Текст: Олга Георгиева

Нова лебедова скала (Neuschwanstein) – така се нарича замъкът на баварския крал Лудвиг II над алпийското Лебедово езеро в подножието на връх Цугшпице. Точно този замък избира за свой символ „Дисни”. Посещаван от над един милион и четиристотин хиляди туристи годишно, той е една от най-известните туристически дестинации в Германия.

В местността Алгой, на границата с австрийската провинция Тирол, свършва прочутият Романтичен път. Построен от римляните, той свързвал най-красивите места на Бавария. Алпите тук са особено величествени. Мекото есенно слънце огрява ярките багри на планината, сред която е „кацнал” вълшебен бял замък. Вижда се още отдалеч. На широкия площад, от който тръгват рейсовете към него (не е разрешено да се отиде дотам с кола, пътят е тесен и криволичи сред гората), се е събрало истинско вавилонско стълпотворение от туристи. Една част ще разгледат и стария замък Хоеншвангау, построен от бащата на Лудвиг II – Максимилиан II. Други се запътват директно към Нойшванщайн. Опашката за рейсовете до двата замъка е впечатляваща, но чакането си заслужава.

Лудвиг II – срамежливият мечтател
Роден на 25 август 1845 г. в замъка Нимфенбург, Лудвиг става крал едва на 18-годишна възраст и умира мистериозно в езерото Щарнберг през 1886 г. на 41 години. Още преди смъртта си става легенда, а поетът Пол Верлен го нарича „единствения истински крал на века“. Лудвиг II, известен и като Безумния, не притежава качествата, обичайни за кралете. Той има живо въображение, обича книгите и усамотението, а на трона сяда без изграден житейски опит и без никакви политически умения. През 1866 г. Лудвиг II претърпява най-голямото поражение в живота си: Прусия завладява Австрия и Бавария в Германската война и той става васал на пруския си чичо. Потиснат от реалността, младият крал изгражда един алтернативен свят, в който вижда себе си като средновековен владетел. Вероятно така се ражда и идеята за построяването на Нойшванщайн в средновековен стил на фона на внушителните планини, високо над спокойния Хоеншвангау.

Вагнер
Очарован още като принц от уникалното творчество на Рихард Вагнер, когато става крал, Лудвиг кани композитора в Мюнхен, спасявайки го от сериозна финансова криза. Заедно реализират мечтата му за оперен фестивал и превръщат Мюнхен в музикална столица на Европа. А в Нойшванщайн страстта на Лудвиг II към древните германски герои, персонажи и на Вагнер, намира своя пълен израз. Самото име на замъка идва от мита за Лоенгрин – Рицаря лебед. Вагнер създава по него едноименната опера, а Чайковски пише балета „Лебедово езеро“. Целият замък е декориран с картини по мотиви от Вагнеровите опери „Парсифал“, „Лоенгрин“, „Танхойзер“, „Тристан и Изолда“ и др. Лебедът е символът на замъка и неговият образ присъства във всяко помещение: сред рисунките, в декорацията на завесите, като статуи и т.н.

Строителството
През 1869 г. Лудвиг II започва строежа на своя „замък на мечтите“, продължил 17 години. Проектите са на архитектите Едуард Ридел и Кристиан Янк в романтичния стил на старите немски рицарски крепости. При изграждането на замъка са използвани най-новите за времето си строителни техники и материали, основите са циментирани, а за облицовка на стените са поставени тухли от светъл варовик. Първа е завършена сградата с портата. В продължение на години Лудвиг II използва горния етаж като временно настаняване при посещенията си на обекта. За добавянето на Голямата тронна зала, поискана от него по-късно, е използвана най-нова технология. Лудвиг II не вижда замъка завършен, той не е напълно довършен и днес. Седем седмици след смъртта му Нойшванщайн е отворен за посетители. Срамежливият крал построява замъка, за да се оттегли от светския живот, а днес огромно множество от хора идва да види личното му убежище. Въпреки че мястото на замъка не би могло да бъде по-идилично, суровият климат влияе върху варовиковите фасади. Те ще бъдат поетапно реновирани през следващите години, а движението в зоната на основите непрекъснато се наблюдава.

Нойшванщайн днес
Най-накрая идва дългоочакваният ни ред на опашката. Качваме се на рейса заедно с група японци, семейство араби, шумна компания испанци, група българи, две руски семейства, трима индийци и още куп разнородни туристи. Пътят се изкачва през есенната гора, красиво е. Слизаме на последната спирка и продължаваме пеша. Широката пътека достига до спираща дъха гледка – огряното от следобедното слънце Лебедово езеро и хребетът на Алпите в далечината. Разбираме защо романтичният крал е избрал точно това място. Същата гледка ще видим малко по-късно и от балкона на замъка. А той е забележително красив и отблизо! Минаваме през портата, през двора, главния вход, изкачваме се по стълбища от неполиран мрамор и влизаме във вестибюла на третия етаж. Той разделя покоите на краля от тронната зала. Покрит е от римски напречен свод, богато декориран от цветни картини. Спалнята на краля е посветена на мита за вечната любов на Тристан и Изолда, забелязваме предпочитанието му към баварското светлосиньо. Впечатляваме се от избродираните гербове, лебеди и лъвове по завесите, от най-филигранната дърворезба по стените, от гоблените. Вниманието ни привлича мивката, която още тогава била снабдена с течаща вода. В кабинета на краля  оживява легендата за Танхойзер. В Тронната зала – за Пърсифал и търсенето на Свещения граал. Облицована с мрамор, тя много наподобява строгата, но пищна подредба на византийските църкви. Таванът представлява звездно небе, от което се спуска огромен канделабър с 96 свещи. Зад мястото на трона, който е трябвало да бъде от злато и слонова кост, са изрисувани Исус, Дева Мария и Йоан Кръстител. Виждаме изображенията на дванайсетте апостоли, портретите на кралете Стефан от Унгария, Хенри IV, Казимир от Полша, Луи IX от Франция и Фердинанд от Испания. Забележителни са позлатените фигури на лъвове, символизиращи мощта на Бавария, и картината на „Св. Георги Победоносец“. В левия и ъгъл е изобразен планираният от краля четвърти дворец – Фалкенщайн. Продължаваме към четвъртия етаж, който е изцяло зает от зала за музикални изпълнения с огромни позлатени свещници и прекрасни картини по стените. През широките и прозорци виждаме впечатляващия мост високо в планината – Мариенбрюке. Разходката ни свършва в кухнята на замъка и магазина със сувенири и книги. Взимам си огледалце с лебед, за да ми напомня за приказния замък и за това, че мечтите могат да се сбъдват.