Текст: Антоанета Новакова, фамилен психотерапевт, педагог
Кога и как се отделяме от родителите си? Как се е случвало това преди и сега?
Човек и добре да живее с децата си, идва време да се раздели с тях. Колкото и да са подготвени и деца, и родители за това, раздялата обикновено е съпроводена с трудности. Облекчението и спокойствието вървят ръка за ръка с тъгата и самотата.
Във фризера
Често, когато в семейството се появят децата, съпрузите оставят отношенията помежду си „във фризера“, отдавайки приоритет на родителската роля. Едва когато детето порасне и напусне дома, ги изваждат, поглеждат срока на годност, изписан на опаковката и ако той не е отминал, се опитват да консумират отново брака си. По този начин раздялата с децата кара родителите да се погледнат отново с други очи, да се изправят пред собствените си страхове, свързани с остаряването, отчуждаването и самотата. Възможно е те да изпитват силно чувство на загуба, а ако родителят е самотен, рискът за психиката му е още по-голям.
Гордост и предразсъдъци
Днес, когато децата са от особена важност за живота на семейството, родителите имат своите трудности през всички етапи на порастването. Обикновено се създават силни връзки и когато дойде време детето да напусне семейството, това предизвиква силен стрес и страдания. Понякога от събитие, предизвикващо радост и гордост, това се превръща в дълъг, тягостен, изпълнен с неприятни преживявания процес – защото не е лесно родителите да пуснат контрола, особено ако са изградили собствения си живот около вярването, че „децата са най-важното за мен“. За да се регулира това и да се поставят граници, времето, когато от младия човек се очаква да влезе в живота на общността като пълноправен член, се отбелязва с инициация – „тайно посвещаване“. Преходът между детството и зрялата възраст във всички култури и времена е бил изключително важен момент. Древните хора са възприемали порастването като смърт на детето и раждане на възрастния. Юношата трябвало да мине през инициация, за да може да бъде интегриран в племето като зрял индивид.
Днес това не е толкова лесно заради трудностите по отношение на икономическата нестабилност, безработицата и други неблагоприятни обществени фактори. Често се случва децата да живеят определен период сами, след това да се връщат отново в дома на родителите си и пак да напускат след време. Понякога никога не напускат родителския дом и създават семейството си в него. С това много се доближават до модела на семейството в традиционното общество, където родителите помагат в отглеждането на следващото поколение. А това още повече усложнява ситуацията по отделянето и усещането за зрялост. Например, не е добре да очакваш подкрепа от родителите, когато имаш проблеми с брака, защото се разкъсваш между различни авторитети. По-добре е да търсиш подкрепа в равностойна група приятели – мъже с мъже и жени с жени.
Все пак отделянето от родителите е важно да стане постоянен и устойчив процес. От мисленето, присъщо на традиционното общество, че „имам ли добри условия и храна, здрав ли съм и нямам ли врагове – всичко е добре“, е време да погледнем към взаимоотношенията.
Как да се подготвим?
Важно е родителите да осигурят условия за здравословно отделяне на детето:
– да го „пуснат”, като започнат да отделят пoвeчe време за ceбe си, пoмнейки, чe скоро гpижaтa зa дeцaтa нямa дa aнгaжиpa eжeднeвиeтo им;
– да му помогнат да развие умения да напусне, като подготвят себе си и него, тренирайки го дa paзвивa чyвcтвo зa oтгoвopнocт, например – юношите, кoитo вce oщe живeят c poдитeлитe cи, вeчe тpябвa дa мoгaт caмocтoятeлнo дa xoдят нa лeкap, a cъщo и дa peшaвaт въпpocи, cвъpзaни c oфopмянeтo нa дoкyмeнти.
Знаем, че колкото и големи да са децата, грижата за тях никога не напуска родителите. Добре е да свикнат с мисълта, че вече не са активна част в техния живот. Да бъдат като генерал в оставка – ненамесвайки се, да чакат времето, когато ще им бъде поискан съвет. Това е трудно, но не и невъзможно, нали?