Текст: Антоанета Новакова, фамилен психотерапевт, педагог

Как да насърчим сътрудничеството и да намалим съперничеството между братя и сестри? Дали желанието ни да сме справедливи води до добри резултати?

Какво да направим, за да се освободим не само от усещането за вина и провал, но и да помогнем на децата си да живеят по-спокойно и добре с другите деца в семейството и извън него.

Беше време, когато единственият човек на света, успяващ за секунди да ме вбеси, беше брат ми. Спомням си моменти, когато каквото и да кажеше, беше все лошо: „Не стой на вратата, ВЛЕЗ в стаята!“ – аз в бяс. „Не стой на вратата – ИЗЛЕЗ от стаята!“ – аз в бяс! Как го правеше – не знам и досега.

По-късно, когато в моя живот се появиха синовете ми, отначало се зарадвах: „Ахааа, две момчета, ще си играят заедно, ще се разбират…“ На въпроса ми кога ще спрат да се карат, приятелка ме успокои: когато станат пълнолетни. Е, и след това се случваха караници между тях. Винаги се чудех: какво не правя както трябва?

ТРЯБВА да се обичате
Една от трудностите е изискването непременно да се обичаме винаги и по всяко време, само защото сме братя и сестри. Отхвърлянето на негативните чувства води до още по-голямо напрежение между децата. Те имат нуждата чувствата им един към друг да бъдат признати. Колкото и парадоксално да звучи, признаването на лошите чувства води до добри. Помогнете на децата си да изразят негативните си чувства, например: „Ако си бесен на брат ти, кажи му го с думи“. Също така може да им се предложи да удрят възглавница, да покажат какво усещат, като пишат, рисуват или използват пластилин. Повечето хора изпитват смесени чувства към братята и сестрите си. Добре е да се използва формулата: понякога го (я) харесваш, понякога – не.

Равно значи по-малко
Много родители се поддават на изкушението да бъдат справедливи, като внимават да се отнасят еднакво с децата си, смятайки, че да се отнасяш по един и същи начин с тях е честно. По този начин се обезценява уникалността на детето и постиженията му се лишават от смисъл. Да не говорим, че това само засилва съперничеството помежду им. Не се опитвайте да давате равни порции на всеки, нека всеки получава това, от което има нужда, когато има нужда. Можем да спестим много енергия, като не се опитваме да сме справедливи, а като покажем на децата си колко много ги ценим с това, с което са различни и уникални. Покажете им, че ги обичате заради това, в което са различни.

Сравняването
Дори да сте единствено дете в семейството, може би сте чували: „Я виж Гошко от съседния вход  как си пише домашните навреме, а ти?!“ Добре де, когато децата са пораснали, нали вече всичко е наред? Да, ама не! Последиците от сравняването между децата остават за цял живот.

Доказано е, че хората, които учат и работят в конкурентна среда и са свикнали непрекъснато да се сравняват с другите, често имат главоболие, проблеми със стомаха, стават по-тревожни и подозрителни. Много лесно е да се поддадем на моделите, завещани ни от родителите, и да правим на децата си това, което нас самите е правело нещастни – да дадем за пример успешното в нещо дете. По този начин нараняваме и двете деца. Несправилото се дете се усеща още по-провалено, а даденото за пример усеща тежестта на посланието да удържа успеха и занапред, което го прави тревожно и неспокойно.

Вместо да сравнявате и назидавате – опишете какво виждате, чувствате или какво очаквате да се случи. Вместо: „Ех, защо не си подреден като сестра ти?“, кажете: „Виждам, че стаята ти е разхвърляна, това ме дразни и очаквам да си подредиш дрехите!“. Важно е да устоявате на импулса за сравнение.

Като добре смазан механизъм семейството може да ни преведе през трудните моменти, които неминуемо придружават израстването на всеки един от нас. Но за да се случи успешно това, е необходима грижа. За да върви добре, сигурно и безаварийно автомобилът ни, му осигуряваме редовна поддръжка. Да не говорим за задължителните годишни технически прегледи. Защо не помислим за подобна грижа за семейството си?

Можем да си организираме редовни семейни срещи, на които да обсъждаме различни ситуации и начините за справяне. Не е лесно да живеем заедно въпреки големите разлики между нас, но се учим на това, нали?!