Текст: д-р Мария Иванова, алерголог от екипа на Клиниката по спешна токсикология на Военномедицинска академия (ВМА) в София

Летен катар. Така кръщава алергичния ринит откривателят му – английският лекар Чарлз Блекли, който сам е изпитал на гърба си тегобата на сенната хрема.

Климатът у нас обаче ни дава пълното право да използваме термина „пролетна алергия“, признава алергологът д-р Мария Иванова, която е част от екипа на Клиниката по спешна токсикология на Военномедицинска академия (ВМА) в София. Колко българи попадат в „клопката“ на сенната хрема? Какво я „отключва“ и как може да бъде овладяна? И пред какви предизвикателства поставя COVID-19 пациентите с алергии? Отговорите на старта на „сезона на полените“ дава д-р Мария Иванова.

„Алергичните болести са проява на свръхчувствителна имунна система и тъй като една беда не идва сама, в повечето случаи алергичният ринит върви заедно с алергичен конюнктивит, бронхиална астма, риносинуит, а при децата – с възпаление на средното ухо. При тези пациенти често се срещат атопичният дерматит, уртикарията, хранителната и медикаментозната алергии“, признава д-р Мария Иванова.

И уточнява, че алергичният ринит е изключително разпространено заболяване, което обаче нерядко остава недиагностицирано. „Само в Щатите от него страдат от 20 до 40 милиона души. Сезонният алергичен ринит обхваща 20% от тези пациенти, като при 40% от останалите клиничната картина е смесена – между сезонен и целогодишен. Част от пациентите дори извън сезона остават с повишена реактивност към различни нокси, включително и цигарения дим или силните миризми“, разкрива алергологът.

„Точна статистика у нас няма, но се счита, че до 20% от българите са имали алергични прояви поне веднъж в живота си. Когато говорим за деца обаче, положението е доста критично – всяко второ до 12 години е имало поне един инцидент на свръхчувствителност до тази възраст“, изтъква специалистът от ВМА.

И стресът е отключващ фактор

Кои са рисковите фактори за отключването на алергичния ринит?
„Въпросът е много сложен и отговорът трудно може да бъде еднозначен. Счита се, че основният е контактът с инхалаторни и професионални алергени. Признат факт обаче е и генетичната предиспозиция на определени индивиди към отключването на алергия. Счита се, че т.нар. скандинавски тип (светли хора със сини очи) са изложени на по-висок риск.

Често в алергологичния кабинет се срещаме с младежи, които не са имали оплаквания в миналото, но след преместване в големия град започват проявите на класическия алергичен ринит. Това звучи парадоксално, но е факт! Вероятно интензивният начин на живот, замърсената околна среда и стресът допринасят за „преустройство“ на имунната им система по неправилен начин“, споделя опита си д-р Иванова.

Най-често се изявяват между 11 и 14 г.

„Няма точно правило за появата на алергичния ринит, както и за останалите алергични заболявания. Знае се, че сенната хрема рядко се проявява преди втората година на детето, а най-голямата честота на заболяването е между 11 и 14 години. Колкото по-късно се появи за първи път алергичният ринит, толкова шансовете ни за овладяване и излекуване намаляват“, изтъква обаче алергологът.

„След 45-годишна възраст симптомите на това страдание обикновено отслабват. Така че, когато говорим за сезонен алергичен ринит, по-скоро важи правилото за отшумяване на заболяването при повечето пациенти с годините. Въпреки че през последните години виждаме все повече изключения“, признава специалистът от ВМА.

И не крие, че немалко пациенти след преболедуване от COVID търсят помощ с типична алергична симптоматика – от уртикарии и новопоявили се алергични ринити до отключени след инфекцията бронхиални астми с типичните за заболяването бронхоспазми.

Симптомите – от сърбеж през хрема до главоболие

Как ни връхлита сенната хрема със събуждането на природата от „зимен сън“? „Пролетта за всички нас е символ за ново начало и цъфналите цветя и дървета са важен негов елемент, във всеки човек те пораждат положителна емоция и оптимизъм, но не така стоят нещата с алергичните пациенти.

