Текст: проф. д-р Радка Аргирова, дмн, лекар вирусолог в „Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда“
Проф. Аргирова е председател на Българското дружество по медицинска вирусология. Дългогодишният ú научен и практически стаж като вирусолог е най-вече в областта на HIV, ретровирусите и онкогенните вируси. Завършва Висш медицински институт, София, през 1969 г., а през 1973 г. Института по вирусология „Ивановски“ в Москва, където придобива научна степен кандидат на медицинските науки (кмн).
След завършването си през 1969 г. работи като лекар в отделение по вътрешни болести и Бърза помощ в Окръжна болница, Габрово. Между 1974 и 1981 г. е научен сътрудник в Лаборатория по имунология и вирусология в Националния център по онкология, София, а от 1982 до 1987 г. – в Лабораторията по молекулярна биология на ретровирусите към Института по обща и сравнителна патология на БАН. От 1987 г. до 2012 г. проф. Аргирова е завеждащ последователно Централна лаборатория по СПИН, Лаборатория по ретровируси и Лаборатория по херпесни и онкогенни вируси в Националния център по заразни и паразитни болести. От 1992 г. насам е преподавател по вирусология в Биологичния факултет на СУ „Климент Охридски“.
Заема позициите заместник-министър на здравеопазването и главен държавен санитарен инспектор в периода 1995 – 1997 г. Председател е на програмния съвет по СПИН към Медицинска академия между 1991 и 1993 г. Координатор за Централна и Източна Европа и представител на България в СЗО в Женева, Швейцария, в периода 1992–1994 г. във връзка с глобалните програми срещу HIV/СПИН. От 1994 до 1996 г. е член на Програмния координационен борд на Програмата срещу СПИН на Обединените нации (UNAIDS). Експерт по въпросите на СПИН в проведени мисии в Република Конго и Филипините през 1994-1996 г. Член на Международното дружество за СПИН (International AIDS Society), на Европейската клинична асоциация по СПИН (European AIDS Clinical Society). Председател на Медико-биологична секция към Хумболтовия съюз в България.
Проф. Аргирова, от гледна точка на вирусологията правилни мерки ли взе нашето правителство при регистрирането на първите случаи на COVID-19 у нас?
Да, правилни са мерките, което се вижда и от резултатите. Но това се отнася до мерките за обществото, а не за проследяване на хода и тенденцията на локалната епидемия.
Според Вас, ако разполагахме с достатъчен брой тестове, това щеше ли да се отрази положително върху овладяването на вируса? Какво е мнението Ви за вида на тестовете, които се използват в България?
Тестовете се купуват. Но преди това трябва да е ясно какви са целите на изследването – например, ако ще диагностицирате болен за коронавирус, ви трябва PCR тест, ако ще следите епидемичния процес в развитие – ви трябват други тестове, които у нас получиха названието „бързи“. Те са имунологични и определят реакцията на организма след среща с вируса, т.е. ще покажат колко души вече са се срещнали с вируса.
Вие изследвате ретровируси от много години. Кое е най-изненадващото при този вирус?
От гледна точка на морфологията и генетиката му – нищо изненадващо, просто типичен инфекциозен вирус. Коварството му е в „мълчаливостта“ – симптомите му се проявяват 4-6 дни след като зарази. А през тези дни „здравият“ човек разнася вируса, без дори да подозира, че е заразен.
Възрастните и болните хора са в особен риск, но в много страни все повече се съобщава за млади хора в интензивните отделения. На какво се дължи това?
Преди всичко трябва да се знае дали тези млади хора нямат друго подлежащо заболяване – например имунен дефицит поради HIV-инфекция, трансплантация или по други причини. А възможно е и вирусът да е повишил агресивността си, срещайки съвсем нов гостоприемник, каквито сме ние, европейците. Не забравяйте, че този вирус е много близък до SARS вируса, който през 2003 г. причини отново в Китай тежка епидемия, а в Европа имаше само отделни случаи. Оттогава той е „познат“ в някаква степен на китайците (разбира се, в регионите, където е имало епидемия от SARS).
Още на 20 март Вие посочихте, че лекарствата, които могат да се прилагат за лечение на коронавирус, са авиган и хлорохин, но не заедно. Има ли шанс да се намери по-добро? Можем ли да се надяваме скоро и на ваксина?
В света се работи с приоритет по антивирусни лекарства, както и за профилактична ваксина. Изпитанията обаче преди въвеждането им ще траят не по-малко от две години.
На какво според Вас се дължи огромният брой смъртни случаи вследствие на COVID-19 в Италия, докато например в Япония, Южна Корея, Тайван и други държави такова нещо не се наблюдава?
На недисциплинираност, на подценяване на сериозността на заболяването, на недостатъчна и некачествена изолация. Спомнете си за футболния мач в Ломбардия, където са присъствали около 40 000 души, крещейки вкупом… и 25 дни след това – пик на епидемията. Дано това не се случи у нас….
Колко време според Вас ще се наложи да прекараме в извънредно положение?
Докато се установи убедително снижение на броя на новозаразените, докато броят на излекуваните и преболедувалите (макар и без симптоми) надхвърли броя на новозаразените.
Хората, които са се заразили, ще получат ли имунитет и за колко време?
Да, разбира се, според данните към момента имунитетът ще има средна трайност 1 година (8 – 16 мес.)
Ще продължи ли да живее и след това сред нас този вирус, както останалите коронавируси?
Целта ни е да го изкореним напълно, но с времето неговата патогенност може силно да се намали, както сме виждали подобни спадове с редица други вируси – напр. SARS, MERS –
и двата са коронавируси, предизвикаха епидемии, но вече не са заплаха.
Вашите най-важни съвети за превенция?
Пазете себе си и другите около себе си!
Вашите най-важни съвети при установяване на заразяване?
Веднага потърсете квалифицирана медицинска помощ – лекар, настоявайте за тест – бърз или молекулярно-биологичен, изолирайте се, за да не станете източник на заразяване на други хора.