Текст: Елена Терзиева, експерт по балансирано хранене от CSNN

В основата на повечето здравословни проблеми и заболявания стои храносмилането. Храносмилателната система осигурява вещества за всички други органи и системи. Когато нейните функции са нарушени, започва да страда целият организъм.

Ролята на стомаха в този процес е да смели храната, която постъпва в него под формата на каша (ако е добре сдъвкана). Стомашните сокове разграждат протеините на аминокиселини и спомагат усвояването на редица минерали, както и витамините В12 и фолиева киселина. Стомахът е единственият орган, в който средата е кисела, именно благодарение на храносмилателните сокове. За да не се наруши стомашната тъкан, тя е покрита с лигавица, образуваща слузест секрет, който я предпазва.

Гастритът представлява възпаление на стомашната лигавица, което може да възникне внезапно (остър гастрит) или да бъде постоянно или постепенно явление (хроничен гастрит). Ако вече имаме диагностициран гастрит, е необходимо да разберем каква е причината за възпалението, за да знаем какви мерки да вземем. Разбира се, превенцията е най-доброто средство за предпазване от гастрит.

Факторите, които могат да причинят гастрит, ще ни покажат от какво да се предпазваме, но и какви симптоми за съществуващ проблем да търсим, за да ги отстраним. Сред тях са:

  • честа или продължителна употреба на алкохол;
  • често повръщане;
  • стрес;
  • честа употреба на някои медикаменти като аспирин или други противовъзпалителни;
  • хеликобактер пилори (Helicobacter pylori);
  • вирусни или бактериални инфекции;
  • рефлукс.

С възрастта отделянето на стомашни сокове намалява и това създава условия за развитието на бактерии, което прави остаряването фактор, предразполагащ към гастрит. При стрес понякога отделянето на стомашни сокове се повишава, но в повечето случаи хроничният стрес също води до намалена секреция. Други рискови фактори са: нездравословно хранене, недостиг на хранителни вещества, наднормено тегло, медицинска история на автоимунни заболявания и вирусни инфекции.

Най-добре да бъдете диагностицирани от лекар, специалист, но ето и симптомите, по които можете да разпознаете дали страдате от гастрит, като имате предвид, че при всеки заболяването протича различно, а при някои хора – дори безсимптомно:

  • гадене или постоянно раздразнен стомах;
  • подуване на корема;
  • стомашни болки;
  • повръщане;
  • нарушено храносмилане;
  • парещо усещане в стомаха между храненията или през нощта;
  • хълцане;
  • загуба на апетит;
  • повръщане на кръв или тъмнокафяво съдържимо;
  • катраненочерни изпражнения.

От изключителна важност е правилното диагностициране на състоянието от специалист, тъй като самолечението крие рискове. В много случаи при нарушено храносмилане се препоръчват хранителни добавки, съдържащи храносмилателни ензими, но те не са препоръчителни при възпаление на стомашната лигавица (гастрит), тъй като може да обострят състоянието. В такива случаи е по-добре да се укрепи лигавицата, а впоследствие да се ползват ензими. Но за хранителните добавки ще споменем малко по-надолу. Да се върнем на храните.

На първо място слагаме храните и напитките, които трябва да се избягват при гастрит или с цел превенция. Това са:

  • всички храни, към които имате непоносимост;
  • алкохол, цигари, кафе;
  • газирани напитки;
  • горещи и пикантни храни;
  • за известно време – млечни и глутен съдържащи храни;
  • плодови сокове, съдържащи лимонена киселина (портокал, грейпфрут, ананас и други);
  • домати;
  • мазни и пържени храни;
  • пакетирани и преработени храни;
  • рафинирани храни (бял хляб, захар, тестени и сладки изделия).

Не съществува универсална диета при гастрит и менюто може да бъде различно според причината. Ако тя е Helicobacter pylori, класическата медицина предписва антибиотици, но според холистичното хранене бактерията може да бъде намалена чрез диета, богата на фибри, някои храни и подправки и естествени антибиотици като например:

  • лук и чесън;
  • дребни червени плодчета;
  • целина, магданоз;
  • кейл (къдраво зеле);
  • броколи;
  • мащерка, мента;
  • бобови храни;
  • зелен чай;
  • кисело мляко;
  • сок от моркови;
  • кокосова вода;
  • зеленолистни зеленчуци.

