Диана Дафова е родена в София в семейството на професионалните музиканти Лиляна и Анастас Дафови. Завършва Музикалното училище „Любомир Пипков“ в клас за класическо пиано и след това музикалната академия в София с пеене и джаз пиано. През 1985 г. започва соловата си кариера и само за няколко месеца песните й стават хит по БНТ и БНР, печели специалната награда на конкурса „Мелодия на годината“ и става сценарист и водещ на предаването. По това време песни за нея пишат известните композитори Зорница Попова, Мария Ганева, Тончо Русев, Морис Аладжем и др. Участва в стотици концерти в България и по света, в национални и международни телевизионни програми. Създава свой музикален стил, като започва да композира и продуцира музиката и спектактлите си. Пее на седемнадесет езика, а песните й имат уникално звучене. Песента ú „Аадия“ е селекционирана от НАСА и излита в Космоса със совалката „Колумбия“, а Диана присъства на живо на ракетната площадка в Кейп Канаверъл, Флорида, като специален гост. На 43-тия международен фестивал в Хюстън, Тексас, печели златната награда „Реми“ за най-добър концерт на живо, който е представен в Лас Вегас. Участва в работата на Върховния комисариат на ООН за бежанците и става негов представител за Европа. Две от песните в албума ú „Каризма-Духовна красота“ са избрани за диска Voyces United for UNHCR, всички приходи от световните продажби отиват за подпомагане на жени и деца без дом. Има дъщеря от първия си брак, Лили Сотирова, която е художник, а наскоро се дипломира като магистър по арттерапия в Националната художествена академия. Като малка Лили оцелява в тежка автомобилна катастрофа и това задълбочава интересите на Диана към духовната страна на живота. Започва да твори в насока за пробуждане на светлината във всяка човешка душа. През лятото на 2019 г. губи втория си съпруг, англичанина Майкъл Батърфийлд, с когото имат 27-годишен брак, а година по-късно и баща си, диригента Анастас Дафов, с когото имат много силна връзка.
В края на месец май 2023 г. Диана Дафова представи на откритата сцена на театър „Сълза и смях“ в София втория си авторски музикално-театрален спектакъл „Танцът Живот“.

Диана, какво Ви вдъхнови да създадете „Танцът Живот“?
Реализацията на нова идея и авторски спектакъл е дълъг процес и съзряване на съвкупност от фактори. Вълнувам се от особеностите на времето, в което живеем, наситено с несигурност, отчуждение, материализъм и агресия. Убедена съм, че изкуството и особено музиката могат да въздействат върху по-дълбоките нива на емоциите и психиката, да променят нагласите, начина на мислене и съответно поведението на хората. Вярвам, че точно поднесените послания биха разместили натрупаните тежки пластове на негативизъм и биха предизвикали осъзнаване. Месеци наред заедно с режисьора Борис Радев търсехме най-верния изказ и сценично представяне, така че всеки детайл е на мястото си. Спектакълът „Танцът Живот“ е създаден, за да върне аудиторията към истинските ценности, които са забравени в нашето съвремие, но те не са просто архаични понятия, а единственият верен път за оцеляване и смислен живот. Те са заложени в основата на човешката същност, въпреки че много хора живеят в пълна заблуда за обратното.

В духа на новото време в спектакъла се появява иновативно приложение с личен аватар. Според Вас могат ли да ни помагат технологиите по пътя към решаване на големите лични и житейски въпроси, или ги задълбочават още повече?
Да, спектакълът е богат на идеи и различни съвременни похвати. Партньор на сцената е специално създаденият личен мой аватар, който е част от иновативно приложение, наречено “Вътрешен глас“. В това също има послание, което отговаря на Вашия въпрос. В конкретния случай технологиите са в услуга на духовността, създадени в помощ на хората. За съжаление в грубата реалност с тях може и да се злоупотребява и е опасно, когато служат на злонамерени интереси.

Може да се каже, че носите музиката в гените си, но все пак, каква е Вашата вдъхновяваща история, която Ви насочи твърдо към нея?
Закърмена съм с музика в най-прекия смисъл, защото родителите ми са музиканти. Майка ми е народна певица, а баща ми беше хоров диригент, вокален педагог и преподавател в Пловдивската музикална академия. Дългата кариера, която са имали, им е донесла изяви в цял свят, постижения, международни награди и признание. Oще преди да се родя, често съм била на сцената. Отгледана съм с постоянно съпътстваща музика и в обкръжението на артисти и музиканти. От ранна възраст знаех в каква професионална посока ще се развивам без колебание, като в нея включвах и балета.

