[vc_row][vc_column][vc_column_text disable_pattern="false" css=".vc_custom_1614699177370{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: Олга Георгиева
Снимки: Архиви

Днес повече от 422 милиона души в света живеят с диабет. Те са рискова група в пандемията с COVID-19, защото са предразположени към по-тежки симптоми и усложнения при всякакъв вирус.

Захарният диабет е смъртоносна болест, преди младият канадски хирург д-р Фредерик Бантинг и неговият асистент д-р Чарлс Бест да открият как да бъде изолиран инсулин, за да се добавя в организма като лекарство. Това става през 1921 г.

По това време научната общност вече знае, че при хората с диабет е налице увреждане на панкреаса. Още от началото на XIX в. много изследователи се опитват да открият лечение на тази коварна болест. Двама германски физиолози от Университета в Страсбург са представят теорията си за способността на панкреатичните секрети да влияят на диабета.

Тя е допълнена от откритието на немския студент по медицина Пол Лангерханс от 1869 г., че в панкреатичната тъкан, която произвежда храносмилателни сокове, има и струпвания на бета-клетки, които произвеждат инсулин. По негово име те са наречени Лангерхансови острови.

През октомври 1920 г. в Торонто д-р Бантинг разсъждава върху досега откритото и е осенен от идея как да извлече инсулин. В началото на следащата година я представя на проф. Джон Маклауд от Университета в Торонто.

Въпреки че не е особено убеден, Маклауд предоставя на Бантинг лаборатория с минимално оборудване, асистент и десет кучета за опити и заминава на почивка в родната си Шотландия.

Работата на д-р Бантинг и д-р Бест

През лятото на 1921 г. Бантинг и неговият асистент Бест, девет години по-млад от него и син на лекар, успяват да изолират вещество от лигиран панкреас на куче. Инжектират го на куче с висока кръвна захар и нивото ú спада.

С няколко инжекции дневно го поддържат без симптоми. Тестват върху себе си и на диабетици и установяват, че чуждият протеин създава проблеми и е отровен за хората. След това Маклауд ангажира и биохимика Джеймс Колип, който успява да го изолира.

В началото на 1922 г. умиращият от диабет Леонард Томсън, на 14 години, е избран да получи първи инсулин. След инжекциите момчето е спасено. Екипът продължава да прави тестове на доброволци и при всички резултатът е положителен. От 1923 г. инсулинът започва да се произвежда индустриално най-напред от панкреас на говеда.

Нобеловата награда

През 1923 г. Нобеловият комитет награждава д-р Фредерик Бантинг и проф. Джон Маклауд с Нобелова награда за физиология и медицина. Но Бантинг счита, че наградата трябва да бъде споделена между него и Бест и разделя своята част с асистента си. Маклауд разделя наградата си с Колип.

Все пак Маклауд подкрепя проекта от самото начало, наблюдава експериментите, той предлага името „инсулин“ (от латинската дума insula – остров) и вероятно неговите връзки в научния свят помагат за бързото признаване на откритието, считано за едно от най-великите в медицината.

Въпреки че инсулинът не лекува диабет, той спасява хиляди болни и умиращи и им позволява да продължат да живеят нормално, приемайки редовно своя инсулин. Така е и до днес.

Фредерик Грант Бантинг

Роден е на 14 ноември 1891 г. в Канада – в градчето Алистън, Онтарио. Заради лошото му зрение не го приемат в армията и започва да учи теология в Университета в Торонто, но скоро се премества във факултета по медицина.

Веднага след дипломирането си става военен хирург в Първата световна война, в Англия и във Франция. Ранен е в битка, но продължава да помага на другите 16 часа и едва не загубва ръката си, награден е с Военен кръст.

След войната се връща в Онтарио, хирург е в детска болница, става лектор по ортопедия и получава втора магистърска степен по фармакология. Към диабета го насочват лични причини – коварната болест му отнема сестра му и близък приятел.

През февруари 1922 г. заедно с Бест публикува първата книга за тяхното откритие, което се приема като чудо по цял свят. Само за година захарният диабет става напълно контролируемо заболяване.

През 1932 г. е основан институт „Бантинг-Бест“ към Университета в Торонто, където двамата учени продължават да работят. През 1934 г. крал Джордж V посвещава Бантинг в рицарство. Д-р Бантинг има само един син, Уилям, от първата си съпруга Марион Робъртсън. Умира през Втората световна война в самолетна катастрофа на 49 години. Неговият колега и приятел Бест доживява дълбоки старини, като в последните си години страда от диабет.

Захарният диабет

Вероятно диабетът е придружавал човечеството през цялата му история. За него се говори още в египетски ръкопис от 1500 г. пр. н.е., като се споменава за отделяне на прекомерно количество урина. Почти по същото време индийски лекари откриват заболяването и забелязват, че урината на тези болни привлича мравките.

Захарният диабет се характеризира с повишено ниво на кръвната захар, което може да се дължи на недостатъчното произвеждане на инсулин от организма или на отслабена реакция на клетките към него.

Инсулинът е хормон, който стимулира клетките да абсорбират глюкозата и да я превръщат в енергия. Когато това не се случва, глюкозата се натрупва в кръвта, което води до усложнения. Най-разпространените форми на заболяването са диабет тип 1 (при него тялото не произвежда инсулин), диабет тип 2 (клетките не реагират на инсулина).

Често срещан е диабетът при бременни, който обикновено след раждането се нормализира. Всички форми са контролируеми, като при всеки човек медикаментозната терапия е индивидуална. За диабета все още не е намерено лечение, но ако се остави без медицинска намеса и контрол, може да причини бъбречна недостатъчност, диабетна ретинопатия, сърдечносъдови заболявания, хипогликемия, диабетна кетоацидоза и кома.

Инсулинът се поставя само инжекционно под кожата, приет перорално се разгражда. Този голям успех на науката с годините се усъвършенства и са създадени различни видове инсулин, например късо-, средно- и дългодействащи. Това позволява нормален и пълноценен живот на диабетиците в днешно време.

Много важна за борбата с диабета е профилактиката. Тъй като никой не е застрахован, препоръчва се нивото на кръвната захар да започне да се следи след 40-годишна възраст, а при случаи на диабет в семейството – дори по-рано. Важни са движението всеки ден, ограничаването на захарта и въглехидратите, замяната им с плодове и зеленчуци. И спокойствието.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]