Панталоните

Мария Йоксимович

През 60-те години на миналия век Жаклин Онасис, съпруга на гръцкия корабовладелец Аристотел Онасис, собственик на най-големия частен флот в света по онова време, била помолена да напусне нюйоркски ресторант, на чиято врата имало надпис: „Не приемаме жени в панталони“

В средата на ХІХ век жените, работещи като миньори в Шотландия, първи обуват панталони по практични съображения, предизвиквайки с това обществото, свикнало да смята този елемент от облеклото за традиционна част от мъжкия гардероб. Панталони е носела и Жана д’Арк, френска национална героиня, за която са написани над 20 000 книги. Тази типично мъжка дреха от миналото е влязла и в поговорките, така че изразът „когато жената носи панталони“ и днес, когато това е найнормалното нещо на света, продължава да се тълкува като „тя владее положението“, или че жената е „водеща във връзката с мъжа“.

Панталоните са въведени като моден аксесоар в дамския гардероб от Коко Шанел, известна със заиграванията си с елементи от мъжката мода, предназначени за самоуверени дами, като при това използва жарсе – материя, която не е особено застъпена по нейното време. Жените в панталони обаче не винаги били добре дошли, например, през 60-те години на миналия век Жаклин Онасис, съпруга на убития американски президент Джон Кенеди, която по-късно се омъжва за гръцкия корабовладелец Аристотел Онасис, собственик на най-големия частен флот в света, била помолена да напусне нюйоркски ресторант, на чиято врата имало надпис: „Не приемаме жени в панталони“.

Галите и римляните
Модните историци твърдят, че първите панталони са измислени от древните гали, живели на територията на днешна Франция. Във войните с римляните се оказало, че кожените им панталони са предимство, защото ги пазели от суровите зими; затова и римските войници започнали да ги носят и разпространяват по света. Според друга версия, първите панталони са носили азиатските конници, за да яхват по-лесно конете.

Кройката на панталоните се променя през вековете. През Средновековието те били отворени отпред и отзад. В епохата на барока стават по-къси, до малко под коляното. Моряците пък носят широки панталони. През ХІХ век на мода излизат дългите панталони, подобни на днешните. През втората половина на ХХ век и мъже, и жени носят панталони с всякаква дължина, започвайки от шортите, през бермудите и дължината ¾ и до такива, достигащи или покриващи обувките.

Вечните джинси
Макар в хода на историята панталоните да се шиели от най-различни материали – кожа, коприна, жарсе, различни видове сукно, памук, лен и дори дантела, истинска революция предизвиква грубият плат, известен днес като „деним“, донесен на запад по време на златната треска от Леви Щраус.

През 1853 г. двадесет и четири годишният немски емигрант Леви Щраус потегля от Ню Йорк за Сан Франциско, понесъл груб плат за палатки и покривала за конни фургони. Той възнамерява да открие в Калифорния клон на текстилната фирма на брат си, тъй като златната треска е в разгара си, привличайки огромен брой хора, и липсват стоки за ежедневна употреба. Когато обаче един златотърсач го попитал, „какво продава“ и той отговорил, че предлага плат за палатки, златотърсачът разочаровано му казал: „Трябваше да донесеш панталони.“ За дефицита на панталони допринася и фактът, че те бързо се късали, а джобовете им се пукали по шевовете, защото златотърсачите работели в тежки условия и се нуждаели от здрави, некъсащи се дрехи.

Капси и ципове
Така изобретателният Леви Щраус започва да шие панталони от здравия плат, първоначално предназначен за покривала на конни фургони. Кроячът и негов клиент Джейкъб Дейвис му предлага допълнително гениалната идея да патентоват капсите, с които подсилвали ъглите на джобовете. Патентът е одобрен през 1873 г., а 13 години по-късно Щраус създава и логото на марката с двата коня, което и до днес се щампова върху парче кожа и се пришива отзад на неговите модели. Така украсените панталони, които имали и джобче за часовник, са пуснати от фирмата Levi Strauss & Co. на един непрекъснато растящ пазар, защото нейните панталони се харесват от света на труда и особено от миньорите и каубоите. Когато през 1890 г. с цел идентификация започва да се използва серийният номер 501, се ражда една легенда, а Щраус става милионер. Има данни, че неговите дънки с тиранти през 1885 г. стрували 1,25 долара. Шиели ги от 1,6 м плат, 195 м конци, с пет копчета и шест капси.

Чак до 50-те години на ХХ век няма значителни промени в дизайна на печелившата комбинация; след това тирантите и крачолите се стесняват, а през 1955 г. се въвеждат и металните ципове, както и светлосиният цвят на плата, което означава, че компанията излиза и на терена на спортните облекла. Три години по-късно Levi Strauss & Co. лансира и модела spikes, панталони от полиран памук за мъже и деца в цвят лимон, лайм и портокал. Дънките в цвят индиго, обаче, си остават ненадминати. Носят ги мега звезди на филмовата индустрия като Джон Уейн, Гари Купър, Марлон Брандо и Джеймс Дийн, но и обикновени хора от всички възрасти, както мъже, така и жени. Първият модел, произведен от Levi Strauss & Co. за дами, е наречен Freedom-Alls (с широки тиранти) и представлява цял комбинезон, подходящ и за работа, и за игри с децата и активна почивка. Феновете на дънките могат да видят в музея на Levi’s в Сан Франциско култови дрехи, носени от филмови звезди, филмови кадри, както и модели от времето на раждането на дънките като работни панталони.

Дънките са може би единствените дрехи, за които от над 100 години се гарантира, че задължително ще се свият, намачкат и избледнеят, и това се харесва на всички. Днес се продават и фабрично „сдъвкани“, прокъсани и избледнели модели, които са моден тренд. Жените ги обожават във всички версии, тесни и широки, къси и дълги, с висока или ниска талия. Всъщност трудно би се намерила и една жена, която да не е купила поне един чифт дънки през живота си. Откакто са сложили панталони, жените ги носят при всяка възможност, а модните дизайнери измислят всеки сезон модели за работа, специални поводи, спорт и отдих.