Олга Георгиева

Когато октомври позлати листата на дърветата, а слънцето още грее меко, Старият Пловдив е прекрасно място за разходка. Да пием кафе на Таксим тепе, а после да се порадваме на величествената красота на Античния театър, да усетим спокойствието на живописните калдъръмени улички и атмосферата на един град, съществувал от второто хилядолетие преди новата ера.

Съветът на Европейския съюз избра Пловдив за Европейска столица на културата 2019 заедно с още един стар европейски град – Матера в Италия. Титлата е добра възможност да се предизвика интерес към българската култура и да се привлекат много европейци за културен туризъм у нас. А Пловдив наистина я заслужава: наслагвани столетия наред културни пластове тук съжителстват с новия дух на безбройните инициативи на пловдивчани – Международен фестивал на камерната музика, Международен музикален фестивал „Античен театър“, Международен пленер по живопис, Национални есенни изложби, Седмица на съвременното изкуство, Нощ на музеите и галериите, Празник на Стария град, Международни фотографски срещи и много, много други.

Главната улица
За да усетим ритъма на града първо ще се разходим по главната улица – най-дългата пешеходна зона в Европа. Тази улица винаги ме е впечатлявала. „Княз Александър I“ започва от централния площад при хотел „Тримонциум“, Централната поща и Цар Симеоновата градина, преминава покрай пл. „Стефан Стамболов“ със сградата на Община Пловдив и фонтана, Римския стадион и Джумая джамия (оттук по-късно ще се отклоним към Капана и към Стария град). После преминава в т. нар. Малка Главна (ул. „Райко Даскалов“), продължава покрай Халите, пресича бул. „6 септември“ през подлеза на „Аптека Марица“ и завършва със закрития пешеходен мост над реката. Общо 1750 метра пешеходен рай. Сградите по главната улица са реновирани и освежени в пастелни тонове, приятните заведения се редуват с магазини, прекрасни книжарници и аптеки (разбира се, има и Betty). Голяма част от къщите са строени в началото на XX век, архитектурата им има елементи на класицизъм, сецесион и постмодернизъм. Една от емблематичните сгради е Хотел Молле, построен през 1911 г. по проект на италианския архитект Мариано Пернигони. Колко много младежки спомени имам от тази улица! Вълнуващото откриване на първия Mс Donalds в България (определено не съм привърженик на тази храна, но тогава всички с нетърпение очаквахме прочутия „западен“ модел за бързо хранене). Вечерните питиета преди “Mavri Tripa”, феноменалната гръцка дискотека в бункер. Сутрешното кафе след нощувките с тумба приятели в туристическата спалня – възрожденска къща в Стария град. Невероятно вкусните палачинки с ягодово сладко, изпечени на плоча, които хапваш на крак на главната. Силният аромат на липите през лятото, меката топлина на слънцето през есента. А по-новите ми спомени са все по работа…

Капана
От главната улица тръгваме към Капана, занаятчийския квартал в сърцето на града от недалечното минало. Тесните улички около Куршум хан (днешните Хали) с тематични имена Железарска, Кожухарска, Абаджийска, Златарска и т.н. и днес са пълни със симпатични магазинчета, ателиета и работилнички, както и с много заведения. Капана има стремежа да се превърне в туристическа творческа атракция – той е център на фестивалите One Design Week, One Architecture Week и One Dance Week. Но изглежда доста по-спокоен и тих на фона на съседната оживена главна улица.

Старият град
А сега да се отправим към Стария град. Разположен върху три хълма (Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе), Старият Пловдив е съвременник на Троя и Микена – по-стар е от Рим и от Атина! След завладяването му от Филип Македонски носи името Филипополис, римляните го избират за административен център на римската провинция Тракия и го наричат Тримонциум – градът на трите хълма. От римската епоха (II-IV в.) датират останките от някогашните бляскави обществени сгради: огромен форум, впечатляващ стадион, красив амфитеатър, внушителни крепостни стени, езически храмове, терми, акведукти, аристократични домове. Но разходката из Стария град е разходка из различни епохи – наред с конструкции от античността, приспособени към съвременността, можем да видим средновековната крепостна порта (Хисар капия), разкошни и добре реставрирани Възрожденски сгради, ориенталски османски постройки (Джумая джамия, Чифте баня, Часовниковата кула на върха на Сахат тепе). Е да, най-старите исторически паметници впечатляват най-много. Античният театър, днес отново отворен за представления след реставрации, e строен по времето на император Траян (в началото на II век). Бил много пищно украсен и побирал до седем хиляди зрители. Не можем да не им го признаем, добра локация са избрали древните – гледката от амфитеатъра е невероятна и днес. От ІІ в. датира и Римският стадион, изграден по модел на Делфийския, има само 12 такива в света. Видяхме част от него под площад „Джумаята”, върху пистата му лежи днешната пешеходна зона. От „по-ново“ време са великолепните пловдивски възрожденски къщи – с впечатляващ архитектурен стил, цветна украса на фасадите и красиви орнаменти. Характерни за интериора им са стенописите и богатите дърворезби по мебелите, таваните и стълбищните парапети. Някои от къщите и до днес служат за жилищни сгради, други са превърнати в музеи и галерии. Интересно как – от древността до днес – тук една култура е „стъпвала“ на основите на друга, за да изгради нещо ново, по-добро…

Пловдивският панаир
Няма как да не го споменем. Началото му е поставено само четиринадесет години след Освобождението, през 1892 г. Година преди това правителството на Стамболов взима решение да организира в Пловдив международно земеделско-промишлено изложение – първото на Балканите. Целта му е да стимулира прохождащата индустрия на България и нейното селско стопанство, да осигури международни контакти на българските производители. По проект на Люсиен Шевелас е създадена Цар Симеоновата градина, в която са изградени павилиони „с много вкус и извънредно майсторство. Чудесни алеи, безброй млади дръвчета, навсякъде зеленина и пъстри градини – същински рай. И езеро за разходки с параходче, и пъргави освежаващи водоскоци; места за увеселения, развлекателни изненади*…“ Откриването е на 15 август 1892 г. с голям военен парад. Днес „Международен панаир Пловдив“ АД е най-големият изложбен център в България по закрита изложбена площ. Да не забравим да посетим от 19 до 23 октомври „Цветна есен“, специализираното изложение за цветя – за професионалисти и любители.

*цитатът е от книгата „Първи българки“, Кирил Божилов, ТАРА Пъблишинг.