[vc_row][vc_column][vc_column_text css=".vc_custom_1610095013982{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: д-р Михаил Вулджев, началник на Отделението по ортопедия и травматология на столичната МБАЛ „Света София“

Пухкави преспи, пързалки като огледало и безкрайни слънчеви писти – януари е истинска „бяла приказка“! Но не обещава непременно щастлив край. На финала като нищо можем да се озовем в кабинета на ортопеда, а понякога – и на операционната маса.

Кои са травмите, които най-често „дебнат“ в поледицата и по време на ски ваканцията? Можем ли да избегнем тежките фрактури? Как да (си) дадем първа помощ след падане? И защо не бива да рискуваме със самолечение, ако се ударим лошо? Попитахме д-р Михаил Вулджев, началник на Отделението по ортопедия и травматология на столичната МБАЛ „Света София“.

Китките са най-честите „потърпевши“ в поледицата навън, признава д-р Михаил Вулджев. Защо? „Когато човек падне, по рефлекс се подпира на ръката си. Затова и тази травма на китката се нарича „фрактура на типично място“ – защото падаме по един и същи механизъм и китките се чупят на точно определено място“, разкрива ортопедът.

И допълва, че в този сезон много чести са и счупванията на бедрените шийки – специално при възрастните хора.

Бабите и дядовците, оказва се, са по-уязвими в снега от внуците. „Причината е предимно остеопорозата, това заболяване прави костите по-чупливи. При децата пък те са еластични и по-трудно се стига до фрактури. Така че независимо от детските лудории през зимата, тя е по-опасна за възрастните хора“, подчертава травматологът от МБАЛ „Света София“.

При скиорите „страдат“ коленете, при сноубордистите – китките

В планината пък „дебнат“ по-различни опасности. „При скиорите рисковете са за коленете, като най-честите травми са скъсване на предни кръстни връзки и менискус. По-рядко се среща увреда на няколко структури на коляното едновременно“, споделя опита си д-р Вулджев.

„Слабото място“ на сноубордистите е другаде. „И на тях могат да им се случат тези травми, но най-често се увреждат китките. Това е така, тъй като, падайки по същия механизъм, който вече описахме, им се нараняват ръцете, защото са незащитени“, обяснява травматологът.

„Сноубордистите карат с два завързани крака и като падат, винаги се подпират на ръце. При падане, тъй като ските са дълги, действат като лост и причиняват усукващи травми на коленете“, откроява разликите в типичния травматизъм началникът на ортопедичното отделение в МБАЛ „Света София“.

Бързо на ортопед при болка и оток

Натъртено, навехнато или счупено – когато ни боли, как да разберем колко сериозно сме пострадали? „Ако просто сме се ударили и мястото е синьо, леко подуто и болезнено, е възможно да няма нищо сериозно. Но трябва да се внимава с по-възрастните хора, защото могат да  получат фрактура от малка травма“, подчертава д-р Вулджев.

Особено „нащрек“ е хубаво да сме, ако нараняването е в тези „типични места“ – като ръце, тазобедрена става и глезени. „Когато има болка, съчетана с оток или с оцветяване на тъканта, трябва да се посети лекар специалист, който да потвърди или отхвърли сериозен проблем. Освен това не трябва да забравяме, че има травми, които с малко усилия могат да бъдат решени, но без лечение – да доведат до големи усложнения“, напомня ортопедът.

Как да дадем първа помощ?

И още един важен въпрос – как да дадем първа помощ, ако станем свидетели на падане – на улицата или в планината? Отговорът му обаче не е еднозначен. „Зависи за каква травма става въпрос – дали е засегнат горен или долен крайник. В първия случай човекът се движи по-лесно. Но ако е крак, е нужен специализиран транспорт“, изтъква травматологът.

„Основно правило при съмнение за фрактура е да се направи някаква форма на обездвижване, ако трябва – с подръчни средства. Някои по-съвестни скиори си носят аптечки в раниците, а в тях има и шинички. Ако не, винаги с две щеки и две якета може да се направи носилка“, подчертава д-р Вулджев.

Но предупреждава: „Ако имате съмнение за счупване с разместване на костите, не се опитвайте да намествате сами! Просто стабилизирайте в позицията, в която се намира счупването в момента, и потърсете лекарска помощ незабавно!“.