За тях сезонът започва не с ентусиазъм от хубавото време, а със сърбеж в очите и ушите, запушване и често обилна секреция от носа, пристъпно и упорито кихане, дразнене и сърбеж по небцето – до промяна във вкуса, обща отпадналост, главоболие, напрежение в синусите. След дългото стоене у дома, призивът да излезем сред природата звучи много привлекателно, но не и за хората с алергични заболявания“, описва симптомите, които вгорчават дните на пациентите д-р Иванова.

Дали не е вирус?

Мярката, която е редно да вземем, усещайки симптомите, е една – да отидем на лекар. „Проблемът идва от припокриването на началната симптоматика при някои вирусни заболявания и при алергичния ринит, както казах, неслучайно старите лекари са използвали термина „сенна треска“, виждайки, че и в единия, и в другия случай се касае за възпаление.

Има една съществена разлика – повишената температура“, подчертава д-р Иванова. При алергичната хрема не се наблюдава фебрилитет, а силните болки в гърлото са изключение. „Характерният за заболяването изразен сърбеж на небце, нос и очи също може да ни помогне да различим алергията от вирусния ринит. Въпреки това в алергологичния кабинет често попадат пациенти с вирусни инфекции, при тях кръвните изследвания са необходими за точното определяне на диагнозата.

При диагностиката е от особено значение опитът на лекаря, положителните кожно-алергични проби, изследването на специфични Ig E и анамнезата са само част от пъзела“, напомня алергологът.

Сухото и ветровито време е „враг“

„Тази година алергичните пациенти са пощадени заради задържащото се студено време, има обаче реална опасност със затоплянето и концентрацията на поленовите зрънца в атмосферата драстично да се повиши. Сезонният алергичен ринит се предизвиква от тичинковия прашец (полен) на ветроопрашваните растения, като при проявяващия се март-април ринит главните причинители са дърветата (бреза, ясен, кестен). През месеците май-юли на дневен ред идват тревите, а август-септември актуални са плевелите.

В България най-често поленовата алергия започва в третата част на май и продължава през юни, тогава е най-интензивен цъфтежът на ливадните треви от семейство Житни. С прецъфтяването на тази група през юли симптоматиката при болните обикновено намалява. Много зависи от метеорологичните условия през дадената година, сухото и ветровито време е сериозен проблем за пациента, това са най-подходящите условия за разпространение на тичинковия прашец“, подробно обяснява специалистът от ВМА.

Имунотерапията като „висш пилотаж“

Присъда „до живот“ ли е сенната хрема? „Алергичният човек е алергичен за цял живот, 7 дни в седмицата, и то за 24 часа, това обаче не е толкова болест, колкото състояние на имунната система. И не трябва да се възприема като обреченост. Дали ще се развие дадено заболяване или не – не зависи много от нас, но на начина, по който ще протече алергичната болест, вече сме се научили да въздействаме“, успокоява д-р Иванова.

„След диагностиката и определянето на виновния/те алергени идва и назначаването на правилна имунотерапия, което вече е „висшият пилотаж“ в алергологията. Хипосенсибилизацията е единственото лечение, което не само лекува болестта и намалява нуждата от медикаменти, но и предпазва пациента от развитието на придружаващи заболявания (като на първо място по значимост бих поставила бронхиалната астма)“, изтъква алергологът.

„Само лекари специалисти алерголози, могат да предписват  имунотерапия, като по време на провеждането ú пациентът трябва да е под постоянния им контрол. Често тя продължава 3-5 години и преценката за прекратяването ú също е индивидуална“, допълва д-р Иванова.

БГ препаратите са достъпни и ефикасни

„В нашата страна има утвърдени традиции както в производството, така и в употребата на препарати за имунотерапия. Това са специфични „ваксини“, които се произвеждат в НЦЗПБ. Спокойно мога да кажа, че това производство е своеобразно национално богатство. Българските препарати са качествени, достъпни и изключително ефикасни“, изтъква специалистът от ВМА.

