Текст: акад. проф. д-р Тройчо Троев, началник на Отделението по физиотерапия и следоперативна рехабилитация на МБАЛ „Света София“

„Станах, наконтих се, изпих си кафето и отидох на разходка до хола!“ Ако и вашето ежедневие досущ прилича на изтъркан виц за пандемията – имате проблем. Обездвижването „отваря вратата“ пред редица болести.

А днес, след близо година живот под карантина, тя буквално зее. Как тоталният застой поразява здравето ни? Кои оплаквания се „отключват“ и засилват заради ежедневието, уловено в „капана на 70-те квадрата“? Как можем да тушираме негативните ефекти от 8-часовия работен и учебен ден пред компютъра? И възможно ли е да поддържаме и възвърнем форма по време на карантината?

С тези важни въпроси потърсихме един от най-изтъкнатите и опитни специалисти у нас – акад. проф. д-р Тройчо Троев, началник на Отделението по физиотерапия и следоперативна рехабилитация на МБАЛ „Света София“.

„Движението е здраве, защото подобрява функциите на всички органи и системи в човешкия организъм. Подобрява се кръвоснабдяването на мускулите, повишава се синовиалната течност в ставите, изпомпва се кръвта от долните и горните крайници, учестява се и се задълбочава дишането. Освен това се повишава съкратителната способност на сърдечните камери.

Количеството на остатъчния въздух в белия дроб намалява. Движението е и най-добрият фактор за лечение на остеопорозата!“, категоричен е акад. Тройчо Троев. Затова и препоръчва – въпреки карантината всеки да изминава поне 2,5 км дневно. „С умерена походка, при 60-80 крачки в минута, като се спазват правилата на активност в пандемична обстановка“, уточнява академикът.

Захарта се вдига, кръвоснабдяването страда

Какво се случва с организма ни, когато сме в тотален застой? „Хипокинезията е липса на движение или силно намалено такова и води до хиподинамика с всички симптоми от сърдечносъдовата, дихателната и опорно-двигателната системи, както и психически отклонения при дълго застояване вкъщи (бърнаут синдром)“, предупреждава опитният специалист от МБАЛ „Св. София“.

„Повишават се нивата на кръвната захар при диабетиците. Задълбочават се задухът и намаленото отхрачване при болни с ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест). Повишават се застойните артериално-венозни проблеми в долните крайници при венозна и артериална недостатъчност.

Целият застой намалява коронарното кръвоснабдяване и коронарния функционален дебит, както и обема на движението в големите стави – коленна, тазобедрена и раменна“, алармира за вредните ефекти акад. Троев.

Готвенето и чистенето също са „гимнастика“

Съмнение няма – макар и в принудителна „социална изолация“, трябва да осигурим на тялото си здравословната „доза“ движение. Как да стане това обаче, при положение че фитнесите са затворени, а студът навън бързо „стопява“ ентусиазма ни? С постоянство и изобретателност вкъщи.

„За спортистите домашната гимнастика не е алтернатива на груповите и индивидуалните тренировки в залите. Но тя вади главния мозък от потиснатото му състояние и създава условия на положителни емоции при различните възрастови групи. Всъщност домашна гимнастика са и почистването на дома, готвенето в кухнята, пазаруването…

Доказано е от американски и западни автори, че самата мисъл за тези действия води централната нервна система до равновесие“, споделя академикът.

Не забравяйте „фитнеса за ума“

Не само мускулите ни обаче имат нужда от раздвижване в пандемията. „Препоръчват се и любими игри като гимнастика на мозъка – игри на карти, бинго, социални игри и т.н. Особено подходящи са и дихателните упражнения с удължено издишване, утринната хигиенна гимнастика, упражненията за горните и долните крайници с уреди – медицински тояжка, топка или шведска стена“, изрежда възможностите акад. Троев.

Но подчертава – всички упражнения трябва да се изпълняват със субмаксимално натоварване на сърдечносъдовата система. „Повишението на кръвното налягане и пулса не трябва да бъде повече от 20 по време на тренировките“, категоричен е началникът на Отделението по физиотерапия и следоперативна рехабилитация на МБАЛ „Св. София“.

Лицеви опори срещу болките в кръста

„Новото нормално“ ни изправя пред още едно предизвикателство – работата в режим home office и дистанционното обучение. Как можем да „тушираме“ негативните ефекти от 8-часовото „приковаване“ на стола пред монитора?

„На всеки час работа пред компютър се препоръчват 10-15 минути почивка, раздвижване в стаята, както и активно движение на шийния отдел на гръбначния стълб – движения на главата напред-назад, наляво-надясно в серии по 10 пъти с паузи“, обяснява опитният специалист.

„За болките в кръста препоръчвам засилване на коремната мускулатура, например чрез лицеви опори. Появата на отоци на краката ни задължава на всеки час-час и половина да повдигаме долните крайници нависоко. Препоръчително е и слушането на приятна музика“, не пропуска да отбележи акад. Троев.

Намалете калориите до 1 500, ако сте напълнели

Лицевите опори обаче се превръщат в мираж, в случай че тотално сме се „изпуснали“ в последната година и се схващаме или задъхваме при всяко навеждане.

„Ако тотално сме излезли от форма – с натрупани килограми или имаме задух при физическо усилие, се налага да направим на първо място консултация със специалист пулмолог или кардиолог, за да се изключат някои сериозни диагнози. При липса на такива се коригира диетата. Тя трябва да бъде хипокалорийна – 1200-1500 калории дневно“, съветва професорът.

„Налага се да бъде ограничена и солта или да я заменим с калиева сол. Консумираните течности дневно трябва да бъдат до литър и половина. Храненето – по-често, но в по-малки количества“, допълва още акад. Троев.

Започнете със сеанси по 15-20 минути

„От кинезитерапията препоръчвам активни движения за горните и долните крайници в пълен обем. Започва се със сеанси по 15-20 минути, които ежеседмично да се увеличават с по 10-15 минути. За предпочитане е груповият метод, ако е възможно“, уточнява специалистът по физиотерапия.

„Освен дихателните трябва да се включат и упражнения за различните отдели на гръбначния стълб и долните крайници – с уреди като шведска стена, велотренировки, бягаща пътека, със субмаксимално натоварване.

Водолечението сваля психическото напрежение, увеличава позитивните емоции, елиминира гравитацията върху човешкия организъм и е чудесно да се прилага 3 пъти седмично за около час“, допълва академикът.

„Основното правило е постепенното увеличение на натоварварванията – както по време, така и по сила, за да има необходимия ефект. Винаги трябва да се съобразяваме с обективното състояние на човека при назначаването на физически натоварвания – наличие на инфаркт, инсулт или друго хронично заболяване.

Добре е упражненията да бъдат подготвени и изпълнявани поне в началото пред кинезитерапевт или рехабилитатор. Ежедневните „златни“ 2,5 километра дневно с умерена походка трябва също да влязат в рехабилитационната програма“, категоричен е акад. Тройчо Троев.