Днес по света има близо хиляда и шестстотин покрити мостове – в Европа, САЩ, Канада, Южна Америка и Азия – но най-интересни и романтични са пешеходните мостове с магазинчета и кафенета. Има само четири такива и един от тях е в България.

Покритият мост има две стени и покрив, чиято цел е да съхранят дървените час-ти на конструкцията за по-дълго време, предпазвайки я от атмосферните влияния. Името „покрит мост“ обаче най-често се е свързвало с онези мостове, при които целта на покрива е била по-скоро да пази минувачите от дъжд, а конете – от гледката на течащата вода отдолу. Кратките моменти на уединение карали хората да ги наричат и „мостове на целувките“. Най-старият покрит мост с магазини е построен на север от Алпите през 1325 г. в Ерфурт, днешна Германия – Кремербрюке (Krämerbrücke). Най-известен е Старият мост (Ponte Vecchio) във Флоренция, изграден като каменна конструкция на мястото на по-стария дървен мост през 1333 г. Най-дългият покрит дървен мост (204 м) в света е Капелбрюке (Kapellbrücke) в Люцерн, Швейцария, построен през 1333 г.

През 1874 г. Колю Фичето изгражда покрит дървен мост с 64 малки магазинчета в Ловеч. Ето накратко техните истории.

Кремербрюке, Ерфурт
Krämerbrücke (Мостът на търговците) е средновековният арков мост в Ерфурт, столицата на Тюрингия, централна Германия. По него върви калдъръмена улица, а от двете ú страни са построени къщи с магазини, обитавани непрекъснато повече от 500 години. Мостът минава над река Брайтстром, приток на Гера, и свързва два градски площада – Benediktsplatz и Wenigemarkt. В Средновековието мостът бил част от Виа Регия, пътна мрежа за търговия и поклонници, която свързвала Рим с Балтийско море и Москва със Сантяго де Компостела в Северна Испания. И днес по него върви един от основните маршрути на Камино де Сантяго, поклонението на Сейнт Джеймс. Мостът все още е важен пешеходен път за местните жители, както и един от основните туристически обекти в Ерфурт, като още се използва почти по същия начин, както и преди пет века. Около 80 души живеят на Кремербрюке, горните нива на сградите са предимно обитавани домове, а под тях се намират занаятчийски ателиета, антиквариати, магазинчета за хранителни стоки и вино, художествени галерии, кафенета, пекарна. Всички сгради на моста, с изключение на номера 15, 20, 24 и 33, са общинска собственост. През Средновековието те не са били номерирани, защото много хора са били неграмотни, и вместо номера на вратите се окачвали специални знаци. През 1996 г. Общинският съвет основава Фондация Krämerbrücke, която отговаря за поддържането и популяризирането на моста. В къщата на номер 31 има постоянна изложба за неговата история. От 1975 г. насам през третата седмица на юни в Ерфурт се провежда ежегоден тридневен фестивал – Krämerbrückenfest. Този празник на моста и културата на Средновековието привлича над 130 000 посетители. Разрушаван в дългата си история от пожари, повреден сериозно по време на Втората световна война, за щастие Кремербрюке е възстановен и поддържан и продължава да радва туристи от цял свят.

Понте Векио, Флоренция
Понте Векио над река Арно е един от символите на Флоренция. Също като Кремербрюке той е средновековен каменен арков мост с къщи и магазини. Първоначално търговските площи били заети от месари, в днешно време са наети от бижутери, търговци на изкуства и продавачи на сувенири. Мостът преминава над реката в най-тясната ú точка, в която се счита, че за пръв път е бил построен мост през римско време, когато по него преминавала Виа Касия. За първи път се появява в документ от 996 г. След като е разрушен от наводнения, той е реконструиран от камък, но отново пометен от природната стихия през 1333 г. Възстановен е през 1345 г. и се счита за произведение на Тадео Гади или Нери ди Фиораванте. През 1565 г. Козимо I де Медичи кара Джорджо Вазари да построи над моста коридора Вазари, за да свърже Палацо Векио (кметството на Флоренция) с Палацо Пити. За да повишат престижа и да почистят моста, по-късно великите херцози Медичи забраняват на месарите да работят и продават там и издават указ, валиден и днес, който допуска само златари и бижутери. При отстъплението си по време на Втората световна война германската армия унищожава всички мостове на Флоренция, с изключение на Понте Векио, което по разказите на местните жители се дължи на изрична заповед на Хитлер.

Капелбрюке, Люцерн
Средновековният покрит дървен мост над река Ройс свързва двете части на Люцерн – стария и новия град. Преди него реката напуска едно от най-красивите езера в Швейцария – Люцерн, езерото на четирите кантона. Наречен на близката капела „Свети Петър“, Капелбрюке е уникален с интериорните си картини от XVII век, въпреки че много от тях са унищожени при големия пожар през 1993 г. Сцените в чест на католическата църква са създадени от местния художник Ханс Вегман върху панели от смърчови дъски, а малка част върху кленово или липово дърво. Над тях са гербовете на членовете на градския съвет, които са дарили лични средства за изработката им. Част от моста е високата осмоъгълна водна кула, използвана през вековете като затвор, камера за изтезания, общински архив и местна съкровищница. Самият мост първоначално е построен като част от укрепленията на града.

Покритият мост, Ловеч
Изглежда, само нашият мост над река Осъм в Ловеч си няма име. Той е единственият по рода си на Балканския полуостров и свързва новата част на града с архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Пръв за пешеходен мост в Ловеч споменава френският пътешественик Ами Буе през 1838 г., описвайки „покрит и украсен с дюкянчета каменен мост“. През 1871 г. при посещението си в града Феликс Каниц пише за „мост... с прохладна сянка, която дава на минувачите и продавачите неговият надвиснал и клатещ се покрив“. Според местни документи тези мостове са били отнесени от придошлата река.  През 1874 – 1876 г. прочутият майстор Колю Фичето по поръчка на османската държава построява нов пешеходен и транспортен мост изцяло от дърво с 5 каменни устоя, украсени с лъв, двуглав орел, женски торс, бича на поробителя и др. По идея на ловчанските занаятчии мостът е изграден като покрит, а от двете му страни са устроени 64 малки дюкянчета. На 3 август 1925 г. при пожар мостът изгаря почти до основи. На негово място през
1931 г. е изграден нов железобетонен покрит мост по проект на архитект Стефан Олеков и инж. Цветков, с два стълба, два устоя, 40 дюкянчета, транспортен път, два тротоара и две тераси с парапети за наблюдение. Покривът е от армирано стъкло и осигурява естествено осветление. През 1982 г. архитект Христо Златев и инженер А. Малеев го реконструират и той придобива днешния си вид, напомнящ оригинала на Кольо Фичето. Автомобилният път е заменен от пешеходна улица с 3 работилници, 9 магазинчета и две сладкарници. Днешният мост е дълъг 106 метра, целият е топлоизолиран и има електроподово отопление. Осветен е по програма „Красива България“ и вечер представлява приказна гледка.