[vc_row][vc_column][mk_fancy_title color="#393836" size="20" font_weight="bold" margin_bottom="18" font_family="none"]Диагноза и избор на подходяща терапия[/mk_fancy_title][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_column_text disable_pattern="false" css=".vc_custom_1531214538943{margin-bottom: 0px !important;}"]Какво представлява херпесът?
Херпесът на устата и носа е инфекциозно заболяване, което се причинява от човешкия херпесен вирус, най-често от тип I. Почти цялото възрастно население на Земята се е срещало с вируса и го носи в неактивно състояние в организма си. Обикновено заразяването става през първите 5 години от живота, като причина за него е контакт с човек с активна херпесна инфекция.

Първи прояви
Първите прояви на заболяването могат да настъпят дълго време след заразяването, като междувременно вирусът остава в неактивно „спящо” състояние. Някои заразени хора никога не развиват типичната клинична картина на херпесна инфекция, поради особености на техния имунитет, но остават носители на вируса цял живот. При други обаче, във възрастта главно от 1 до 5 години, се наблюдават първите прояви. В някои случаи те се изразяват в т.нар. херпетичен гингиво-стоматит.
Той засяга лигавицата на устата и се изявява със зачервяване, множество ранички с размер 3-4 мм, налепи, болка, обилно слюноотделяне, увеличаване на лимфните възли и висока температура.
В други случаи е налице типичната картина на обикновения херпес – дребни, сгрупирани мехурчета върху зачервена основа – най-често в областта на устните и около носа.

Последващи прояви
Последващите появи на херпесната инфекция са по-леки и се изразяват с поява на класическите дребни мехурчета на фона на зачервяване, главно в областта на долната трета на лицето. Причина за рецидив може да бъдат различни провокиращи фактори като: повишаване на телесната температура от друго естество, стомашно-чревни нарушения, поява във връзка с менструалния цикъл при жени, при психично пренапрежение, механична травма или прекомерно излагане на слънце. В някои случаи, вероятно поради специфични особености на имунитета, рецидивите са чести и водят до значително нарушение на качеството на живот на пациентите.

ВАЖНО Е ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ, ЧЕ В ДАДЕН МОМЕНТ, ОБИКНОВЕНО В РАМКИТЕ НА 2 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА ПРОЯВИТЕ, СЕ ПОСТИГА ЕСТЕСТВЕН КОНТРОЛ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО И РЕЦИДИВИТЕ ЗНАЧИТЕЛНО СЕ РАЗРЕЖДАТ.

Диагноза
Диагнозата се поставя въз основа на типичния кожен обрив и рядко се налагат допълнителни изследвания. В изключително редки случаи е възможно да се извърши генетично типизиране на вируса, което няма отношение към избора на лечение.

Лечение
Лечението на херпеса обикновено се извършва със средства за локално приложение, като подходящи противовирусни кремове. Те действат като предотвратяват размножаването на херпесния вирус. Рядко, при наличие на насложена бактериална инфекция, е възможно включване на антибиотик, предимно локален. При тежките първични прояви като херпесния гингиво-стоматит лечението е през устата.

ДОПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ:
Важно е да се знае, че максимална ефективност се постига, когато мазането с противовирусни кремове започне в първите 24 часа от появата на симптомите.

Профилактика на рецидивите
При наличие на чести рецидиви, напр. всеки месец, които съществено понижават качеството на живот на пациента, се препоръчва профилактика с ниска доза противовирусен препарат през устата за дълго време – от няколко месеца до година.
Счита се, че някои природни средства, използвани в алтернативната медицина, като ехинацея, женско биле, пчелни продукти и др., притежават способността да модулират имунния отговор на организма към херпесния вирус и по този начин могат да спомогнат за разреждане на рецидивите.

ЛЕЧЕНИЕТО НА ХЕРПЕСНАТА ИНФЕКЦИЯ СЕ НАЗНАЧАВА ОТ СПЕЦИАЛИСТ-ДЕРМАТОЛОГ СЛЕД КЛИНИЧЕН ПРЕГЛЕД, КОЙТО ОСИГУРЯВА ТОЧНАТА ДИАГНОЗА И ИЗБОРА НА НАЙ-ПОДХОДЯЩА ТЕРАПИЯ СПОРЕД ИНДИВИДУАЛНИЯ СЛУЧАЙ.

Превенция
Предпазването от инфекция може да се извърши, като се избягва контактът с лица с активна херпесна инфекция, както и употребата на общи прибори за хранене и лични принадлежности. Въпреки повишената лична хигиена, относителният дял на заразените с херпес достига до 90% в някои общества.

Информацията в тази листовка е изготвена със съдействието на д-р Валерия Матеева, дерматолог.

Повече информация по темата за обикновения херпес и неговата подходяща терапия можете да прочетете тук.[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]