Продължаваме разговора от юлския ни брой с д-р Кобер за възможните опасни ситуации и какви трябва да бъдат първите ни действия за първа помощ, които да предприемем незабавно.

Отравяне с гъби

При събирането на гъби сред приридата е важно да се познават много добре видовете и да се избират само ядливите, които със сигурност нямат отровни двойници. Трябва много да се внимава с консумирането им, макар да имат прекрасен аромат и вкус. Отравянето с гъби не е шега и може да има много бърз и фатален край. Първите сиптоми се появяват в рамките на няколко минути до няколко часа. Те са гадене, сънливост, дисбаланс, силно изпотяване, повръщане, диария, треска. Дори при най-малкото съмнение трябва да се свържете с центъра по токсикология. Ако симптомите са много тежки, веднага лекар и линейка.

Не се препоръчва да се шофира сам или с обществен транспорт, защото от някои отровни гъби се получават халюцинации и припадъци. Да не се пие мляко или алкохол. Много е важно да се даде точно описание на гъбите, кога и какво количество е консумирано, как са били приготвени и какво е консумирано с тях, има ли други хора, които са яли от тези гъби. Тези въпроси са ценни за терапията. Добре е да се знае, че гъбите в гората (не гъбите, култивирани от хората) могат да съдържат тежки метали, живак, олово, кадмий, калий и имат определена радиоактивност. Затова са важни количествата и не се препоръчват повече от 250 г диворастящи гъби на седмица.

Опарване от медуза

Опарването от медуза не е опасно, но може да е болезнено, да има зачервяване, парене, бодежи, подуване, понякога дори кървене. Симптомите отшумяват от само себе си след няколко часа. Ако има останали пипала на медузата, те се вадят, почиства се кожата не с вода, а с физиологичен разтвор. Раната да не се пипа с ръка. Може да се сложи и лед в чиста кърпа на мястото. Или да се сложи оцет: да се накисне или само да се изплакне. Но както и при ухапванията от насекоми, възможно е да се получи алергия и тогава е задължително да се заведе пациентът в болница – при симтоми за алергия или общо влошаване на състоянието му. По принцип опарването от медуза се случва рядко и не се нуждае от лекарска помощ, но все пак, ако симптомите не отзвучават, е добре да се потърси лекар.

Убождане от морски таралеж

Морският таралеж не присъства в Черно море, но е обитател в Егейско море, в Гърция, Турция и топлите морета с корали. Най-доброто предпазване от настъпване на таралеж са гумените обувки за вода – те предпазват точно от такива наранявания. Но ако все пак се настъпи с гол крак, трябва да се излезе от водата, да не се стъпва на убодения крайник. Болката идва след 15 до 30 минути и продължава няколко часа.

Бодлите, които са останали в крака, трябва да се извадят с пинцета. Бодлите на таралежите в нашите ширини не са отровни, но въпреки това трябва да се извадят бързо, защото са възможни алергични реакции, както и при всички други ухапвания. Кракът се измива с хладка вода и сапун и след това трябва да се потопи във възможно най-горещата вода, която може да се търпи, за 20-30 минути. Да се долива, за да остане топла. Целта е да се отворят кръвоносните съдове и кожата и една голяма част от бодлите да изпаднат сами или да станат лесни за изваждане. След това се накисва кракът в оцет, бодлите са от калций и оцетът ги разтваря. Пак се изплаква кракът, като раната не трябва да се превързва. Могат да се дават болкоуспокояващи и противовъзпалителни при силни болки.

Счупване на крайник

Ако раната не е отворена, много трудно може да се види дали има счупване, затова винаги препоръката е, след като се окаже първа помощ, човека да се заведе в болница и да се направи рентгенова снимка. Ако сте в града или на курорт, „Бърза помощ“ ще пристигне бързо, но ако сте някъде сами в планината, трябва да направите тези неща сами. Симптомите са болка, която се засилва при движение, изтръпване, посиняване и надуване на крайника. При открито счупване се вижда кост и може да има силно кървене, ако има наранени кръвоносни съдове. Първата помощ зависи от ситуацията. Много е важно да се спре кървенето, като крайникът трябва да се повдигне нагоре и раната да се притисне с възможно най-стерилна кърпа.

Крайникът да се обездвижи и на всяка цена да се направи шина. Ако е на ръка, за шина може да служи самото тяло, за което ръката да се прикрепи с триъгълна превръзка. Тя ще я държи неподвижна, докато дойде лекарска помощ и се откара пострадалият в медицинско заведение. Обездвижването е на мястото на счупване, без каквито и да е опити за наместване на крайника! То трябва да бъде една става над счупването и всички стави надолу - така трябва да се завърже.

Важно е да се остави, както е, да не се опитва да се мърда крайникът или да се оправя, за да не се променя допълнително положението на костите, ако са счупени. Ако няма открито счупване, мястото може да се охлади със студен компрес. Да се успокои пострадалия, той има болки. Да се говори с него, да му се каже да се отпусне, ако има одеяло, да се завие. За шината може да се вземе дъска като твърд предмет, но между нея и тялото да се сложи нещо за омекотяване, за да не се наранява кожата. Шината да е стабилна, но да не е прекалено стегната, за да не се нарушава кръвообращението. Да се прикрепи с бинт. Ако не намерите шина, ръката се стабилизира за гръдния кош, счупеният крак – за здравия крак.

При всички случаи задължително е пострадалият да се закара в болница за рентген и след това за съответно лечение и обездвижване с шина или гипс.