Текст: д-р Стилияна Томова, специалист неонатолог, началник на Отделението по неонатология на УМБАЛ-Бургас АД

Първите 12 месеца за бебето са като първите 7 години за човека – позволяват му да „стъпи“ на здрава и солидна основа.

Защо кърменето е толкова важно за развитието на мъника? Трябва ли да се плашим от дохранването с адаптирано мляко? Кога е добре да започне въвеждането на нови храни? И кои грешки бихме могли да избегнем при захранването на бебето? Попитахме д-р Стилияна Томова, специалист неонатолог, началник на Отделението по неонатология на УМБАЛ-Бургас АД.

Няма място за спор – естественото хранене е най-добро за всяко бебе. Защо е така? „Кърмата представлява специфична комбинация от ценни белтъчини, незаменими масти, лесно усвоими въглехидрати,  макро- и микроелементи и витамини, осигуряващи напълно растежа на детето в първите 4-6 месеца от живота“, обяснява д-р Стилияна Томова.

„Особено ценно е млякото на собствената майка, което съдържа антибактериални и антивирусни антитела, включително и секреторни IgA във високи концентрации срещу специфични за конкретното дете възбудители. Съставът и количеството на хранителните вещества е съобразен с нуждите му и се наблюдава промяна в количеството и състава на кърмата спрямо тях. В майчиното мляко има ензими, които подпомагат смилането му, хормони, способстващи съзряването на червата и ускоряващи перисталтиката.

Съставът на кърмата включва уникални противоинфекциозни фактори: живи клетки, имуноглобулини, интерферон, лизоцим, пропердин и др.“, изрежда ги началничката на Отделението по неонатология на УМБАЛ-Бургас.

Колкото по-рано „на гърда“, толкова по-добре

„Колкото по-рано, толкова по-добре“ – това е принципът за успешното стартиране на кърменето, потвърждава д-р Томова. „То трябва да започне веднага след раждането и най-добрият подход е в началото бебето да се кърми тогава, когато поиска, което може да е и 10-12 пъти в денонощието“, уточнява неонатоложката.

„Оптималната възраст, до която трябва да суче, е моментът, в който вече може да приема друга храна. Обикновено това се случва около годинката. С израстването си бебето има нужда и от други нутриенти, от витамини, минерали и вещества, които се съдържат в други храни и липсват в кърмата. А броят на кърменията се намалява постепенно“, допълва специалистката от УМБАЛ-Бургас.

Дохранвайте, ако бебето не наддава

Кърмата обаче невинаги е достатъчна – далеч преди годинката. И понякога се налага дохранване с адаптирано мляко. „Индикацията за смесено хранене е недостигът ù, изразяващ се не във „впечатленията на майката“ или порочното пробно кърмене, а в недостатъчен темп на растеж – бебето да не наддава на тегло“, категорична е д-р Томова. „Целта е запазване възможно по-дълго време на кърменето, като едновременно се осигури нормален растеж и развитие на детето. Условията за по-продължително и успешно смесено хранене са образован и спокоен лекар и майка, която му се доверява“, изтъква неонатоложката.

Как се процедира? „Режимът на кърмене се запазва, като заместителите на майчиното мляко се дават непосредствено след всяко кърмене, за да се намали рискът детето да се откаже от сукането“, дава формулата д-р Томова. Количеството за дохранване се определя от апетита на детето и е различно за отделните хранения. „Но е факт, че смесеното хранене по-бързо или по-бавно води до окончателно отбиване на детето“, не крие специалистката от УМБАЛ-Бургас.

700 ккал „бонус“ за кърмачките

Кърменето няма как да не „моделира“ диетата и режима на младите майки. „Кърмещата жена може да яде обичайните видове храни, съобразно чувството си за глад (около 700 калории в повече). Трябва да има поне 4-5 хранения в денонощието и да избягва в големи количества храни, които могат да предизвикат неспокойствие и колики у кърмачето. Сред тях са: зеле, карфиол, брюкселско зеле, прясно мляко (над половин литър на ден), шоколад, чесън, силни подправки и, разбира се, напитки, съдържащи кофеин – кафе, силен чай, кока-кола.

