Текст: Олга Георгиева
Снимки: Архиви
Veterinus – така наричали в Древен Рим конете, а техните лечители – medicus veterinarius. Още от неолита битът на хората бил свързан с животните, с тяхното опитомяване и отглеждане. В древността те участвали в битките, в религиозните церемонии, в селскостопанската работа.
И днес тяхното присъствие е важно в живота на хората, но вече имат и нови, много по-хуманни роли – тези на главни участници в терапията с животни, на полицейски помощници, на домашни любимци и приятели.
Ветеринарната медицина е наука, посветена на здравето и безопасността на животните. Тя осъществява превенция, контрол, диагностика и лечение на болести, разстройства и наранявания при тях, занимава се с храненето, отглеждането и развъждането им.
Ветеринарната медицина се грижи и за здравето на човека чрез контрол на зоонозите (инфекциозните и паразитни болести, които могат да се предават от животните на хората), безопасността на животинските продукти и на средата.
Грижата за животните в древността
Първата историческа следа е открита в сборника със закони на вавилонския цар Хамурапи от 2250 г. пр. н.е., в който за първи път се описват задълженията на лекарите и ветеринарите и техните такси.
В папируса Кахун от 1900 г. пр.н.е., открит в Ел Лахун в Египет, има описания на болести по животните и доклади на лекари. В Индия в текстовете на ведите (1800 – 1200 г. пр.н.е.) са описани различни заболявания на човека и животните. Според ведите медицината произлиза от наблюдението на птици и животни.
В Древна Гърция Хипократ изучава някои болести по животните, поради което е считан от мнозина и за основател на ветеринарната медицина. Ксенофон (350 г. пр.н.е.) се занимава с хигиената, развъждането и болестите на животните, в това число на коня. Римският зоолог и писател Пелагонио (IV в. от н.е.) пише сборника Ars veterinaria, в който събира много находки на византийски ветеринарни лекари.
В хрониката на Махавамса се припомня, че цар Дута Гамани (161 г. пр. н.е.) наредил да има по един ветеринарен лекар на всеки десет села. В древни китайски източници са описани различни методи за грижа и лечение на животните, включително традиционната китайска акупунктура.
От Ренесанса до наши дни
Произведенията по ветеринарна медицина от Средновековието са редки, но през Ренесанса изследванията получават ново развитие. През XVI век са публикувани много ценни ветеринарни текстове, най-вече относно болестите по конете.
През 1762 г. Клод Буржелат основава първата школа по ветеринарна медицина в Лион, Франция. След това такива школи започват да се откриват и в други градове в Европа. През XIX в. Едуард Дженър и Луи Пастьор започват да ваксинират животни, в средата на века започва да се развива инспекцията на храните.
Тогава са открити жизнените цикли на някои паразити, които се предават на човека от животинско месо, установена е връзката между тифоподобните заболявания при хората и консумацията на месо от умрели животни, открит е бацилът на туберкулозата и връзката с туберкулозата при говедата. През ХХ в. ветеринарната фармакология е отрасълът, който се развива най-много.
С откриването на витамините храненето на животните постига огромен напредък, а разработването на анестетици, транквилизатори и успокоителни подобрява хуманното отношение към тях и прави професията по-малко опасна.
Първата жена ветеринарен лекар
Първата жена в Европа, която защитава докторска дисертация в областта на ветеринарната медицина, е финландката Агнес Хилдегард Шьоберг. Родена е през 1888 г. в Каухайоки, княжество Финландия, което по това време е в рамките на Руската империя. Израства в богато фермерско семейство. Майка ѝя смята за странно дете – вместо да е като другите „добри момичета“, от четиригодишна тя се занимава с животните и със земеделска работа заедно с баща си, обича да язди и да работи в плевнята.
Когато през 1890 г. в главната сграда на имението е организирано животновъдно училище, малката Агнес прекарва в него много време в слушане на лекции и посещаване на практически занятия. На десетгодишна възраст ходи на часове по анатомия. Веднъж задава въпрос на учителя дали една жена може да стане ветеринарен лекар, на което той отговоря отрицателно и тя плаче неутешимо. Но не се отказва от мечтата си и преодолявайки много трудности, отива да учи в Дрезден в Германия (във Финландия първото висше ветеринарно училище се открива едва през 1945 г.), където е първата жена и единствена от 300-те студенти в университета.
Ректорът я зачислява „като експеримент“. Само че този експеримент продължава обучението си в Хумболтовия университет в Берлин, защитава докторска дисертация по ветеринарна офталмология в Лайпциг и издава повече от двадесет научни статии. Никога не се предава, по време на войната от 1914 до 1918 г. едвам свързва двата края, гладува и няма никаква връзка със семейството си.
След края ѝ се връща у дома, където среща враждебно отношение от страна на своите колеги мъже и признание от страна на своите клиенти. Продължава да се обучава, прави специализации в Англия и САЩ, работата ú предизвиква голям интерес в Европа, но във Финландия продължават да не обръщат внимание на нейните изследвания.
През 1928 г. се омъжва и става майка на две момченца близнаци. След дълги години работа като ветеринар и като инспектор по качеството на месото открива своя собствена ветеринарна практика.
Както пише д-р Агнес Шьоберг в своята автобиография, публикувана през 2001 г. от Финландското литературно дружество, животът ѝ показва колко бавно протича процесът в областта на равенството между половете и колко силна и упорита трябва да бъде една жена, колко голям да е талантът ѝ, за да работи професионално в сфера, която традиционно се приема за мъжка.
Българската ветеринарна медицина
За квалифицирана ветеринарна медицина у нас се говори едва след Освобождението. Първите ветеринарни лекари са от руската армия, някои от тях остават в България по покана на българското правителство – Иван Нейман, Иван Вознесенски, Ото Калнинг, Карл Расс и други.
Д-р Нейман е назначен за Главен ветеринарен лекар на Княжество България през 1881 г. и първата му задача е да организира военната ветеринарна служба. Остава на тази длъжност пет години, когато мястото му заема д-р Фортунат Игнатий Хелховски. Той разработва глава 11 от Санитарния закон от 1888 г, който урежда ветеринарната служба и според който всеки окръг трябва да има ветеринарен лекар.
През 1901 г. е открита първата ветеринарно-бактериологична станция, а през 1923 г.– Ветеринарномедицинският факултет при Софийския университет. Още с първия му випуск се дипломира първата жена ветеринарен лекар в България – д-р Мара Георгиева. Неин баща е ветеринарният фелд-шер Петко Георгиев, брат ú също е ветеринарен лекар, завършил в Полша.
Днес висшите учебни заведения, които подготвят специалисти по ветеринарна медицина у нас са две: Лесотехническият университет в София и Тракийският университет в Стара Загора. Повечето от ветеринарните лекари практикуват на свободна практика. Денят на ветеринарния специалист се отбелязва на 14 декември.