[vc_row][vc_column][mk_fancy_title color="#393836" size="20" font_weight="bold" margin_bottom="18" font_family="none"]Актуален имунизационен календар на Република България[/mk_fancy_title][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_column_text disable_pattern="false"]Европейският Център за предпазване и контрол на заразните заболявания (ECDC) определя имунизацията чрез ваксиниране като едно от десетте най-велики постижения на общественото здравеопазване през 20-ти век. В страните с успешни имунизационни програми, където имунизационният обхват е висок, нивото на заболеваемост от дадено ваксинопредотвратимо заболяване (ВПЗ) е ниско. Проведените стриктни изследвания са важно доказателство за ползите от имунизациите. Благодарение на ваксините, едрата шарка и полиомиелитът (детски паралич) са премахнати в почти целия свят. Достигнат е контрол над няколко други заболявания, които се очаква да бъдат елиминирани в близко бъдеще. Успешното приложение на ваксините в България също е довело до изчезването на заболявания като дифтерия и полиомиелит.

Как действат ваксините?
Ваксините съдържат многократно отслабени вируси, бактерии (т.нар. живи ваксини) или само частици от тях. При въвеждането на ваксината в тялото, имунната система реагира с изработването на антитела, които атакуват причинителите на заболяването (вируси/бактерии), с цел да ги елиминират и да се предотврати появата на инфекция.
Създава се и имунологична памет и по-късно, при контакт на детето със съответния вирус или бактерия, неговата имунна система ще ги разпознае и бързо ще произведе съответните защитни антитела. Ваксинирането е метод, както за превенция, така и за профилактика на редица заболявания. Когато имунизирате своето дете, вие го предпазвате от редица инфекции с потенциално тежко протичане и сериозни усложнения. Ваксинирайки детето си, обаче, вие предпазвате не само него, но и останалите деца и възрастни. Ваксините предотвратяват заболявания, за които няма ефективно лечение. Те намаляват тежестта на заболяването при евентуално боледуване. Няма ваксина, която да предпазва 100%, но дори човек да заболее, боледува в лека форма.
Ваксинирането е важно за общественото здраве. С помощта на ваксините децата и близките им са по-здрави. Когато се имунизират възрастните с ваксина срещу грип или коклюш, например, до голяма степен се предотвратява разпространението на тези болести и сред децата. Имунизирайки децата с пневмококова ваксина, предпазваме близките им от заразяване. Ако достатъчно хора са имунизирани срещу дадено заболяване, то се появява рядко и е намален риска от епидемия.

Задължителни имунизации и реимунизации
Съгласно актуалния Имунизационен календар на Република България се провеждат задължителни профилактични имунизации и реимунизации на определена навършена възраст:
• всички новородени се имунизират с ваксина срещу туберкулоза (БЦЖ) и срещу хепатит Б;
• от втори, трети и четвърти месец децата се ваксинират срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б инфекции и пневмококови инфекции, както и срещу хепатит Б, ако ваксината срещу хепатит Б е в състава на многокомпонентна ваксина;
• между 7 и 10-месечна възраст, на децата без белег от БЦЖ имунизацията, се поставя БЦЖ ваксина след отрицателна туберкулинова проба;
• от 12-тия месец децата се ваксинират срещу пневмококови инфекции, но не по-рано от 6 месеца след прилагане на третия прием;
• от 13-тия месец децата се имунизират с комбинирана ваксина срещу морбили, рубеола и паротит;
• от 16-тия месец децата се ваксинират срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце тип Б инфекции, но не по-рано от 12 месеца след прилагане на третия прием.

Реимунизации
• на 6 г. възраст – реимунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит;
• на 7 г. възраст – реимунизация срещу туберкулоза на лицата с отрицателна туберкулинова проба;
• на 11 г. възраст – реимунизация срещу туберкулоза на лицата с отрицателна туберкулинова проба;
• на 12 г. възраст – реимунизация срещу морбили, рубеола и паротит и реимунизация срещу тетанус и дифтерия;
• на 17 г. възраст – реимунизация срещу туберкулоза на лицата с отрицателна туберкулинова проба и реимунизация срещу тетанус и дифтерия;
• при навършване на 25 години, както и на всеки 10 години – реимунизация срещу тетанус и дифтерия.

Какво трябва да направят родителите при посещение за ваксинация?
Съобщете на лекаря за налично в момента заболяване или неразположение на детето. Лекарят ще ви попита за фамилна обремененост, хронични заболявания, наличие на алергии и други възможни противопоказания за ваксиниране. От ваша страна вие задайте всички интересуващи ви въпроси.

ДОПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ:
След ваксинация: Няколко дни пазете детето от контакт с възможни заразоносители. Не давайте на детето профилактично температуропонижаващи или болкоуспокояващи лекарства - те могат да повлияят на имунния отговор към ваксината или да замаскират поява на нежелана реакция, затова ги използвайте само при нужда според указанието на личния лекар. Наблюдавайте детето в следващите дни за симптоми, сочещи за поява на нежелана реакция след ваксинация.

Какви са възможните нежелани реакции от ваксините?
Най-често срещаните са: болка на мястото на инжектиране, подуване, зачервяване и субфебрилна температура. Те отшумяват бързо, без лечение и са сигнал за това, че имунната система реагира правилно на ваксината. Това не означава, че когато отсъстват тези реакции, имунната система не e активна. Ако болката е значителна или температурата - висока, уведомете веднага вашия лекар. Той ще прецени дали е необходимо лечение. Не давайте медикаменти без указания от лекар. Изключително рядко, в рамките на минути до няколко часа, след ваксинацията е възможна поява на алергични реакции с различна тежест. При поява на свиркащо дишане и задух, замайване, оток на гърлото (дрезгав или спаднал глас), уртикариален обрив, учестена сърдечна дейност – незабавно потърсете лекарска помощ.

Противопоказания за имунизация
Сериозни алергични реакции след имунизация с дадена ваксина са противопоказания за последваща имунизация със същата ваксина. Не трябва да се имунизират с живи ваксини хора със сериозни увреждания на имунната система. Имунизация с живи ваксини по време на бременност също трябва да се избягва. Преди да се вземе решение за имунизация, е задължителна консултация и последващо решение от лекар. Болните деца с остро заболяване не трябва да бъдат имунизирани.

ДОПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ:
Освен задължителните, съществуват и т.нар. препоръчителни имунизации. Препоръчителни са за лица в неимунизационна възраст с придружаващи заболявания, при пътуващи в региони със заразни болести и др. Препоръчителни са имунизации срещу хепатит А и Б, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, паротит, рубеола, грип, менингококови, ротавирусни инфекции, коремен тиф, бяс, инфекции с човешки папиломен вирус и др.

За допълнителни съвети се обърнете към вашата аптека BETTY.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]