Текст: Антоанета Атанасова, фамилен психотерапевт, педагог

„Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.“                                                                                     

Лев Толстой, „Ана Каренина“

Може би звучи странно, нелепо и стряскащо, може би и не сте го искали, но разводът освен болезнен процес, е и най-добрият следващ шанс в живота ви. Когато самата аз се изправих пред това предизвикателство, бях изумена от мъдростта и правотата в думите на приятелка: „Спокойно, най-вероятно ще си по-добре и от преди!“.

Раздялата на партньорите започва доста преди самия развод. Когато в ежедневието трайно се настанят отчуждаването и нетърпимостта, неминуемо се стига до това решение. Най-честите причини за развод са: липсата на грижи за дома и семейството, липса на любов, финансови проблеми, физическо насилие, алкохолизъм, зависимости, изневяра, сексуална несъвместимост, проблеми с родителите, пренебрегване, обиди. Независимо от причината, това решение никак не е лесно, макар понякога да носи  заряд на освобождаване.

Колкото и да сме наясно с лошите последици като: осъждане от страна на родственици, раздяла със семейни приятели, психични страдания за децата, икономически щети, свързани с влошаване на жизнения стандарт, се оказваме неподготвени. Лъжем се, ако си мислим, че раздялата ще реши всичките ни проблеми. Идеята ни да започнем „на чисто“ се препъва в това, че всъщност семейството не престава да съществува. Променя се само неговата форма. Развеждат се партньорите, но не и родителите. Донякъде фактът, че не се виждат, сваля малко от напрежението в ежедневното дразнене, но всичко онова, което е било пречка за добрата комуникация между партньорите, продължава да съществува. Често става и по-сложно, тъй като се намесват и нови партньори с техните роднини.

По ниво на стрес разводът се намира на второ място по скалата на Холмс и Рахе след смърт на съпруга. Съвсем закономерно се наблюдават петте фази, описани от швейцарската психиатърка д-р Кюблер-Рос – отричане: „Това не може да ми се случва“, гняв: „Той/тя е виновен!“, преговори: „Ако това се размине, аз ще…“, депресия: „Нямам сили да живея!“, приемане: „Да, това се случва и аз ще продължа да живея по нов начин!“ Позволете си да скърбите, защото спирането на този процес само ще намали и забави възстановяването. Нека емоциите бъдат видими, за да можете да ги преработите. Потърсете подкрепа. Всички приятели, близки са добре дошли. Ако те не знаят как да ви помогнат, кажете им какво искате – да отидете заедно на кино, на вечеря или просто да ви прегърнат. Не се колебайте да потърсите и специалист, ако тъгата започне да ви притиска много. Приемете помощта, откъдето и да дойде тя. Не оставайте сами!

Разбира се, има и хора, които не преживяват толкова тежко развода – тези, които са страдали през съвместния живот и предпочитат да се разделят колкото може по-бързо. Като всяка друга криза и тази на развода има две страни – тежестта на раздялата и възможността за преподреждане и ново щастие.

Като начало поемете отговорност за случващото се, дори вината да не е във вас. Все пак вие сте били двойка и всеки носи своята част. Направете го и категорично затворете вратата!

Погрижете се във вашето пространство да няма каквото и да било присъствие от бившия ви партньор, дори да останете да живеете в предишното жилище. Направете макар и малък ремонт, разместете мебелите, скрийте на сигурно място всичко, което ви напомня за предишния живот.

Прекратете всяка съвместна дейност и контакти с бившия партньор. Всякакви контакти, освен налагащите се заради децата, не влияят добре за създаване на отношения с нов човек. Спрете да се интересувате от събитията в текущия живот на бившия. Съобщете на обкръжението си, че отношенията ви са приключили и сте с променен социален статус. Ако сте жена, възстановете предишното си фамилно име.

Пътувайте, срещайте се с приятели. Светът е голям и имате възможност да го изследвате. Не ходете на места, където сте били заедно с бившия/бившата. Открийте нови маршрути. Създайте си нови щастливи спомени. Експериментирайте!

Сега е времето да осъществите всичко онова, за което не е имало време или възможност преди. Посветете се на мечтите си. Живейте „тук и сега“. Търсете дейности, които имат бърз резултат. Отдайте се на позабравено хоби или намерете ново. Аз например започнах да рисувам и да пиша отново стихове. Търсете нещо, което ще ви донесе максимално удовлетворение. Спомнете си, че някои от най-добрите произведения на изкуството са били създадени в същата ситуация, в която сте вие сега.

Важно е да не бързате да създадете отношения с нов партньор, защото ако не сте се освободили напълно от старите, вие сте все още зависими от минали модели, предишни зависимости и страхове. Направете пауза, отделете време на себе си и на своите нови възможности.

А ако имаме деца? Сега е времето да им обърнете внимание. Макар да се смята, че големите деца по-лесно преживяват стреса на развода на родителите си, те също имат нужда от подкрепа, докато приемат и свикнат с новите взаимоотношения. В наше време да си дете на разведени родители съвсем не е рядкост. Децата имат своята среда, училище, приятели, които ще им помогнат да се съвземат. От вас зависи да създадете атмосфера на спокойствие и сигурност у дома. Колкото и да се изкушавате, в никакъв случай не ги настройвайте срещу бившия партньор, защото това ще има неприятни последици за децата в дългосрочен план. Дори да е бил лош партньор, бившият/бившата продължават да бъдат родители. Не им пречете да бъдат добри.

Въпреки съкрушителния ефект на развода, когато той приключи, можем да си отдъхнем и да се отдадем с пълна сила на промяната и на щастието да бъдем себе си. Ще има дни на тъга, старите рани ще се отварят и ще напомнят за себе си, особено когато има празници и значими в миналото годишнини. Но с времето всичко ще се подреди, ще ставате все по-уверени в себе си и колкото и невъзможно да звучи в началото – все по-щастливи!