Как описвате своята музикална стилова насоченост и как тя се развиваше през годините?
Изучавам музика от 5-годишна възраст, свирейки на пиано и пеейки в различни формации. В музикалното училище в София ме обучаваха в познаването и интерпретирането на класическа музика, в Музикалната академия усъвършенствах пеенето в класа на Ирина Чмихова и успоредно с това втора специалност ми беше джаз пианото. В дома си опознавах в детайли фолколора, който беше жанрът на родителите ми. В началото на певческата си кариера изпълнявах популярни песни на известни български автори, но с натрупването на професионален опит в мен назряваше идеята да обединя стиловете, които познавам. Творческата ми натура и експериментална нагласа ме подтикнаха към създаването на свой собствен стил авторска музика, която е модерна, с богата мелодика и аранжименти, съчетаваща не само различни жанрове, но и елементи на култури от цял свят. Това се превърна в мой почерк, който през годините представих на 4 континента.

Има ли някой концерт, който е оставил у Вас особен спомен?
Да, разбира се, но не е един концерт, а дестки такива. В България емблематични бяха спектактлите ми в Народния театър „Иван Вазов“, двата благотворителни в църквата „Света София“, чрез които бяха събрани средства за възстановяване на олтара и гробниците под храма, дипломатическият концерт в Археологическия музей и др. В чужбина – концертите ми по покана на индийското правителство в големи зали в Делхи, Гоа и Мумбай, представянето на спектакъла ми „Един свят в песен“ в залата на Голдън Нагет в Лас Вегас, за който получих наградата „Златно Реми“, концертът за омиротворителните военни сили във военния лагер Бонтстийл в Косово, за който бях наградена с пет медала за отличие, и много други.

Какво важно послание за живота Ви предаде Вашата майка, което и Вие предавате на дъщеря си?
И двамата ми родители винаги са били честни, работливи, толерантни, отдадени на семейството, добри и отзивчиви хора. Техният пример е изградил основата и на моите житейски принципи. Майка ми е широко скроен човек с богат житейски опит. Имала е възходи, но е преживяла и много трудни моменти. Въпреки това е запазила оптимизма си и вярата в добрата страна на живота. Това е нещо, което съм научила от нея и бих искала да предам и на дъщеря си.

Как се грижите за здравето си и как се поддържате в добра форма?
Старая се да забелязвам и обръщам внимание на сигналите, които ми дава тялото, и не чакам дълго, ако е необходима консултация със специалист. Знам, че доброто здраве е резултат на хармония между дух и физика, и се стремя да вибрирам на високи честоти. Не правя специални или системни физически упражнения, не прилагам техники или десетки процедури. Не спазвам диети, храня се балансирано.

Кои са нещата, които Ви носят радост и Ви зареждат с енергия?
Радост ми носят семейните празници, срещите с приятели, пътуванията, които ме обогатяват, новите творчески идеи, които ме вдъхновяват, и пътят към тяхната реализация. Ценя дребните на пръв поглед ежедневни радости като чаша ароматно кафе в леглото, приятен аромат, цъфнало цвете, чаша хубаво вино, усмивка на непознато лице, любима книга, вкусен плод...

Как прекарвате лятото и какво да очакват почитателите Ви от новия сезон?
Лятото за съжаление е много кратко. Това е любимият ми сезон, може би защото съм родена в края на юли. Имам няколко запланувани срещи с публиката, няколко ваканционни пътувания, семейни задължения и работа. Очаквам новия сезон с нетърпение, защото след премиерата на спектакъла „Танцът Живот“ в столицата искам да го представя на повече места в страната и отново в София през есента.

Каква е Вашата амбиция за бъдещето в личен и професионален план?
Имам желания, но амбициите съм оставила на по-заден план. Обстоятелствата ни научиха да планираме в по-краткосрочни срокове. Бих искала да продължавам да творя и развивам потенциала си, да пътувам и да се срещам с интересни хора, да се радвам на постиженията на дъщеря си.

Пожеланието Ви към читателите на сп. Betty Моята аптека?
Да вярват в силата на природата, в силата на доброто, в собствените си сили и интуиция, чрез които могат да постигнат всичко желано!