Текст: Христо Донев

Хилядолетия наред човек и животно са вървели един до друг в различните етапи на развитие на цивилизацията. Дали за прехрана, транспорт и война, създанията на природата оставят сериозна следа в историята на хората.

Освен в бита, през годините животните влизат и в редица спортове. Такъв пример е ездата на бикове, известна също така като родео.

ИСТОРИЯТА

Укротяването на бикове има своите корени още от античността, като за него свидетелстват различни керамики и рисунки. В съвременния си вид този спорт произхожда от Мексико и американския щат Тексас през XIX век. По това време надпреварите между каубоите – както са били наричани укротителите, са включвали също така родео с диви коне и улавяне на рогатите животни с ласо.

Надпреварите са се провеждали между каубои от съседни ферми, най-вече в Западните щати. Първото официално родео е проведено през 1869 г. в Колорадо. Постепенно интересът към конете спада, понеже започват да се използват само полудиви породи, което намалява риска за ездачите и съответно интереса от страна на публиката.

Така биковете започват да доминират на арената. През 1936 г. в САЩ се създава Професионалната асоциация на родео каубоите (ПАРК). Под егидата на ПАРК всяка година започват да се организират все повече състезания в различните части на САЩ и Мексико.

В наши дни има две големи организации, които промотират състезанията – Шампионат по езда на бикове и Професионални ездачи на бикове. Освен в САЩ и Мексико спортът е разпространен още в редица други държави, като става особено популярен в Бразилия.

ПРАВИЛАТА

Подобно на каубоите, биковете също минават през „селекция“, преди да стигнат до участие в родео. Говедата за родео се отглеждат специално за тази цел, като само най-здравите, силни и гъвкави отиват на арената.

Ездачите се захващат за биковете, като овързват ръката си с дебело плетено въже, фиксирано за седлото. Ръката е единствената част от кръста нагоре, която има право да докосва животното. Другата трябва да е високо вдигната. Целта на ездача е да се задържи 8 секунди, докато бикът се опитва да го хвърли на земята.

Стартът на родеото се прави от специален бокс, чиято врата са отваря настрани, като животното влиза, а ездачът се качва на гърба му и връзва въжето. При готовност каубоят кимва и вратата на бокса се отваря. След изтичане на 8 секунди се чува силен сигнал, който подсказва на ездача, че може да слезе. През това време обаче бикът може да го изхвърли от гърба си, при което често се случват и сериозни падания и травми.

Тогава на сцената излизат родео клоуните, които умишлено отклоняват вниманието на бика, за да може ездачът да бъде изведен на безопасно място. Обикновено състезанията продължават по 2-3 дни.

ОЦЕНЯВАНЕ

Точките варират от 0 до 100, като се присъждат както за каубоя, така и за бика. Най-добрите ездачи стигат до оценка 70, а такава над 80 се счита за отлична. Много често се записват само нули, когато бикът хвърли ездача директно след излизане от бокса.

Точките се дават за постоянен контрол и ритъм на ездача, който съвпада с движението на бика. Допълнителното стимулиране (дразнене) на животното и контролът над него носят бонус точки. Докосването на животното или на въжето със свободната ръка води до дисквалификация. Основните критерии, които се гледат при оценяването на биковете, са скорост, ловкост и сила.

Колкото повече бъде затруднен ездачът, толкова и точките за говедото се увеличават. Максимални точки получават животните, които успеят да изхвърлят ездача си възможно най-бързо. Бикът, събрал най-много точки през годината, получава наградата „Родео бик на годината“. Това пък носи огромен престиж на ранчото, в което той е бил отгледан.

ЕКИПИРОВКАТА

Както може да се очаква, родеото е много опасен спорт и не се практикува на любителски нива. По традиция ездачите се обличат в стил „уестърн“, като класическите каубойски ботуши са задължителни. Ездачите носят предпазен бандаж на слабините и в повечето случаи шлемове, подобни на тези в американския футбол. Най-добрите и смелите обаче яхват бика с каубойска шапка вместо с шлем.