Текст: Христо Донев

Двубоите с мечове, саби, шпаги и други подобни оръжия открай време са били в основата на сюжета на различни приключенски, исторически и фантастични книги и филми. През дългите периоди от развитието на човешката цивилизация военните конфликти са били решавани посредством използването на тези „инструменти“. В наши дни фехтовката е спортът, чрез който всеки може да се потопи в подобна атмосфера.

ИСТОРИЯТА
Този спорт представлява вид борба между двама или повече души, използвайки различни по вид оръжия, както и ръкопашен бой. Терминът произлиза от немската дума fechten, което в превод означава „бия се“. Първоначално фехтовката е била приложима бойна система, а не спорт. В Европа е съществувала богата традиция на преподаването и усвояването й, за което свидетелстват десетки учебници по фехтовка, най-ранният от които е от XII век. Освен изцяло съхранените фехтовални книги има запазени и отделни трактати, съчинения, изображения и други документи, разкриващи отношението на средновековния и ренесансовия човек към фехтовката. Употребявани са различни оръжия – едноръчен меч, едноръчен меч и бъклър (юмручен щит), дълъг меч, копие и други. Основен инструмент при обучението на воините, както се подразбира, е бил мечът. Чрез овладяването му бойците са достигали до всички принципи, необходими за боравенето с останалите оръжия в арсенала. Освен това част от задължителната подготовка е включвала и ръкопашен бой. През XVIII и XIX век фехтовката се обособява като вид спорт. Практикува се най-активно и се развива най-бързо във Франция, Италия, Австро-Унгария и Германия. Официалните международни турнири в Европа водят своето начало от края на XIX век. През 1896 г. фехтовката е включена в програмата на Първите олимпийски игри и оттогава е неизменен олимпийски спорт.

ОРЪЖИЯТА
Те са три, като от вида им зависи и това, как ще се проведе срещата.

  1. Рапира – леко пробождащо оръжие, с което е позволено да се атакуват торсът, вратът, слабините и гърбът, но не и ръцете. Ударите се отбелязват само с върха на рапирата, като нанесените със страничната част на оръжието не се точкуват и не спират мача. Докосването на зони от тялото, които не са в целевата част, също не се отчита за точка. Единият фехтовач може да нанесе само един удар, а ако и двамата се докоснат с върха на рапирите си едновременно, тогава точка получава първият, инициирал атака.
  2. Сабя – също леко оръжие, с което може да се сече и пробожда. Позволени са удари в цялото тяло над кръста, с изключение на ръцете. За валидни се считат ударите с върха на сабята, както и с нейното острие. Защитата за ръката при сабята е много добра, като тя започва с широка част между дръжката и острието, която продължава в метална пластина до началото на дръжката. Защитата на ръката е обърната навън, за да предпази ръката от ударите на сабята на противника.
  3. Шпага – тя е тежко пробождащо оръжие, при което е позволена атака към всяка една част на тялото, но само с нейния връх. За разлика от сабята и рапирата при играта с шпага, ако двамата състезатели нанесат удар едновременно, те получават точки. Въпреки това, ако резултатът е равен и тези точки са важни за определяне на победителя, тогава точки при двоен едновременен удар не се присъждат. Защитата на ръката при шпагата е доста голяма, като тя изглежда като широка шапка, покриваща дръжката и ръката.

ПРАВИЛАТА
Боевете се провеждат в два кръга. В първия състезателите се разделят на по 5, 6 или 7 души и играят всеки срещу всеки до 5 туша. Времетраенето на боя е 3 минути. Във втория кръг всеки състезател играе срещу друг, преминал първия кръг до 15 туша, в двубой продължаващ 9 минути. Състезанията във фехтовката могат да бъдат както индивидуални, така и отборни. Отборът се състои от четирима души, като един от тях е резерва и може да излезе на мястото на друг по определен ред. Играе се до 45 туша на принципа „всеки срещу всеки“, тоест изиграват се 9 боя.

ЕКИПИРОВКА
Спортистите се състезават със специални екипи, които ги предпазват от нараняване. Те позволяват без-опасното провеждане на боевете. Всеки екип се състои от: маска (предпазва главата от нараняване), костюм в две части (изработен от кевлар или друг материал), пластмасови протектори, ръкавица и ламе, което представлява жилетка с вплетени метални нишки. То служи за регистриране на точките (тушове). В повечето големи градове в България има школи по фехтовка, които предлагат пълна екипировка за спортуващите.