[vc_row][vc_column][vc_column_text disable_pattern="false" css=".vc_custom_1624613559624{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: Олга Георгиева
Снимки: Архиви

Никое друго семейство не е толкова свързано с Нобеловите награди, колкото това на Мария и Пиер Кюри. Мария е първата жена, носителка на Нобелова награда, и единствената, награждавана с нея два пъти в две различни научни области.

Нобелова награда получават тяхната дъщеря - Ирен Жолио-Кюри, и съпругът ѝ - Фредерик Жолио-Кюри, а съпругът на втората им дъщеря е носител на Нобелова награда за мир.

Кои са техните открития и защо институти и улици по цял свят носят имената им?

Срещат се през 1894 г. в Париж, тя е 27-годишна полска студентка по физика и математика, той е парижанин от лекарско семейство, на 35 години и ръководител на лабораторията в Университета по физика и химия.

Запознава ги проф. Юзеф Виеруш-Ковалски, полски физик. Пиер е силно впечатлен, намира място за нея в лабораторията си и по-късно й предлага брак. Първоначално тя отказва, иска да се върне в родината. Той е готов да я последва, дори там да може да е само преподавател по френски език. Краковският университет обаче ú отказва място, защото... е жена!

През юли 1895 г. сключват брак в Париж. В Пиер тя открива истинска любов и партньор в научните изследвания, а според някои Мари е неговото най-голямо откритие.

„Летящият университет“

На 7 ноември 1867 г. във Варшава се ражда Мария, петото и последно дете на семейството на Бронислава и Владислав Склодовски, и двамата от стари аристократични фамилии. Заради участието им в полските национални въстания за възстановяване на независимостта на Полша от Руската империя и двете фамилии губят богатствата си.

Владислав преподава математика и физика и е директор на две гимназии за момчета във Варшава, но е уволнен от руските надзорници. Бронислава управлява престижно училище за момичета в града, но се оттегля след последното раждане. Дълго време боледува от туберкулоза и умира, когато Мария е едва десетгодишна. Будната девойка завършва гимназия със златен медал и се записва в единствения университет, който разрешава обучението на момичета – нелегалния полски „Летящ университет“.

Започва практическото си научно обучение в химическа лаборатория в Стария град, която ръководи нейният братовчед Йозеф Богуски, асистент на руския химик Менделеев. Междувременно работи като гувернантка и в едно от семействата среща за пръв път любовта в лицето на бъдещия изтъкнат математик Казимир Зоравски. Но... това е забранена любов заради нейното „обществено положение“.

Сорбоната

В края на 1891 г. Мария напуска Полша и заминава за Франция. Продължава с изучаването на физика, химия и математика в Университета в Париж (Сорбоната). Живее в оскъдица в малка мансарда в Латинския квартал, но нито гладът, нито студът могат да спрат вътрешния плам, с който провежда изследванията си. По-късно тя ще стане първата жена преподавател в Сорбоната.

През 1893 г. получава диплома по физика и започва работа в индустриалната лаборатория на професор Габриел Липман. Научната ú кариера започва с изследване на магнитните свойства на различни стомани. И в живота ú се появява Пиер.

Мария и Пиер Кюри

Тъмносинята булчинска рокля на Мария става нейно лабораторно облекло. Години наред семейството изследва радиоактивните вещества, от 1898 до 1902 г. преработват 8 тона уранова руда и успяват да отделят няколко грама от новия елемент радий.

По-късно откриват и полония, наречен на родината на Мария и първи въвеждат термина „радиоактивност“. Двамата публикуват общо 32 научни статии и в една от тях обявяват, че когато са изложени на радий, туморните клетки се унищожават по-бързо от здравите.

През 1900 г. Мария, става първата жена преподавател в Екол Нормал, а Пиер – част от факултета на Сорбоната. Техните проучвания поставят началото на ядрената медицина, като откриват пътя за нови форми на третиране на рака. Но те още не знаят за това колко опасно е облъчването от радиоактивните вещества...

През 1897 г. се ражда дъщеря им Ирен. Мари редува работата в лабораторията с грижи за бебето без никакви защитни средства... През декември 1903 г. Кралската шведска академия на науките присъжда на Пиер Кюри, Мария Кюри и Анри Беккерел Нобелова награда за физика „за съвместни изследвания върху явлението радиоактивност“, открито от Анри Бекерел.

Първоначално Мари не е включена, но под влиянието на член на комисията и застъпник за жените учени името ú е добавено към номинацията. Така само две години след учредяването на Нобеловите награди Мария Кюри е първата жена, която я получава.

„Радиоактивната жена“

В дъждовния 19 април 1906 г., пресичайки улицата, Пиер се подхлъзва и е прегазен от конски впряг. Така загива откривателят на пиезоелектричния ефект. След трагичната му смърт Мария поема неговата катедра в Сорбоната.

През 1910 г. тя успява да отдели чист метален радий (а не само негови съединения както по-рано), определя атомното му тегло и мястото му в таблицата на Менделеев. През 1911 г. получава Нобелова награда за химия. По-късно ръководи новата лаборатория за радиоактивност, наречена Радиев институт (днес институт „Кюри“).

По време на Първата световна война заедно с дъщеря си Ирен Мария Кюри организира около 220 подвижни и стационарни рентгенови лаборатории. Организира курсове за рентгенолози и техници на рентгенова апаратура и става директор на службата по радиология на Червения кръст.

През 1915 г. Кюри произвежда кухи игли, съдържащи „радиационно излъчване“, безцветен радиоактивен газ, отделян от радий (по-късно определен като радон), който се използва за стерилизиране на заразена тъкан. С дарения от нея личен еднограмов запас са лекувани над един милион ранени войници.

Наследниците

Ръководен от Мария Кюри, Радиевият институт създава още четирима носители на Нобелова награда, в това число дъщеря ú Ирен Жолио-Кюри и нейният съпруг Фредерик Жолио-Кюри. Мария умира на 66 години от левкемия в санаториума Санселмо на 4 юли 1934 г.

Болестта ú е причинена от дълготрайното облъчване с радиоактивни вещества... Следващата година Ирен и Фредерик получават Нобелова награда за химия за откритието на изкуствената радиоактивност. Левкемията отнема и живота на Ирен през 1956 г. Фредерик посвещава последните си години на създаването на център за ядрена физика.

Дъщеря им, Елен Ланжван-Жолио, е ядрен физик и професор в Сорбоната, а синът им Пиер Жолио – биохимик в Националния център за научна дейност. Малката дъщеря на Мария и Пиер, писателката и журналистка Ев Кюри, доживява до 102-годишна възраст. През 1937 г. тя издава биографичната книга за майка си „Мадам Кюри“, филмирана през 1943 г. Съпругът ú, Хенри Ричардсън Лабуис, получава Нобеловата награда за мир.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]