Кралската игра на коне

Весна Кнежевич Чосич

Национален спорт на антична Азия в миналото, полото се играело от Япония до Египет, от Индия до Византийската империя, а днес има свои разновидности и на велосипеди, канута, слонове и якове

Полото е много стар спорт, играе се в 77 страни по света, а от 1998 г. Международният олимпийски комитет го признава като спорт, който се ръководи от Международната федерация по поло. В САЩ това е спорт на големите скорости, ездачите препускат в пълен галоп. САЩ
са и единствената страна, в която има професионална женска лига по поло.

Било е популярно в древен Китай, където векове наред е запълвало свободното време на владетелите, а в Монголия се играела разновидност на полото, при която вместо топка се използвала току-що отрязана козя глава. Чукът (стикът) за поло се появява и върху китайските императорски гербове, което не е необичайно, защото играта е била част от дворцовия живот през златната ера на китайската класическа култура при Минхуан, Лъчезарния император, който бил страстен ездач.

Някои погрешно вярват, че полото е измислено от конните монголски орди. Монголската империя и Златната орда възникват хиляда години, след като полото вече е било широко разпространено из цяла
Азия и Иранското плато. Мнозина смятат, че елитарното поло има общ произход с националната игра на Афганистан, която включва два отбора играчи, мъртва коза и няколко правила. Нарича се „бузкаши“.
Играчите препускат на коне и вместо топка удрят мъртва коза, от която накрая остават само дрипи. В Казахстан се играе „кокпар“, която прилича на бузкаши.

Полото е отборен спорт, който се играе на коне, като целта е да се вкарват голове. В играта участват два отбора, които използват дълги дървени стикове (чукове) и се опитват да вкарат с тях топката във вратата на противника; при което има много остри маневри и акробатични удари, затова човекът и конят трябва да бъдат много добре тренирани. При игра на поло на открито всеки отбор се състои от четирима ездачи. При варианта на закрито (арена поло) отборите имат по трима играчи. Играе се на времена от по седем минути, наричани чаки (Chukkas). Стандартно чаките са шест, но в зависимост от правилата на лигата може да се играят четири или осем чаки. При арена полото чаките са с времетраене от шест минути.

Принцът на Уелс
Сър Чарлз играе поло 40 години, след 1992 г. само в благотворителни мачове, и се оттегля „достойно, но със съжаление“, след като събира над 12 милиона паунда от благотворителни мачове. По време на мач по поло през 1990 г. счупва дясната си ръка, а след тежко падане през 2001 г. изпада в безсъзнание. Полото не е безопасен спорт. Сър Чарлз претърпява сериозно падане от кон и през 2005 г., но предава увлечението си по този спорт на синовете си Уилям и Хари, които са известни като добри играчи. Няма нищо странно и в това, че една от най-важните срещи в живота му става пак на мач по поло. В действителност сър Чарлз е на 23 години, когато на турнир по поло среща настоящата си съпруга Камила, а фотографията на двойката,
увлечена в разговор под едно дърво, на която принцът е в своя екип за поло, обикаля целия свят.

Игрище на Пътя на коприната
„Нека другите се забавляват с други неща – Крал на игрите винаги ще бъде Играта на кралете“. Този стих е изсечен в скала близо до поло игрището в Скарду, Пакистан, северно от Кашмир, близо до знаменития Път на коприната от Китай към Запада. Много учени смятат, че полото е възникнало сред иранските племена във времената преди Дарий I (521-485 г. пр.Хр.), а персийската литература и изкуство предлагат най-богатите извори за полото в древния свят.
Иранският поет и историк Фирдоуси описва примери за кралски турнири по поло в текста на епопеята от девети век „Шах-наме“. Там поетът разказва подробно за международен мач между силите на туранците и последователите на принц Сиявуш, като съобщава също, че и цар Шапур ІІ от династията на Сасанидите от ІV век се е учил да
играе поло, докато бил още едва седемгодишен.

3000 години преди Христа
В Книгата на рекордите на „Гинес“ пише, че полото е било познато в Манипур още около 3100 години преди Христа, но под името „сагол канджей“. Според историческите източници служител на британското правителство, изпратен в Манипур през ХІХ век, написал отзив за спорта поло и така неговата популярност се увеличила. А по време на дебат в Камарата на лордовете през 1891 г. маркиз Рипън казва за Манипур: „Това е малка страна и за нея се знае малко, но, както знаете, в тази страна е родено полото“.

Модерният спорт поло има един стар проблем. Играта е скъпа и изключителна и около нея витае аурата на богатството. Но популярността на полото нараства непрестанно от осемдесетте години и изглежда, че бъдещето му е гарантирано със завръщането сред спортовете, играни в университетите по целия свят.

През древната история на Азия, от Япония до Египет, от Индия до Византийската империя, полото и неговите разновидности са били най-близките еквиваленти на „националния спорт“. Обаче с упадъка на великите източни империи през средните векове, съпровождан от нахлуванията на монголските орди, изчезва и бляскавият придворен живот, в който полото е играло значителна роля, а самата игра като такава се съхранява само в отдалечените села.

Поло в зала
Арена полото, или полото в зала, е приемлив вариант за мнозина,
които искат да го играят, а правилата са подобни на класическото поло. Играе се на терен с размери 100 на 50 метра, много подобен на използваните за други конни спортове. Минималните размери на
терена са 50 на 25 метра. Главната разлика между играта на открито и тази в зала е скоростта (играта на открито е по-бърза). Освен това, в залата се изисква повече сила, а топката е по-голяма. В колежите на Съединените щати и Канада се играе поло в зала. В колежите на Англия полото включва и двата вида.