Текст: д-р Радослав Шишков, съдов хирург в Клиниката по съдова хирургия на УМБАЛ-Бургас и ДКЦ 1 в Бургас

Излишни килограми, дълги часове на крак или в „оковите“ на стола и бременност. Така изглежда „Топ 3“ на основните рискови фактори за развитието и задълбочаването на варикозата.

Кои оплаквания алармират, че сме с разширени вени? Защо симптомите се обострят с идването на лятото? Може ли болестта да се овладее само с медикаменти? Кога се налага хирургично лечение? И кои са изпитаните и щадящи инвазивни методи? На всички тези въпроси отговаря д-р Радослав Шишков, който е специалист в Клиниката по съдова хирургия на УМБАЛ-Бургас и ДКЦ 1 в морския град.

Варикозата (разширените вени) се характеризира с разширяването, удължаването и нагъването на повърхностните вени, като най-често се засягат тези на долните крайници. Основната причина за развитието ù са възпалителни процеси във венозната стена, които водят до увреждане на венозните клапи. Именно последните възпрепятстват връщането на кръвта в обратна посока (т.нар. рефлукс). Увреждането им води до повишено налягане, застой на кръвта и разширение на венозната стена“, подробно обяснява д-р Радослав Шишков.

И гените имат значение

Генетичната обусловеност има значителна роля в развитието на варикозата. „Свързва се основно със слабост на съединителната тъкан, която участва в изграждането на венозните стени и клапи“, коментира причините за „отключването“ на проблема съдовият хирург.

„Продължителното стоене в изправено положение или седене без движение, наднорменото тегло и бременността са трите основни фактора, допринасящи за напредването на болестта, която е хронично прогресиращо заболяване. Днес варикозата се счита за проява на хронична венозна недостатъчност и важен признак за хроничната венозна болест (ХВБ)“, допълва специалистът от УМБАЛ Бургас.

Тежест и отоци „издават“ варикозата

Кои симптоми алармират, че имаме разширени вени? „Основните оплаквания на пациентите са чувство на тежест и напрежение в подбедриците, както и преходни отоци. Най-изразени са в края на работния ден и се облекчават сутрин, след ставане от сън“, изрежда типичните симптоми д-р Шишков. И не пропуска да отбележи, че симптомите се обострят в края на пролетта и през лятото – основно поради допълнителното разширение на всички кръвоносни съдове в тялото под въздействието на високите температури.

Болестта прогресира бавно

Заболяването се развива бавно и в началото безсимптомно, като може да са налични единични разширени вени или малка венозна мрежа. „Тук е важно да се каже, че в известен брой случаи основните опасения на пациентите са чисто козметични. В огромния си процент тези пациенти са жени и при тях се процедира чрез минимално инвазивни и козметични методи на лечение“, споделя опита си съдовият хирург.

Упражнения помагат за венозния тонус

Превенцията е възможна при контрол на рисковите фактори. „Трябва да се поддържа нормално тегло и да се избягва заседналият начин на живот. Съществуват и набор от упражнения за краката, които подпомагат венозния тонус. При поява на видими разширени вени или някой от гореизброените симптоми, особено в комбинация с генетична предразположеност, е добре да се направи консултация със съдов хирург“, препоръчва д-р Шишков.

Прегледът с доплер е безболезнен

Как се поставя диагнозата? „При прегледа се локализират вариците, както и тяхната ангажираност с някоя от двете главни подкожни вени на долния крайник или с перфорантните вени, които осигуряват комуникацията между повърхностната и дълбоката венозна система. Инвазивна диагностика в случая не е необходима“, уточнява специалистът от УМБАЛ-Бургас. Като подчертава, че доплеровата сонография е безболезнена и напълно достатъчна за обективизиране на състоянието на повърхностните вени, техните клапи и евентуалният рефлукс на кръв.

Лекарствата помагат в ранните етапи

„Медикаментозната терапия има важно значение още в най-ранните етапи на варикозата и на хроничната венозна болест. Става дума за венотропни препарати, съдържащи диосмин, които облекчават симптомите в краката и укрепват венозната стена чрез колаген и/или еластин. Компресията с еластични чорапи също влиза в съображение“, обяснява д-р Шишков. „За съжаление при изразената варикоза те не са достатъчни и обикновено се предприемат други методи на лечение. Режимът на живот и намаляването на предразполагащите фактори също имат значение за забавяне на прогресията“, не пропуска да отбележи съдовият хирург.

Класическият стрипинг дава най-добри резултати

Когато консервативните методи не дават резултат, се налага хирургична намеса. „В Клиниката по съдова хирургия на УМБАЛ Бургас се прилагат всички оперативни и съвременни ендоваскуларни методи за лечение на артериалните и венозни заболявания“, подчертава д-р Шишков. „Миниинвазивните методи включват козметичната склеротерапия, както и ендовенозните аблации – лазерна или радиофреквентна.

Класическият стрипинг все още дава най-добрите резултати, особено когато се касае за средно тежки и тежки форми на варикоза, както и при неоваскуларизация след лазерна аблация. Следоперативният период обикновено е между 2 седмици и 1 месец“, споделя съдовият хирург.

Без лечение се стига до язви

В същото време неглижирането на диагнозата може да има сериозни последици. „Усложненията включват прогресиране на хроничната венозна болест – с пигментация на кожата на подбедриците, подкожна липосклероза, лесно кървене при минимална травма, а в най-тежките случаи се стига до трудно лечими венозни язви“, предупреждава специалистът от Бургас.

„Бих казал, че сред по-младите хора се наблюдава подобрение на здравната култура по отношение на венозните заболявания, докато по-възрастните търсят помощ в по-напреднали стадии на болестта“, не крие д-р Радослав Шишков.

Уроците от пандемията

Как COVID пандемията и 2-годишният хоум офис се отрази на здравето на съдовете ни? „Основният проблем по време на локдауна беше затрудненият достъп на пациентите до съдови специалисти и липсата на контрол при много от тях, което води до усложнения. От друга страна, с времето се научихме да разглеждаме COVID-19 като вирусно заболяване и като такова от васкулитен тип“, признава д-р Радослав Шишков.

„Най-честите и тежки усложнения на коронавируса са артериалните и венозни тромбози, които трудно се поддават на медикаментозно, а даже и на хирургично лечение. Мое лично наблюдение е, че при COVID тромбози консистенцията на тромботичните маси по време на оперативно лечение се различава от нормалната консистенция при чисто съдови пациенти. За съжаление, механизмът и усложненията на това ново заболяване все още не са напълно изяснени и на този етап разчитаме предимно на личния, както и на колективния опит на местно ниво”, откровен е съдовият хирург от УМБАЛ-Бургас.