„Имунотерапията е изключително ефективна при младите хора. За съжаление, не всички пациенти са подходящи за този тип лечение. Имунотерапията не е добър избор при възрастните хора и пациентите, страдащи от определени хронични заболявания. В този случай на помощ идва фармацията – пероралните антихистамини и назалните кортикостероиди са чудесен  метод за справяне със симптоматиката, но никога не си ги назначавайте сами! Тези медикаменти имат странични ефекти и те са добре познати на проследяващия ви алерголог“, предупреждава д-р Иванова.

Астмата е заплаха №1

До какви усложнения може да доведе неглижирането на проблема? „Сенната хрема е сезонно заболяване, съществува обаче и целогодишен алергичен ринит – предизвикан най-често от алергените на домашния микрокърлеж, плесени, домашните любимци. При някои пациенти с полиноза се развива и орален алергичен синдром – проява на свръхчувствителност към определени храни, които имат общи алергени с полените“, не крие алергологът.

Но най-голямото предизвикателство си остава появата на задух – основен симптом на бронхиалната астма. „Веднъж, развил заболяването, пациентът коренно променя начина и качеството си на живот и става зависим не само от спазването на множество ограничения, но и от всекидневния прием на редица медикаменти“, напомня д-р Иванова.

Бъдете нащрек при инфекция

Проблем за хората с полиноза могат да се окажат и вирусните и бактериални инфекции, които изискват терапия с антибиотици и антипиретици. „При тях сериозно предизвикателство може да се окаже паралелно развила се медикаментозна алергия“, алармира специалистът от ВМА. Затова препоръчва да са нащрек и при тревожни симптоми да търсят лекар.

„Имала съм случаи на пациенти, които чакат да им отшумят оплакванията, лекуват се с подръчни „противоалергични“ средства и при пристигането в спешното звено вече имат развита дихателна недостатъчност, а в по-лошия вариант – и срив на хемодинамиката. Загубата на ценно време в този случай може да бъде фатално. Алергичните състояния, особено острите, не трябва да се неглижират“, алармира д-р Иванова.

Промивките на носа помагат

Алергологът дава и полезни съвети, които поне в известна степен могат да облекчат оплакванията в сезона на полените. „Необходимо е тези пациенти да ограничат престоя си сред природата. Най-подходящият момент за разходка са сутрешните и вечерни часове, но не и във ветровито и сухо време. След прибиране у дома дрехите трябва да се сменят, да се вземе душ и да се направи промивка на носа с физиологичен разтвор, за да се отстранят механично полените“, препоръчва д-р Иванова.

Не се бойте от ваксината срещу COVID-19

След повече от 2 години живот в „пандемичен режим“ няма как да не изникне и въпросът – могат ли да се ваксинират пациентите с алергия срещу COVID-19? И възможно ли е това да стане в сезона на полените? „Сама по себе си коронавирусната инфекция създава предпоставки за усложнения на всяко едно алергично състояние и те са в пъти повече от евентуални постваксинални реакции.

Едно е сигурно – пациентите с хронични, включително и алергични заболявания, имат много по-малък риск за развитие на COVID-19 и неговите усложнения, ако са завършили ваксинационния си курс“, категорична е д-р Мария Иванова. Препоръката ú е преди имунизацията те да ограничат, доколкото е възможно контакта с алергена, към който са чувствителни. „В този период е добре да се избягват т.нар. алергенни храни – ядки, риба, морски дарове, не се препоръчва и алкохол. При определена категория пациенти могат да се назначат антихистамини – както преди, така и след ваксинацията“, уточнява специалистът от ВМА.

„Съветът ми към пациенти с анамнеза за предхождащи алергични реакции е: преди ваксинация посетете проследяващия ви алерголог, той ще ви препоръча адекватна противоалергична подготовка, а за самата имунизация най-добре изберете голям ваксинационен център. Колегите от този във ВМА например са освен перфектно обучени и вече достатъчно опитни. Те знаят не само как да предотвратят даден проблем, но и умеят да се справят с възникнали критични ситуации“, категорична е д-р Иванова.