В Русия зайците често са герои на предания и приказки, а една легенда разказва, че един заек спасил живота на знаменития Пушкин през 1825 година. Цензурата от онова време смятала поезията му за неприлична и руският цар го изпратил на заточение в родовото му имение Михайловское, отдалечено на около 300 км от Петербург. Пушкин скучаел в тази изолация и през 1825 г. решил да избяга от заточение в столицата. Но, докато препускал с каретата, през пътя пребягал заек и конете спрели. В Русия вярват в древно суеверие, подобно на поверието, свързано с черната котка. А именно, че ако заек мине някому път, той не трябва да продължава, така че Пушкин се върнал поради „лошата поличба“. Смята се, че това събитие е спасило знаменития поет от съдбата на заговорниците декабристи, с които царят се разправил жестоко. Затова любителите на Пушкин решили да издигнат на кръстовището в Михайловское паметник на заека. Междувременно възникнал и обичай в това село да се носят живи зайчета, както и да се оставят моркови и зелки до паметника. За заека на Пушкин е писал и Данило Хармс.