Текст: д-р Бисера Котевска-Трифунова, дм, дерматовенеролог от екипа на „Аджибадем Сити Клиник Токуда Болница“ в София
Белези от минал живот и знаци на съдбата, маркиращи бъдещето. Така древните са разчитали „картата“ на бенките (невусите) по човешкото тяло. Днес лекарите знаят, че броят на невусите е кодиран в гените ни. Но и досега бенките могат да са „предзнаменование“ за коварно заболяване като най-агресивния кожен рак – малигнения меланом.
Как да различаваме „добрите“ от „лошите“ бенки? Колко често да се допитваме до дерматолог? И защо превенцията трябва да започва от бебешка възраст? Попитахме д-р Бисера Котевска-Труфунова, дм, дерматовенеролог от екипа на „Аджибадем Сити Клиник Токуда Болница“ в София.
Меланоцитните невуси, наричани още „бенки“, са доброкачествени кожни образувания, които се срещат при всички раси и могат да се появят през целия ни живот, обяснява д-р Бисера Котевска.
„Хората със светла кожа, руси или рижи коси и сини или зелени очи имат много по-голям брой бенки от онези с мургава кожа и тъмни коси. А броят на невусите е генетично определен“, разкрива още дерматоложката.
Други основни фактори за появата им са слънчевото облъчване, UV лъчението от изкуствени източници (солариумите), както и хормонални промени (пубертет, бременност, прием на хормонална терапия). „Слънчевите изгаряния в детската възраст също имат голямо значение за броя на меланоцитните невуси“, не пропуска да отбележи специалистката от „Токуда“.
Не пропускайте ноктите и стъпалата
„Клинично невусите имат големи вариации във външния си вид. Могат да са пигментни или да не съдържат меланин. Цветът може да варира от светло- до тъмнокафяв, дори черен“, разкрива спецификите им д-р Котевска.
Невусите се различават и по размер и форма, релефът им също варира – от плоски до надигнати. „Пациентът трудно може сам да определи коя бенка е опасна. Но е хубаво редовно да се оглежда за настъпили промени – в цвета, размера, формата и др. Локализациите, които не трябва да пропускат, са: нокти, полови органи, длани и стъпала.
При промяна в дадена бенка или новопоявила се, трябва да се посети дерматолог и да бъде направен преглед с дерматоскоп“, подчертава дерматоложката.
Колко често е добре специалист да огледа бенките ни?
„Хората с малък брой е желателно да посещават дерматолог 1 път годишно. Децата също трябва да бъдат преглеждани редовно. За пациентите с повече бенки или онези, които имат роднина с рак на кожата, посещенията трябва да бъдат през 6 месеца“, уточнява лекарката от „Токуда“.
Все повече пациенти с меланом
Д-р Котевска разкрива и кои са тревожните знаци за злокачествено заболяване. „Прекурсори на малигнения меланом (ММ) са придобитите, вродените и диспластичните невуси. Най-злокачественият кожен рак се среща и при млади индивиди. В последните години има значителен ръст на броя пациенти, страдащи от това заболяване.
Последните проучвания показват, че по-често меланомите се развиват от нови лезии (70%), а само малка част от съществуващи невуси. Затова поява на ново образувание по кожата, което нараства, трябва да бъде прегледано от дерматолог“, категорична е специалистката от „Токуда“.
Малигненият меланом обикновено произлиза от диспластичен невус (атипичен невус). „Това е особен клиничен вариант на невус, който е с диаметър по-голям от 5 мм, с неправилна форма, с недобре ограничен ръб и неравномерна пигментация. Понякога е много трудно да различим един дисплатичен невус от начален меланома малигнум“, признава д-р Котевска.
Правилото ABCDE
При диагностиката специалистите се „опират“ и на „правилото ABCDE“. „То е голямо улеснение за нас, дерматолозите, но и пациентите могат да го прилагат при наблюдение на бенките си“, изтъква лекарката. Какво се крие зад абревиатурата:
- Asymmetry (асиметрия) – разлика във формата между лявата и дясната половина.
- Borders (граници) – без добре ограничена граница на пигментацията.
- Color (цвят) – промяна в пигментацията.
- Diameter (диаметър) – по–голям от 6 мм ( гумичка на молив).
- Evolution (еволюция) – надигане на бенката.
„При пациенти с множество меланоцитни невуси трябва да се търси лезия, която е много различна от другите бенки – т.нар. знак на грозното пате, допълва д-р Котевска.
Хистологията е задължителна
Дерматоложката признава, че в последните няколко години се наблюдава позитивна тенденция – все повече хора обръщат внимание на кожата и бенките си. „Ежегодно в България и Европа се провежда кампания „Евромеланома“, в която се включваме голям брой дерматолози и преглеждаме безплатно пациенти с кожни образувания. Смятам, че достъпът до специалист в страната е изключително лесен, така че прегледите да се осъществяват редовно“, отбелязва д-р Котевска.
И уточнява, че по преценка на лекаря бенката се отстранява хирургично и задължително се прави хистологично изследване. „Това се прави в клиники с добре обучен персонал, а не в козметични студия. Лекарят определя начина на премахване, размера на операцията и др.“, подчертава дерматоложиката.
„Няма риск от премахване на бенката – точно обратното – колкото по-рано се махне ракът на кожата, толкова по-малък е рискът да даде метастази. Първата ни задача, като видим пациент с меланом, е да го отстраним, колкото се може по-рано“, споделя д-р Котевска.
Забравете за солариумите
По отношение на превенцията дерматоложката от „Токуда“ е категорична – грижите за кожата трябва да започнат още от раждането. „Най-важното е да не се допусне изгаряне в детска възраст. Кожата трябва редовно да се маже с фотозащитни кремове с 50 SPF. Нужно е у децата да се създаде навик да се предпазват от слънцето“, убедена е лекарката.
„Пациентите с много невуси, онези с роднина с рак на кожата или с вродени бенки са в рисковата група за поява на меланом. Затова предпазването от UV-лъчи и редовните прегледи от дерматолог са изключително важни”, отново напомня специалистката. А на финала д-р Бисера Котевска е категорична: „Не препоръчваме на пациентите да ходят на солариум!“.