените“, разкрива доц. д-р Иванка Гергова. Като уточнява, че учените все още търсят отговори на въпросите има ли географски различия, какво е влиянието на възрастта, пола или други демографски фактори. „Известно е, че чревният микробиом е свързан с някои чернодробни заболявания, възпалителни заболявания на червото – като хроничния улцерозен колит, колоректалния карцином и т.н. Както и с други, на пръв поглед съвсем различни състояния – като съзряването на имунната система и дори размера на сърцето. Микробиомът произвежда вторични метаболити, които могат да повлияят имунитета, а някои от представителите да прераснат в инвазивни гъбични инфекции при имунокомпрометирани индивиди“, обяснява още началникът на лаборатория „Микробиология“ във ВМА.
Стресът, цигарите и диабетът са рисков фактор
При здрави хора чревният микробиом съдържа представители от различни групи микроорганизми – бактерии, някои протисти (едноклетъчни паразити) и микроскопични гъбички, разкрива доц. Гергова. „Не е статичен и често търпи промени в резултат от въздействието на външни фактори. Докато стабилността на бактериалния микробиом вече е добре документирана, ситуацията при микроскопичните гъбички е все още неясна. Счита се, че немалка част просто преминават през гастроинтестиналния тракт (ГИТ), докато трайно населяващите не са толкова много. Проучванията сочат, че включва над 260 различни вида гъбички, но най-широко застъпени са представителите на сахаромицетите и видове от род Candida“, допълва микробиологът. Именно последните се определят като „опортюнистични патогени“. „Опортюнистите нормално обитават човешкото тяло, но при спад в имунитета могат да се изявят, причинявайки инфекции, с различна локализация и тежест. Причините са доста разнообразни – хронични заболявания (като диабет), съпътстващи инфекции, продължителен стрес, преумора, небалансирано хранене, вредни навици (като тютюнопушене и прекомерна употреба на алкохол)“, изрежда доц. Гергова. Но подчертава, че извън заболяванията на останалите фактори можем да въздействаме и сами. И препоръчва да се храним балансирано, да се движим достатъчно и да намираме време за почивка, колкото и динамичен да е денят ни.
Колко важна е диетата?
„Основната част от микроскопичните гъбички попадат в организма с консумирането на растителна храна. Очевидно е, че диетата повлиява микробния състав на червата. Проучванията вече доказаха, че тя категорично въздейства върху равновесието с другите чревни обитатели – предимно анаероби и Е. сoli“, обяснява доц. Гергова. Като подчертава, че гъбичките не попадат в организма заради приема на недобре съхранявани или неизмити храни. „Касае се по-скоро за съдържащата се в плодовете, зеленчуците и ядките собствена микробна флора, придобита в процеса на растежа им. Няма вариант тя да бъде отстранена без термична обработка, което би унищожило голямата част от ценните за здравето витамини, както и други специфични съставки“, уточнява микробиологът. И обръща внимание – българското винаги е по-добрият избор. „В растителните храни, родно производство, се съдържат микроорганизми, с чието присъствие в голяма степен организмът ни е свикнал“, обяснява доц. Гергова.
Внимателно с антибиотиците
„Антибактериалните средства, приемани при лечение на инфекции, са важен фактор, въздействащ на състава на микробиома. Той е чувствителен и реагира, пряко или косвено, на болестни състояния и интервенции, често и на ятрогенно въздействие“, предупреждава доц. Гергова. И напомя, че прилагането на антибиотици винаги трябва да е добре прецизирано. По отношение на необходимост, подбор на препарат, дозиране и продължителност на лечението. „По правило при тежки инфекции, често лекувани с широкоспектърни антибиотици, се прилагат и антимикотици (антимикробни препарати, унищожаващи микроскопичните гъбички). Последните също трябва да бъдат приемани разумно, защото въздействат и на коменсалните гъбички (непричиняващи възпаление), което от своя страна нарушава равновесието и се оформя порочен кръг“, предупреждава микробиологът от ВМА.
Когато равновесието се наруши, имунитетът страда
„Продължителният прием на широкоспектърен антибиотик може да доведе до настъпване на т.нар. дисбиоза – състояние на нарушено равновесие между основните микроорганизми, обитаващи гастроинтестиналния тракт“, алармира доц. Гергова. Немалко обаче са и другите фактори – заболявания на стомаха и червата, свързани с нарушена храносмилателна функция или неправилно разграждане на хранителните съставки (протеини, мазнини и въглехидрати); чернодробни заболявания заради функционални нарушения и последваща недостатъчна детоксикация; различни заболявания на храносмилателната система с инфекциозен и неинфекциозен характер. „Активирането на условно патогенните микроорганизми или появата на такива се съпътства от увреждане на слизестата обвивка на червата и нарушаване на баланса в процесите на секреция и разграждане. На свой ред дисбиозата може да има сериозни последици върху здравето – компрометиране на имунния статус, което е предиспозиция за появата на нови инфекции, които отново биват третирани с антибиотици. И така порочният кръг се затваря“, не крие доц. Гергова.
Пробиотиците и пребиотиците помагат
Как да избегнем влизането в този „порочен кръг“ или да излезем от него, ако балансът вече се е нарушил и сме с инфекция? „Добър ефект както за профилактика, така и за повлияване на вече настъпила дисбиоза оказва приемът на пробиотици и пребиотици, чиито терапевтични действия се допълват“, обяснява доц. Гергова. Ето защо подобни препарати се предписват не само при гъбични инфекции. „Благотворният ефект от прилагането им се изразява в нормализирането на чревния микробиом, поради което се прилагат широко като елемент от комплексното лечение на инфекциозни чревни заболявания“, подчертава началникът на лаборатория „Микробиология“ във ВМА.
Микробиом има всяка система в тялото ни
„Всяка анатомична система в човешкото тяло има собствен специфичен микробиом“, подчертава доц. д-р Иванка Гергова. „Гастроинтестиналният тракт (ГИТ) на човека например се обитава от голямо многообразие от микроорганизми, приспособили се еволюционно към специфичните условия – отсъствие на кислород, физиологични температури, перисталтика; големи вариации в киселинната реакция на средата (рН) – от силно кисела в стомаха до алкална в чревната лигавица“, допълва специалистът от ВМА.
„Приема се, че до раждането червата са стерилни, въпреки че откриването на бактерии в амниотичната течност (околоплодните води) и мекониума (фекалиите на новороденото) поставя нови предизвикателства към това предположение. Постепенно ГИТ се колонизира, добивайки огромно многообразие при възрастните. Счита се за доказано, че чревният микробиом участва в пристенното храносмилане и синтезирането на витамини от групи В и витамин К, в обезвреждането на ксенобиотиците, в поддържането на местния имунитет. Темата търпи все повече обогатяване, като силно се надявам, че натрупаните познания ще подпомогнат и лечението на някои все още недобре проучени състояния като аутизма или онкогенезата“, допълва доц. Гергова.