Никога не загрявайте удареното място

„Златното правило“ при по-леки падания – в поледицата например е добре да вдигнем наранения крайник нависоко, да му направим студен компрес и да почиваме. „На остри травми не се слага топло! Винаги студено, ако е лед, е особено важно да няма директен контакт с кожата. Когато болката намалее, трябва да се започне бавно и постепенно раздвижване“, препоръчва травматологът.

„Ако искате нещо от аптеката, по-добре да е противовъзпалителен гел, който да не е загряващ. Но препоръчвам на всички да избягват самолечението, защото при определени състояния може да има вреден ефект. Неправилното лечение на някои травми понякога води до сериозни усложнения“, категоричен е ортопедът.

Не по-малко скептичен e д-р Вулджев и към т.нар. чакръкчии, към които мнозина българи се обръщат след травми. „За мен тези „лечители“ са изключително неквалифицирани, без нужното образование, но същевременно самоуверени в това, което правят. Никога не бих поверил моето или на близък здраве в техни ръце. Но е въпрос на личен избор“, признава специалистът от МБАЛ „Света София“.

Добрият стар „гипс“ още върши чудесна работа

Какви обаче са съвременните методи за имобилизация при фрактура – „в историята“ ли е вече добрият стар „гипс“, върху който с радост се подписвахме като деца? И колко време отнема възстановяването след подобна травма?

„Добрият стар гипс съвсем не е в историята! Той все още върши чудесна работа, защото позволява много по-добро моделиране и наместване, въпреки че повечето хора настояват за модерен пластмасов. Голяма част от фрактурите го позволяват, но някои счупвания налагат употребата на стария гипс“, не крие ортопедът.

Независимо какъв тип ще ви постави специалистът – ще ви се наложи да го носите едно и също време. „Счупената ръка на типично място се възстановява за около 30 дни, но тези срокове са различни за различните типове фрактури“, подчертава д-р Вулджев.

Може да се стигне и до операция

„Гипсът“ за месец обаче невинаги е решение. „Стремим се да лекуваме фрактурите консервативно, ако е възможно. Но сравнително често се стига и до операция“, признава началникът на травматологията на МБАЛ „Света София“.

„Артроскопската хирургия, т.нар. безкръвна операция, е подходяща при мекотъканните увреди на ставите – скъсан менискус, скъсани връзки. Когато става дума за фрактури, най-често се налага открита операция, като в днешно време има опции част от счупванията да се направят по миниинвазивен начин – с по-малки разрези“, обяснява какви са възможностите на модерната травматология д-р Вулджев.

„Специално аз в практиката си основно се занимавам със ставна хирургия, със спортна травматология – това са по-често мекотъканни увреди на ставни структури, а не счупвания“, допълва ортопедът.

Стречинг на пистата и хубав грайфер в града

Именно „спортните натури“ имат най-голям шанс  да избегнат травмите през зимата, вместо да разчитат на късмета си и на таланта на хирурзите. „Още преди сезона скиорите и сноубордистите трябва да подобрят физическата си форма с тренировки – не просто да обуят ските и да се спуснат по пистата. По-добрата мускулатура може да намали риска от счупвания, тъй като поддържа костите“, категоричен е д-р Вулджев.

Загрявката и стречингът в планината също са много важни. „Най-често травмите стават при първите или при последните спускания, когато човек е уморен. Хората трябва да си следят състоянието. И щом усетят мускулна умора, просто да спрат да карат, а не да чакат последния лифт. Умората е много голяма предпоставка за травми, защото тогава хората не могат да пазят баланс“, предупреждава ортопедът.

Превенцията на травмите по заледените улици също не е „мисия невъзможна“. „За да избегнем баналните падания в града, е важно да имаме добри обувки с хубав грайфер. Дори ако е много заледено, можем да помислим да сложим градски „котки“, дава идея специалистът от МБАЛ „Света София“.

А на финала обобщава: „Превенцията предполага: да си купите хубави обувки, да поддържате добра мускулатура и координация на движението, да не се претоварвате, ако спортувате, да загрявате, да правите стречинг и да наблюдавате състоянието си“.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]