Текст: д-р Ценка Бонева, специалист по вътрешни болести и кардиология в столичната УМБАЛ „Александровска“

Зимата не е „любимият сезон“ на сърцето. Студът, мразовитият вятър, температурните колебания и върлуващите вируси го поставят пред редица изпитания. Бедните на слънце и движение дни и богатата на тежки храни диета също не му помагат.

Неслучайно през този сезон и инфарктите са най-много, сочат медицинските проучвания. Как да се грижим за сърцето си през зимата? Кои са най-честите усложнения от вирусните инфекции, които го поразяват през този сезон? Защо трябва да сме особено внимателни на фона на COVID пандемията? И кои тревожни симптоми трябва незабавно да ни насочат към лекар?

Отговорите дава д-р Ценка Бонева, която е специалист по вътрешни болести и кардиология в столичната УМБАЛ „Александровска“.

Какви изпитания поставя мразовитото време пред сърцето?

„Зимата е сезон, в който влияят температурата на въздуха, нивото на кислорода, влажността и вятърът. Рисковете допълнително нарастват на фона на резките колебания на градусите. Скоростта на вятъра също определя реакцията на организма. Неслучайно освен реалната температура на въздуха синоптиците обявяват и „усещането за тях“, разкрива д-р Ценка Бонева.

Мръсният въздух, оказва се, също е сериозен рисков фактор. Смогът и „отровата“, която се стеле от комините на печките на твърдо гориво, в условията на температурна инверсия са предпоставка да боледуваме повече.

„Замърсеният въздух е свързан с отлагането на прахови частици в белия дроб, които нарушават очистващата му функция и са предпоставка за повишения брой респираторни инфекции“, признава кардиологът от УМБАЛ „Александровска“.

Вируси директно „атакуват“ миокарда

Опасен „враг“ на сърцето са вирусите, които са особено активни през зимния сезон. „Те го атакуват по два механизма: чрез директно навлизане в клетките на миокарда и чрез активиране на имунната система“, обяснява д-р Бонева. „Оплакванията започват известно време след прекарана инфекция.

Характерни са гръдна болка, тежест в сърдечната област, усещане за прескачане на сърцето, лесна умора. Може да се появят и симптоми за остро настъпила сърдечна недостатъчност – задух в легнало положение и облекчаването му в седнало“, обръща внимание на тревожните оплаквания, които трябва да ни насочат към специалист, кардиологът.

Лекуващите лекари трябва да са нащрек

Как можем да се опазим? „Профилактиката на миокардитите изисква профилактика на инфекциозните заболявания, повишаване на имунната реактивност и отстраняване на кардиотоксичните фактори“, категорична е д-р Бонева.

„Активното наблюдение на пациентите с вирусни инфекции от страна на лекуващите лекари, насочено към възможно участие на миокарда, е условие за ограничаване на заболяването и лечението му в ранна фаза с положителен ефект“, допълва специалистът от „Александровска“.

Предизвикателството COVID-19

Коронавирусът поставя още едно предизвикателство пред кардиолозите. „Пандемията от COVID-19 и сърдечносъдовите усложнения, свързани с нея, налагат да се следят пациентите – както тези в критично състояние – с прояви на дихателна недостатъчност, с нарушения в кръвосъсирването, така и леките случаи и преболедувалите.

Чести са перикардните, миокардните увреждания, острите съдови инциденти, в това число – миокардни инфаркти, белодробни тромбоемболии и мозъчносъдови инциденти“, споделя опита си от последната, критична и за лекари, и за пациенти, година д-р Бонева.

Броят на инфарктите сега е най-висок

И без пандемия обаче в студения сезон кардиолозите са доста натоварени с грижи около пациентите си. „Данни от редица европейски страни показват, че зимата е сезонът, в който броят на инфарктите е най-висок. Причините за това са свързани с няколко фактора.

На първо място са студът и температурните разлики – „от топли помещения – навън“, което води до спазъм на съдовете при излагане на ниски градуси“, обяснява специалистът от „Александровска“.

Мрачните дни също действат неблагоприятно на сърцето. „Намалената слънчева светлина носи риск за отслабен имунитет – чрез спад в нивата на витамин D. Физическата активност през зимата също намалява. Храненето пък е с повече тлъсти храни и по-малко пресни плодове и зеленчуци“, изрежда рисковите фактори д-р Бонева.

Хипертониците се влошават – защо?

Студът е изпитание и за хората с високо кръвно, които – по данни от статистиката – са над 1 млрд. в световен мащаб. Защо? „Зимата обикновено е сезон на влошаване на артериалната хипертония и това е свързано с диетата, с приема на повишено количество готварска сол в традиционните консервирани храни, както и студовата експозиция със съдов спазъм“, посочва причините кардиологът.

Да „тушираме“ ефекта от тези негативни фактори обаче е изцяло в наша власт. Какво включва превенцията? „Важно е да се приемат повече храни, богати на витамини, на фибри, да се контролира приемът на мазнини, както и да се спазва режим на двигателна активност поне 30 минути дневно“, препоръчва д-р Бонева.

„Артериалното налягане трябва да се следи в домашни условия и при необходимост да се посети лекуващият кардиолог“, допълва специалистът от УМБАЛ „Александровска“.

ВНИМАНИЕ

Незабавно на лекар при тези 3 симптома

Ако зимата е „сезонът на инфарктите“, за кои тревожни симптоми трябва да сме нащрек и веднага да търсим лекарска помощ? Д-р Ценка Бонева посочва част от най-типичните:

  • Тежест зад гръдната кост;
  • Затруднено дишане;
  • Изтръпване на лявата ръка, рамото и челюстта.

„При тези оплаквания пациентите трябва да се обърнат към лекар, тъй като това може да са прояви на остър коронарен инцидент“, предупреждава кардиологът от „Александровска“.