Текст: д-р Явор Асьов, дм, част от екипа на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в столичната УМБАЛ „Александровска“
Често я наричат „диригентът на тялото“. Как щитовидната жлеза си извоюва тази „титла“? Защо жените страдат от тиреоидни заболявания в пъти по-често? Кои тревожни белези алармират, че жлезата боледува? И до какви усложнения могат да доведат неглижирането на оплакванията и късният старт на лечението?
С тези въпроси се обърнахме към ендокринолога д-р Явор Асьов, дм, който е част от екипа на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в столичната УМБАЛ „Александровска“.
„Щитовидната жлеза е важен орган в човешкото тяло, чиято продукция е хормонална и касае на първо място обмяната на веществата. Щитовидните заболявания са около 4-6 пъти по-чести при жените“, разкрива д-р Явор Асьов.
Защо дамите са толкова по-уязвими? „Вероятната причина за този факт се крие във втората Х-хромозома и женските полови хормони. Те предопределят по-големия риск от автоимунни заболявания и щитовидни възли“, обяснява ендокринологът.
Гените са важен фактор
„Всички болести са от стрес!“, убедени са мнозина. Надценена ли е обаче ролята му, когато говорим за щитовидната жлеза? „Стресът е отключващ фактор за множество заболявания, но той не трябва да се бърка с причината“, подчертава д-р Асьов.
Къде е „вододелът“ между двете? „Причината е една предразположеност заболяването да се развие, а стресът е „последната капка“, изтъква специалистът от „Александровска“. И допълва, че факторите за „отключване“ на щитовидните заболявания са много, но основните „виновници“ са няколко.
„На първо място това е генетичната предиспозиция, тоест някъде в рода някой е имал подобна болест. Много често се случва обаче тя да не е била диагностицирана“, признава д-р Асьов. „На второ място като фактор се набеждава йонизиращата радиация.
Съществуват и т.нар. ендокринни дизруптори – малки молекули в заобикалящия ни свят – въздух, храни, вода, които пречат на функцията на жлезата. Тяхната роля все още не е напълно изяснена“, изрежда причините ендокринологът.
Периодът без симптоми е дълъг
Фактите говорят, че все повече хора биват диагностицирани с патологии на щитовидната жлеза. Дали тази тенденция се дължи по-скоро на позитивния „сценарий“ – по-добра профилактика, по-висока здравна култура и иновации в медицината? Или пък на негативния стресов начин на живот, замърсяване, вредни навици и нездравословен начин на живот?
„Вероятно на комбинация от двете“, е мнението на д-р Асьов. „Но тъй като голяма част от щитовидните заболявания имат дълъг безсимптомен период, по-вероятната причина за „нарастващата“ честота са по-добрите диагностични възможности, с които разполага съвременната медицина – палитра от биохимични, имунологични и образни изследвания“, смята ендокринологът.
И не пропуска да изтъкне: „В Клиниката по ендокринология на УМБАЛ „Александровска“ разполагаме с целия арсенал съвременни диагностични методи за пълното диагностициране на тези пациенти“.
Килограмите се трупат при хипотиреоидизъм
Кои все пак са тревожните белези, че жлезата боледува? „Симптоматиката зависи от промяната в самата функция на щитовидната жлеза. При намалената – хипотиреоидизма, симптомите са неспецифични. Те са общи прояви, които пациентите биха могли да имат и при други заболявания – при стрес на работното място, при промяна в климатичните условия и т. н.
Но най-често се наблюдават оплаквания като наддаване на тегло, усещане за задържане на течности, склонност към запек, ленивост, сънливост, неработоспособност. Сами разбирате, че това са симптоми, които би могъл да има всеки човек, и не е задължително да бъдат свързани с щитовидна болест“, отбелязва д-р Асьов.
Отслабването е характерно за хиперфункцията
Симптомите на свръхпродукция на щитовидните хормони са по-типични и по-често могат да се разпознаят. „Най-често пациентите са със сърцебиене, повишена потливост, намаляване на телесното тегло. Те са енергични, мисълта им „скача“ от една тема на друга, а понякога се наблюдава и „изпъкване“ на очите – т.нар. офталмопатия“, разкрива белезите на хиперфункцията ендокринологът.
„Когато говорим за заболявания на щитовидната жлеза, рядко се касае за спешно състояние, налагащо незабавна консултация“, признава специалистът от „Александровска“. Въпреки това, навременната диагностика е ключова за успешното лечение и избягването на усложнения.
Сърдечносъдовата система е в риск
„Последствията от късна диагноза и лечение на щитовидните заболявания са в няколко направления в зависимост от това каква е болестта. Ако се касае за свръхфункция, основните рискове на първо място са за сърцето“, предупреждава д-р Асьов.
„Повишеният метаболизъм и повишената сърдечна дейност може да доведат до аритмия, до образуване на тромби, до всякакви съдови инциденти. Друго направление е увреждането на костите, тъй като засиленият метаболизъм на костите може да доведе до остеопороза“, алармира още ендокринологът. И допълва, че намалената функция на щитовидната жлеза също би могла да навреди на съдовата система, тъй като забавеният метаболизъм на холестерола води до натрупването му върху съдовете.
Всеки десети е с автоимунен тиреоидит на Хашимото
Автоимунният тиреоидит на Хашимото е диагноза, с която се сблъскват все повече пациенти. Можем ли да говорим за „епидемия“ обаче? „Това е най-разпространеното автоимунно щитовидно заболяване. Честотата му в общата популация е между 10-15% според различни популационни проучвания“, разкрива д-р Асьов.
„Не съм срещал в научната литература употребата на термините „епидемия“ или „пандемия“ в контекста на заболяването, макар напоследък да станаха много модерни“, скептичен е към гръмките определения специалистът от „Александровска“.
Поставянето на диагнозата обаче далеч не е „присъда“ и не предполага непременно медикаментозна терапия до живот – поне не за всички пациенти. „Лечението на автоимунния тиреоидит зависи от хормоналния статус и естествената еволюция на болестта. При някои пациенти не се налага терапия, а други имат необходимост от такова за цял живот“, изтъква ендокринологът.
Болшинството възли са доброкачествени
Възлите на щитовидната жлеза са друг проблем, който събужда сериозна тревога у пациентите. Има ли място за паника? „Новообразуванията на щитовидната жлеза (или т.нар. възли) са чести. Те засягат над 50% от общата популация“, признава д-р Асьов. И подчертава, че при установяване на подобен възел се търси отговор на два основни въпроса:
- Възелът произвежда ли допълнителни количества щитовидни хормони?
- Дали той е доброкачествен или злокачествен?
За радост болшинството щитовидни възли са доброкачествени. „При съмнение за злокачественост от ехографско изследване следва да се проведе инвазивно изследване: тънкоиглена аспирационна биопсия, която в голяма част от случаите поставя диагнозата и определя терапевтичния подход“, обяснява специалистът от „Александровска“.
„При изключване на злокачественост и свръхсекреция на щитовидни хормони и при липса на симптоми на притискане от възела повечето пациенти трябва просто да бъдат проследявани веднъж годишно от наблюдаващия специалист ендокринолог“, успокоява д-р Явор Асьов.