Текст: Антоанета Новакова, фамилен психотерапевт, педагог
За кого е отредена грижата за домашните любимци? Как се случва така, че обикновено подаряваме на детето си куче, а после ние го разхождаме?
Искаше куче, купих ти го, сега ти отговаряш за него!
Каква е връзката между чувството за отговорност и домашния любимец?
Още от малка страстно обичам котките. Родителите ми не позволяваха да имам и затова прибирах всяко коте, което се изпречеше на пътя ми. След кратък престой котетата бяха изпращани обратно навън, което ме правеше много нещастна. Когато самата аз станах родител, се погрижих вкъщи да отглеждаме какво ли не – задължителните рибки, костенурка, хамстер, котки и накрая кучета. Понякога купуваме на детето си това, което самите ние сме искали да имаме като малки, удовлетворявайки по този начин собствените си нужди, а не тези на детето.
Решението да имаме домашен любимец е много важно и преди да го вземем, е добре самите ние да си дадем сметка за отговорностите, които са свързани с отглеждането на друго живо същество. Да отглеждаш домашен любимец е голяма радост. Взаимодействието между него и децата е чудесно. То може да подпомогне изграждането на привързаност, да развие умение за споделяне, да даде възможност за игра и грижа, детето да получи знания за цикъла на живота, да има емоционална стабилност, изграждайки контакт с друго живо същество, което зависи от нас и нашите грижи. Но… не трябва да забравяме, че независимо от възраст-та, на която детето обещае, че ще се грижи за любимеца, в този момент това показва по-скоро неговите добри намерения, отколкото способност да го направи наистина. Отговорността не може да бъде възложена единствено на детето. За да се опазим от излишно напрежение в тази посока, е по-добре директно да си признаем, че новият домашен любимец означава повече грижа за нас. Детето може да поеме част от отговорностите, в зависимост от възрастта си – да помага за разходки и някои хранения, но цялостната отговорност за живота и здравето на животинчето е наша грижа. По този начин може да избегнем много напрежение и караници по отношение на това кой и до каква степен носи отговорността.
Ясно е, че освен всичко друго, на родителите се пада честта да възпитат и чувство за отговорност у децата. Това е комплексно чувство, което се формира у детето в резултат на възпитаването на различни чувства и качества: дълг, любов, самостоятелност. За да бъде отговорността градивна и положителна, тя трябва да се опира на утвърдените ценности в семейството или в обществото. Отговорността е свързана с уважението към живота, със самостоятелността, инициативността и активността на личността. Чувството за отговорност няма как да бъде причинено отвън, няма как да бъде насадено и да чакаме плодове. Ценностите не се преподават директно. Тук важи в пълна сила: „Не гледай какво казвам, а това, което показвам!“, защото чувството за отговорност у децата се опира на това, как то е проявено у родителя в ежедневието, как се случва това на практика.
Много са пътищата, по които можем да възпитаме чувство на отговорност у децата, например, зачитайки правото им на глас и на избор – за дрехите, за храната. Е, не да им оставяме цялата отговорност за избора, а да имат възможност да изберат между две неща, например: „Синята блуза ли искаш, или зелената? Портокал или ягоди за десерт?“ Идеята е чрез възможността за избор да им помогнем да се усетят значими личности.
Като начало е добре да си отговорим на въпроса можем ли да позволим на децата си да чувстват всичко, което чувстват, да ги научим да разпознават чувствата си и да се справят ефективно с това? Особено като имаме предвид, че самите ние не сме учени така. Много по-често сме склонни да пренебрегваме емоциите, да ги отричаме или потискаме. А как може да разберем какво мислят или чувстват децата? Много просто – като внимаваме в това, което казват и ни показват. Да реагираме не на тяхното поведение, а на емоциите, които обуславят това поведение. Това, което би трябвало да ни ръководи, е не „бъди послушен и аз ще съм доволен“, което всъщност значи „не ме интересува как си, а се грижа аз да съм добре“, а „позволи ми да те разбера и да ти покажа, че не те осъждам“.
И когато се случи да вземем на детето си домашен любимец, за да го научим на отговорност, да го научим да се грижи за друго същество и да проявява своята съпричастност, по-напред трябва да го уверим в това, че във всеки един момент детето може да се опре на нас, за да сподели отговорността, поемайки само адекватните за възрастта му задължения.