Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог
Ваканция – дълго жадувана за децата и доста напрягаща за родителите. По наше време ни се караха, че се заиграваме прекалено дълго навън, а сега се притесняваме, когато децата не излизат от вкъщи и се заседяват пред компютъра. Често работната заетост не ни оставя много възможности за съвместни игри и преживявания с децата. Тогава сме спокойни, когато те са вкъщи и се заблавляват сами.
Само преди около двайсетина години, ако можехме да чуем „качи ми снимките“, „свали ми филм“, „хайде да поцъкаме“ или пък „пиши, като се прибереш“ щяхме да погледнем невярващо и искрено да се усъмним в здравия разум на човека срещу нас. Сега всяко дете знае какво означава това. И не само това, ами и умело борави в интернет пространството.
И тъй като живеем в свят, който се променя с болезнена скорост, не смогваме да отреагираме адекватно на случващото се. Безспорно достъпът до интернет на децата гарантира появата на нови рискове за тях. Освен възможността за кибертормоз и достъп до реклами, безапелационно налагащи да се купят най-новите дрехи, игри и всякакви по-скоро ненужни продукти, сред заплахите е и достъп до съдържание, агитиращо насилие, сайтове с еротично съдържание, което води до ранно сексуално съзряване на децата, а и да не подценяваме опасността от пристрастяване към екрана. От друга страна, това е съвремието ни и е неразумно, а и невъзможно да заровим глава в пясъка и да се правим, че тази реалност я няма. Да забраняваме на децата да имат достъп до компютър и да ги зариваме с полезни и природосъобразни игри? Това не е съвсем невъзможно, когато децата са съвсем малки, но опитайте да ограничите тийнейджър?! А и подобни „мерки“ само ще го отдалечат от връстниците му и ще го направят лесна мишена за подигравки и тормоз.
Новите технологии предоставят и много възможности и дават достъп до огромно количество информация. Твърде вероятно е, когато ограничаваме достъпа до интернет на децата ни, често заради собствените си страхове и неумението ни да използваме това пространство, те да пропуснат и ползите от него.
Според проведени изследвания българските деца средно започват да използват интернет на 8-годишна възраст, като те най-често влизат в интернет пространството за пръв път на около 7 години.
И тази възраст има тенденцията да намалява. Добрата страна е, че по този начин децата развиват техническите си умения за използване на дигитални устройства. Те успешно ползват разнообразието от уебсайтове и различни платформи за комуникация. Това са абсолютно необходими умения за времето днес.
Национално представително изследване от преди почти три години показва, че 97% от българските деца на възраст между 9 и 17 години използват интернет. И това е добре, защото за почти всяко работно място умението за работа с компютър вече е абсолютна необходимост. А ранният опит е в основата на добрата дигитална компетентност и умението на детето да се грижи за собствената си безопасност в интернет.
Все пак наша отговорност като родители е да се погрижим за безопасността на децата ни в онлайн пространството, да ги научим да се справят с кибертормоза, да използват безопасно социалните мрежи. Как да го направим? Нека не забравяме, че е много важно комуникационните канали между деца и родители да са отворени.
- Когато за първи път детето ви седне пред компютъра, е по-добре да бъде водено от вас, а не от приятел или това да се случи в училище.
- Интересувайте се какво прави детето ви в интернет. Отделете време да сърфирате заедно и да играете на любимите му игри. Така ще имате по-голяма близост, ще изградите доверие и ще сте по-наясно как то общува.
- Разговаряйте, а не разпитвайте детето си.
- Не се колебайте да потърсите помощ от експерт, когато сте затруднени. Ако не сте сигурни как да подходите в конкретен случай, свързан с онлайн безопасността на детето ви, потърсете помощ от Центъра за безопасен интернет. Възползвайте се и от специализираните за родители функционалности на онлайн платформите, които децата ви използват.
- Постарайте се в програмата на детето да има баланс между реални и виртуални преживявания, като насърчавате срещите с приятели и игри на открито.
И накрая, успокойте се! С навлизането на интернет технологите в ежедневието ни понятието „интернет зависимост” вече не е толкова страшно. Общуването, търсенето и споделянето на информация, забавленията и пазаруването онлайн са все по-желан избор. Но ако установите, че детето ви не си доспива, не се справя добре със задълженията си в училище, няма реални приятели, с които да се забавлява и извън онлайн пространството, може би има проблем. По-вероятно е прекомерната употреба на интернет да бъде следствие от емоционални проблеми, а не обратното. В такъв случай потърсете помощ от психотерапевт.