Те могат да се употребяват в малки количества след приключване на кърменето и достатъчно време преди следващото хранене“, препоръчва д-р Томова. Но уточнява, че е мит, че излишните течности увеличават количеството на млякото. „Майката трябва да пие толкова и разнообразни напитки, колкото иска“, изтъква неонатоложката.

Захранването: пюре, каша, попара

Ако при закърмването правилото „Колкото по-рано, толкова по-добре“ важи с пълна сила, то при захранването е обратното. „Не съветвам да се започне по-рано, но пък е възможно да се стартира по-късно“, казва д-р Томова. Защо е така? „Ранното захранване крие рискове от функционални нарушения от страна на храносмилателната система, която още не е подготвена за приема на храни, различни от майчината кърма. Може да се стигне до редица стомашни разстройства и алергии“, предупреждава началничката на Отделението по неонатология.

Кои са конкретните стъпки при захранването е разписано подробно в принципната схема на Българската педиатрична асоциация. „Аз обаче винаги съветвам майките да се допитват до лекаря, който води консултацията на бебето, защото всяко дете е различно. Обикновено захранването започва около шестия месец, като стандартният план е: пюре, каша, месно пюре, попара. А новите храни се въвеждат през месец“, разкрива алгоритъма д-р Томова.

Киселото мляко не е табу

Има ли „забранителен списък“ на храните през първите 12 месеца? „Мисля, че всички знаем кои са продуктите, които бебетата – а и малките деца – не бива да приемат. Това са всички силно обработени и подправени храни, полуфабрикатите, пакетираните храни, газираните напитки, сладките готови сокове“, напомня неонатоложката. Д-р Томова обаче не е склонна с лекота да заклейми вкоренените в българската традиция заместители на кърмата – като киселото мляко със захар, например.

„Не бих казала, че то е много вредно или забранено. В годините, когато са липсвали адаптираните млека, това е била алтернативата на майчината кърма и много деца са отгледани благодарение на киселото мляко със захар. Сега на пазара има огромно количество продукти, това е причината тези „бабини рецепти“ постепенно да бъдат изместени от индустриално приготвените храни за кърмачета“, коментира неонатоложката от УМБАЛ Бургас.

Давайте вода, но с мярка

Няма как да не се стигне и до „вечния въпрос“ – мит ли е, че на изключително кърмените бебета не бива да се дава вода? „Не е необходимо, но и не е забранено. Така че съм склонна да се съглася, че това е мит“, казва д-р Томова. „Детето се нуждае от течности, нормално кърменото бебе ги получава от майчиното мляко и обикновено не иска да пие вода. Разбира се, такава може да се дава, ако иска. Но с нея не бива да се прекалява, за да може да суче“, подчертава неонатоложката.

Не бързайте със соковете

Не така стои въпросът със сокчетата, които допреди 15-20 години бяха първа стъпка в захранването – още на 2 месеца. „Прясно изцедените плодови сокове и плодовете се включват в менюто на детето към шестия месец. Редица проучвания доказаха, че ранният прием на фруктови захари и киселини, които се съдържат в плодовете, не влияят положително на храносмилателната система на децата. Те могат да проявят вродени заболявания, алергии, да доведат до диспепсии и други храносмилателни разстройства“, подчертава д-р Стилияна Томова.

Хормоните на майчинството

Кърменето е най-добрият избор не само заради уникалните съставки на кърмата. Естественото хранене осигурява неповторим емоционален контакт между майката и бебето. Сред кърмените има много по-малко изоставени деца. Те са по-адаптивни и интелигентни, дават по-добри резултати при тестовете за степента на развитие и на познавателните способности, показват изследванията. Наблюдава се и понижен брой на случаите с внезапна смърт сред естествено хранените бебета.

Ползите за майката също са многобройни – физиологични, здравословни, психоемоционални, практически. Пролактинът и окситоцинът, които се отделят при кърменето, са основните хормони, управляващи „майчинското поведение“. Създават се неповторими емоционални моменти на близост между майката и кърменото бебе. Подпомагат се възстановяването на детеродните органи след раждането и естественото отслабване.

Не на последно място кърменето намалява риска от развитие на рак на гърдата и яйчниците, намаляват се остеопорозните промени в костите и опасността от фрактури, забавя се възстановяването на фертилността след раждането, изтъкват специалистите.