Като цяло начинът на хранене трябва да е такъв, че да помогне на стомашната лигавица да зарасне. Диетата трябва да е богата на зеленчуци, плодове, качествени протеини и полезни мазнини. Храните, богати на фибри, на антиоксиданти (като витамин С), на минерали (като калций и магнезий), витамин В12, омега-3 мастни киселини и пробиотици, помагат да се намали възпалението и да се укрепи храносмилателната система.

Преди да пристъпим конкретно към хранителния план, е препоръчително да се изработи една елиминационна диета, която да установи, кои точно храни причиняват дразнене, тъй като при всеки те са различни. При такава диета, дразнещите храни се отстраняват от менюто за няколко седмици, после се въвеждат на ротационен принцип, за да се установи кои от тях може да останат в менюто и кои да се извадят за постоянно.

При започване на хранителен план за гастрит най-добри резултати ще постигнете, ако следвате следните правила:

  • Консумирайте малки порции храна по 5-6 пъти на ден или през около 3 часа – това ще увеличи притока на кръв на стомаха и ще помогне за заздравяването на лигавицата.
  • Консумирайте правилното количество вода – по 30–40 мл на килограм тегло на ден. При наличие на парене или други симптоми изпивайте една чаша вода.
  • Използвайте техники за намаляване на стреса и най-вече – хранете се в спокойна среда, сдъвквайте добре храната и най-добре – далеч от електронни устройства (телевизор, таблет, телефон), които повишават нервното напрежение.
  • Откажете цигарите и намалете контакта с токсини. Добра идея е през уикенда да излизате в планината или да си почивате на място с чист въздух.

С какво да се храним? Желателно е храните да са с натурален произход, да не съдържат токсини и да са богати на съответните хранителни вещества.

  • Храни, богати на антиоксиданти, като витамин С и витамин А – тиква, камби, зеленолистни, артишок, аспержи, копър, фенел, морски зеленчуци, джинджифил, куркума, броколи, карфиол, брюкселско зеле, ябълки и боровинки.
  • Пробиотични храни – туршии, кисели краставички, кефир, кисело мляко, комбуча.
  • Храни, богати на фибри – накиснати или покълнали сурови ядки, семена, зърнени и бобови, бадеми, семена чиа, ленено семе (мляно), овес, киноа, кафяв ориз, елда, амарант.
  • Полезни протеини – месо, дива риба (сьомга), яйца.
  • Полезни мазнини – кокосово масло, студенопресован зехтин, авокадо, краве масло или масло гхи.
  • Напитки – бадемово мляко, зелев сок, зелева чорба, соево мляко.

Промяната в храненето значително подобрява състоянието, но е добре да се включат и някои билки и хранителни добавки, които ще подсилят действието на диетата:

  • Алое вера – фаворит при стомашни проблеми; приема се преди хранене, като най-добре да бъде в течна или гелообразна форма или ако ползвате капсули, да разтворите съдържанието им в малко вода. Алоето образува филм върху стомашната лигавица, който я предпазва от дразненето и същевременно спомага под този филм тя сама да заздравее. Самото алое има противовъзпалителен ефект и намалява симптомите.
  • Сладък корен – спомага храносмилането, успокоява стомашната лигавица, има противовъзпалителен ефект, антиоксидантни, антитуморни, антибактериални и антивирусни свойства. Също се приема преди хранене.
  • Пробиотици – балансират стомашната и чревната флора, укрепват имунната система, буквално „надвиват“ лошите бактерии, които може да са причината за гастрит. Приемат се сутрин, на гладно или с храната, ако има дразнене от капсулата.
  • Билки и подправки – канела, джинджифил, анасон, мента, бяла ружа, лайка, листа от папая.

И не на последно място – ако причината за гастрита е хроничният стрес, се постарайте да си осигурите редовни почивки, спокойна среда, да общувате с любими и позитивни хора! Практикувайте релаксиращи техники: медитация, релаксация или йога! Начинът на живот и начинът, по който възприемаме нещата, са не по-малко важни от храната.