Текст: Олга Георгиева
Снимки: Архиви

Може и да изглежда изненадващо, но денталните услуги не са привилегия само на хората от по-ново време. Грижа за здравето на зъбите си човечеството е полагало още преди хилядолетия, разбира се, не във вида, познат ни днес, и не в модерни кабинети, разполагащи със съвременна техника. Доскоро се смяташе, че първите находки за следи от стоматологична работа датират от 7000 г. пр.н.е., но според най-новите изследвания на зъболекар е ходел още пещерният човек.

През 1899 г. хърватският палеонтолог Драгутин Горянович-Крамбергер открива множество останки на неандерталци в скален заслон в град Крапина, на около 60 км северно от Загреб. Находката му датира от преди 130 000 години и включва представители на почти всяка кост и зъб на тялото. Палеонтологът проявява особен интерес към зъбите, проучва повече от 275 неандерталски зъба и установява върху някои от тях следи от стоматологични манипулации.

По-късно учените изследват отново крапинските находки с помощта на съвременни методи. През 2015 г. американският антрополог и професор в университета в Канзас – Дейвид Фрейер, и неговият екип анализират четири изолирани зъба, отделени от челюстта, които успяват да реконструират и потвърдят следи от различни манипулации, извършени с цел лечение. Друго изследване разкрива, че неандерталците са използвали микс от растения като антибиотици, правили са бижута от орлови нокти и са имали известни познания по география.

Зъболечението през хилядолетията

Доказателства за дентална практика са открити и върху зъби от неолитна гробница в Пакистан, датиращи от 7000 г. пр.н.е. По време на индската цивилизация, една от трите най-древни цивилизации в историята на човечеството наред с шумерската и древноегипетската, се е практикувало зъболечение, при което са се използвали надеждни техники за пробиване и почистване на зъбите.

В свещените древноиндийски книги има  инструкции за изработване на четки за зъби от дърво и препоръки зъбите да се мият с ароматни пасти от стрити на прах растения. Около 5000 г. пр.н.е. шумерите смятали, че  кариесът се причинява от „зъбен червей“, може би защото дупките от кариесите много напомнят на дупки, издълбани от червей в дървесина. Същото мнение се открива и в текстове от древните Индия, Египет, Япония и Китай, споменава го и Омир.

Денталните медици в Древен Египет разбирали, че нелекуването на зъбите може да доведе до болести и дори до смърт и покрай магиите и ритуалите практикували истински терапии за отстраняване на болката и възпаленията. В хирургическия папирус Едуин Смит, един от най-старите образци за древна медицинска литература, в който са използвани текстове от 3000 г. пр.н.е., се описва лечение на няколко заболявания на зъбите. То не се е състояло само от билколечение, а и от съвсем хирургически операции като наместване на челюстта, премахване на абсцес и разядени части от венците.

За откритите древноегипетски зъби, свързани със златна тел, се счита, че или представляват мост, или са направени посмъртно – древните египтяни много държели и на естетиката post-mortem. Първи в света е наречен зъболекар египетският книжник Хеси-Ре около 2600 г. пр.н.е., а на гроба му стои надпис „най-големият от тези, които се интересуват от зъби, и от всички лекари.“ Счита се, че за първи път зъбни мостове започват да употребяват етруските около 700 г. пр.н.е.

В Драевна Гърция Хипократ и Аристотел пишат за дентална медицина, за устройството на зъба, за лечението на зъби и заболявания на венците, извличане на зъбите с форцепс и т.н. Хипократ свързва проблемите със зъбите със заболявания на стомаха, черния дроб и далака. Според някои изследователи древните гърци са използвали мента за свеж дъх и чисти зъби. По-късно древноримският лекар Авъл Корнелий Целз пише за устната хигиена, за стабилизирането на подвижните зъби и за лечението на зъбна болка и фрактури на челюстта.

Но през Средновековието грижата за зъбите преживява упадък, практикува се главно от общопрактикуващи лекари  или бръснари, като помощта на вторите се свежда до вадене на болни зъби. Към манастирите обаче се създават болници, в които монасите, най-начетените за времето си хора, лекуват и болести на устната кухина. По нашите земи по времето на Второто българско царство и на османскто владичество, манастирите също са местата за лечебна дейност и зъболечение, извършвано главно с билки.

Първите съвременни зъболекари

За основател на съвременното зъболечение е приет Пиер Фошар заради написаната от него енциклопедия за зъболечебна информация. За първи път в света зъболекарско училище е създадено в Балтимор, САЩ, през 1840 г., а в Европа – през 1859 г. в Лондон, по-късно в Париж и Женева.

Пръв използва анестезия зъболекарят Хорас Уелс от щата Кънектикът през 1844 г. За да провери откритието си, че азотният оксид може да действа обезболяващо при екстракция на зъб, докторът се подлага пръв на експеримент, като моли колеги да му извадят напълно здрав зъб. През 1866 г. първата жена с диплом за зъболекар става американката Люси Хобс Тайлър. В края на XIX век започва използването на откритите от Вилхелм Рьонтген през 1895 г. рентгенови лъчи в денталната медицина.

В България първият съвременен дипломиран зъболекар е чужденец, пристигналият след Освобождението Фридрих Карл Фламих от Чехия. Първият български дипломиран зъболекар, завършил Букурещкото дентистко училище през 1880 г., е Васил Аргазов. През 1942 г. в Медицинския факултет на Софийския университет е създаден зъболекарски отдел, който през 1951 г. става самостоятелен Стоматологичен факултет към Медицинска академия.

Днес българските медицински специалисти, които лекуват заболяванията на зъбите и устната кухина, официално се наричат лекари по дентална медицина.