[vc_row][vc_column][vc_column_text disable_pattern="false" css=".vc_custom_1619508579437{margin-bottom: 0px !important;}"]Текст: Олга Георгиева
Снимки: Архиви

Днес, когато вниманието на човечеството отново е насочено към кръвните групи заради влиянието им върху протичането на Covid-19, да си спомним за медика, който ги класифицира пръв преди 120 години. Откривайки защо в едни случаи кръвопреливането е успешно, а в други води до летален изход, Карл Ландщайнер спасява милиони животи.  

В кръвта има нещо мистично, тя винаги е заемала важно място във всички религии, култури и общества. Още от древността е използвана в ритуали, жертвоприношения и за лечение – като се започне от пиенето на кръв за получаване на сила през кръвопускането и терапията с пиявици до кръвопреливането.

Първите опити за кръвопреливане са правени c животни, през 1667 г. френски лекар спасява живота на момче с кръв от агне, но следващите опити са фатални. Същото става и 150 години по-късно, когато английски лекар прелива първоначално успешно кръв от човек на човек.

Кръвопреливането е забранено от църквата като намеса в Божиите дела чак до 1901 г., когато Ландщайнер открива, че хората имат различни кръвни групи. Описва три – А, B и 0 (AB e открита по-късно), и стига до извода, че за успешното кръвопреливане е необходима съвместимост. През 1930 г. за това свое откритие получава Нобелова награда за физиология или медицина.

Кръвните групи и други открития

Kръвта е изградена от червени и бели кръвни клетки и тромбоцити, плуващи в кръвна плазма. За да разбере защо човек не може да получава кръв от всеки, Ландщайнер започва да смесва кръв в лабораторни условия, като първоначално използва своята и на колеги.

В някои случаи забелязва слепване на еритроцитите и след много опити установява наличието на антигени по повърхността на червените кръвни клетки и на антитела в кръвната плазма. Техният контакт в някои от случаите е причината за слепването, което може да причини запушване на малките кръвоносни съдове и смърт.

Това го кара да обособи различните кръвни групи, а четиридесет години по-късно, когато работи в рокфелеровия институт в Ню Йорк, заедно с Александър Винер и Филип Левайн открива резус фактора (Rh).

Друго голямо постижение на Ландщайнер заедно с Ервин Попер е откриването на полиомиелитния вирус, което доказва, че полиомиелитът е инфекциозно заболяване. Това става през 1909 г.  във Виенския университет и поставя основите на по-късното разработване на ваксината срещу полиомиелит.

Съществен е приносът на Ландщайнер и за диагностицирането на сифилиса, както и изследванията му в областта на бактериологията.

По пътя на медицината

Карл се ражда на 14 юни 1868 г. в градчето Баден до Виена, където родителите му прекарват всяко лято. Баща му, Леополд Ландщайнер, е доктор по право и известен журналист, един от основателите на съвременната австрийска журналистика.

Съдбата обаче му го отнема рано – Леополд умира, когато Карл е едва шестгодишен. Израства, отгледан от майка си Фани, която произхожда от моравско еврейско търговско семейство. Учи в една от най-добрите гимназии във Виена, Wasagasse, където усъвършенства латински, гръцки и немски език. През 1885г. записва медицина във Виенския университет.

Когато сривът на фондовия пазар през 1873 г. води до тежка икономическа криза, за това са обвинени и евреите. Малко преди да завърши следването си, Ландщайнер приема вместо юдаизма католицизъма, за да избегне дискриминацията. За съжаление той никога не става пълноправен професор – антисемитизмът по това време спира кариерата на еврейските учени в Австро-Унгарската империя.

След завършване на обучението си прекарва пет години в лаборатории в чужбина – в Цюрих, Вюрцбург и Мюнхен. Завръща се във Виена и първоначално е хирург, но след това отново се отдава на теорията. През 1911 г. става доцент по патология във Виенския университет.

Семейство

През 1916 г. се жени за гъркинята Леополдин Хелене Власто, а на следващата година се ражда синът им Ернст Карл. Ландщайнер е добър и изключително грижовен баща, макар според някои да е малко темерут.

Купува къща в община Пуркерсдорф, разположена във Виенските гори, за да не се налага семейството му да живее в града. През последната година от войната отглежда коза, за да може въпреки всички липси у дома им да има поне прясно мляко. Той лично събира билки и прави ястия с тях.

Ландщайнер е и отличен пианист, обича да свири на големия роял в салона си и тайно да чете детективски романи – тайно, защото малко се срамува от тези четива, които счита за под възможностите си. Мрази публичността и през целия си живот не дава нито едно интервю.

Рокфелеровият университет в Ню Йорк

През 1922 г. получава покана да ръководи лаборатория в Центъра за медицински изследвания на Рокфелеровия университет в Ню Йорк. Въпреки че със съпругата си са американски граждани от 1929 г., Ландщайнер се чувства европеец през целия си живот. Но както са твърдели студентите му, говори на немски, само когато е ядосан.

Карл Ландщайнер е човек, изпълнен с енергия и жажда за изследвания. Умира на 24 юни 1943 г. на 75-годишна възраст от инфаркт, който получава, докато работи в лабораторията си в Рокфелеровия университет.

През последните години от живота си насочва вниманието си и към онкологията поради тъжна човешка причина: съпругата му страда от злокачествен тумор на щитовидната жлеза. За да ú помогне, той изследва злокачествени тумори, но за съжаление без желания успех.

Съпругата му приключва земния си път същата година, погребани са заедно в гробището на Проспект Хил в Нантакет, Масачузетс, остров край североизточния бряг на САЩ. Там са живеели в малка къща близо до фара Sankaty Head Light, където Ландщайнер се отдавал спокойно на работата си.

В Австрия за него си спомнят едва 18 години по-късно. През 1961 г. в аркадния двор на Виенския университет му е посветена плоча, на която пише: „Карл Ландщайнер, откривателят на кръвните групи“.

Неговият колега Пол Шпайзер (1920–2009) пише закъснялата му биография, нескривайки гнева си от пропуска на австрийската университетска медицина: „Един от многото позорни факта: Ландщайнер получи през живота си изключително много награди, както и почетни докторски титли от редица университети. Само една липсва - тази от Виена.

Вместо да тържествуват за носителя на Нобеловата награда от своите редици, те се отнасят към него само със завист. Чак с поставянето на портрета на Карл Ландщайнер върху синята банкнота от 1000 шилинга от последната серия от 1997 г. Австрия направи голяма крачка към новото подреждане на пантеона си“.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]