Текст: д-р Елена Петкова, завеждащ отделение „Имунопатология“ в Клиниката по клинична алергология на УМБАЛ „Александровска“ в София

250 пъти – толкова е скочила честотата на алергичния ринит от края на XIX в. до днес. 500 млн. в света, от които 150 млн. в Европа, са „жертвите“ му в момента.

Причинител №1 на най-разпространеното алергично заболяване са полените, следвани от микрокърлежите в домашния прах. А очакванията са, че до 2025 г. всеки втори българин ще бъде с алергия. Лечима ли е полинозата? Защо пристъпите на уж „пролетната алергия“ често тормозят пациентите до есента? И до какви усложнения може да доведе подценяването ú? Отговорите дава д-р Елена Петкова, която завежда отделение „Имунопатология“ в Клиниката по клинична алергология на УМБАЛ „Александровска“ в София.

„Нарастването на честотата на алергичните заболявания се дължи в голяма степен на промяната в начина на живот – с обедняването на човешкия микробиом, урбанизацията, замърсяването на въздуха“, обяснява феномена д-р Елена Петкова.  И уточнява, че най-често при пациентите със сезонен алергичен ринит или риноконюнктивит се открива свръхчувствителност към дървесен полен (бреза, бук, върба, леска и др.), тревен полен (власатка, фуражна трева, тимотейка, пшеница и др.) и плевели (пелин, амброзия, живовлек и др.). Затова и не е коректно определението „пролетна алергия“ – истината е, че пристъпите могат да продължат от началото на пролетта до края на лятото, подчертава специалистът от „Александровска“.

Календар на цъфтежите алармира пациентите
„В България поленовият сезон започва обикновено в края на месец февруари, когато започват да цъфтят дърветата и пациентите с алергия към дървесен полен са с най-изразени оплаквания от носа и/или очите“, обяснява д-р Петкова. През месеците май-юни „на мушка“ са алергичните към полените на тревите, а през август-септември – тези със свръхчувствителност към плевели. „Има пациенти с т.нар. полисенсибилизация, които проявяват алергия към повече от един алерген, т.е. те са със симптоми през по-голямата част или през целия поленов сезон“, обръща внимание алергологът. Но допълва, че всяка година се изработва актуален поленов календар. Благодарение на него пациентите с полиноза могат да следят за очакваното време на цъфтежите, за да контролират по-добре състоянието си и необходимостта от приема на симптоматични лекарства.

Само тест може да потвърди диагнозата
Непрестанно кихане, водниста хрема, сърбеж в носа, сълзящи и зачервени очи, кашлица – едва ли има човек, който да не познава типичните симптоми на полинозата. Сред по-редките се нареждат главоболие, повишена температура, общо неразположение, образуване на гъсти секрети. Д-р Петкова обаче предупреждава – трудно е да се направи разлика между алергичен и неалергичен ринит само по оплакванията. Затова и диагнозата идва задължително след тестове. „Най-често използваме кожно-алергичните проби – изследването се провежда чрез накапване на различни алергенни екстракти на предмишницата и отчитане на резултатите след 20 минути. Тестът е достъпен и с висока информативна стойност, което го прави най-предпочитаната възможност за диагностика“, допълва специалистът от „Александровска“. Важно е няколко дни преди изследването пациентите да не вземат противоалергични лекарства. Понякога при невъзможност да се направят кожните проби (предимно при малки деца) полинозата се доказва и с кръвни тестове, но те са по-скъпи. „В редки случаи пък може да се наложи и провокационна проба с алергена“, допълва началникът на отделението по „Имунопатология“.

Капки под езика „превъзпитават“ имунната система
„Присъда“ за цял живот ли е полинозата? Съвременната медицина вече е намерила начин да я „надхитри“. „Алергенната имунотерапия е единствената, която променя естествения ход на болестта, като действа и след спиране на приложението ú. Затова я препоръчваме на всички пациенти“, обяснява д-р Петкова. Механизмът е следният – екстракт от алергена се прилага под формата на инжекции или таблетки/капки под езика. „При полиноза това се прави в продължение на 6 месеца през годината, като терапията продължава 3-5 последователни години“, уточнява алергологът. „Прилага се в повишаващи се дози във фаза на изграждане и поддържане, като целта е имунната система по естествен път да изгради толеранс спрямо алергените, което намалява симптомите и нуждата от лекарства, предотвратява добавянето на нови алергии и профилактира развитието на бронхиална астма“, подчертава д-р Петкова.

При 40 на сто „еволюира“ в астма
Макар имунотерапията да е подходяща за почти всички пациенти, някои контролират състоянието си с конвенционална. „Според тежестта на оплакванията терапията може да е локална – назални промивки с морска вода и антихистамини и/или кортикостероиди в носа и очите за повлияване на симптомите, както и прием на лекарства през устата – антихистамини под формата на таблетки. Това лечение е без значими странични ефекти, продължава през целия сезон на оплакванията, но не променя хода на заболяването“, подчертава д-р Петкова.

Изключително важно обаче е полинозата да не се неглижира. „При липса на подходящо лечение съществува риск за прогресиращо влошаване на симптомите през всеки следващ сезон. Освен това – неповлияване от конвенционалните дози на симптоматичните лекарства, добавяне на алергии към други сезонни или целогодишни алергени, усложнения от страна на носа, ушите, синусите. Смята се, че най-сериозното – развитие на алергична бронхиална астма, настъпва в около 40% от случаите“, алармира специалистът от „Александровска“.

В сухи и ветровити дни стойте у дома
Да ограничим контакта с алергена е почти невъзможно, но има няколко „златни правила“, които трябва да се спазват в „критичния“ сезон. На първо място да се избягва дълъг престой на открито – особено в горещи, сухи и ветровити дни, когато концентрацията на полени е най-висока. По време на сън и при шофиране винаги затваряйте прозорците, е другата
препоръка на д-р Елена Петкова.

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ…

Пристъпите намаляват с годините
Около 22% от тийнейджърите на 13-14 години в света имат поленова алергия, показват различни проучвания. Сезонният алергичен риноконюнктивит „предпочита“ младите хора и децата, не е характерен само за най-малките – под 2 години. „Обикновено честотата му и тежестта на симптомите намаляват с напредване на възрастта“, обяснява д-р Елена Петкова. За жалост за алергичните заболявания е характерно генетичното предразположение. „Вероятността децата, които имат един родител с алергия, също да развият такава, е 30-50%. Ако и двамата родители са алергични, процентът се увеличава до 60-80%“, предупреждава специалистът от „Александровска“.