От този месец във всеки брой на сп. „BETTY Моята аптека“ ще ви срещаме с професионалисти от света на здравето: медици, стоматолози, фармацевти, диетолози, рехабилитатори, лаборанти, хомеопати, психолози, медицински сестри, акушерки, специалисти по медицинска медиация, адвокати по въпроси за правата на пациента и т.н. Те ще ви разказват от първо лице за актуални въпроси в тяхната област, за ежедневието и предизвикателствата в техните професии, за интересни случаи от практиката, за личния им избор и личното им мнение по наболели теми.
Първият специалист, с когото ви срещаме, е личен лекар – професионалистът, с когото като пациенти имаме най-чест контакт, лекарят, на когото обикновено поверяваме не само личното си здраве, но и това на цялото семейство. Д-р Янита Стефанова е личен лекар от двадесет години. Завършва Медицински университет София през 1990 г., следващата година започва работа във Вътрешно отделение на I-ва градска болница, а през 1998 г. придобива специалност „Вътрешни болести“. През 2000 г. д-р Стефанова се премества да работи като личен лекар в 14-то ДКЦ, където практикува и до днес. През 2004 г. придобива втора специалност „Обща медицина“ и трета през 2014 г. – „Клинична хомеопатия“.
Д-р Стефанова, как решихте да станете личен лекар?
Не съм го решила, реши го съдбата. В началото на 2000 г. аз се водех на щат към поликлиниката на I-ва градска болница и решиха да разделят доболничната от болничната помощ, преместиха тогавашните участъкови лекари. Тези, които обслужваха „Триадица“, ги преместиха в 14-то ДКЦ, тези, които обслужваха „Средец“ – във 2-ро ДКЦ. Не съм мислела, че ще работя като личен лекар. В началото като всички, бях доста притеснена. Всичко беше ново като организация, имаше твърде много неуредици, твърде много трудности, чисто административни. С течение на времето нещата се подобриха и аз започнах да виждам и добрата страна в работата си и постепенно започна да ми харесва. Аз също съм се стремяла като млада, може би и болшинството ми колеги са се стремели, към голямата медицина, но така се случи, че трябваше да работя на предния фронт, за което на този етап не съжалявам. Контактът с хората е нещо, което много взема, но и много дава. Удовлетворена съм да помагам на хората.
В България понятието GP (от англ. – General Practitioner, общопрактикуващ лекар) или личен, семеен лекар навлезе с въвеждането на новата система. Какви са според Вас нейните предимства и недостатъци?
Предимствата са само икономически – това е по-евтина здравна система. Оттам нататък има само недостатъци. Съвсем отговорно го казвам като лекар и като пациент. Системата преди въвеждането на GP беше много по-хуманна. Но това, което според мен най-много се сбърка, беше че се закри разделянето на педиатричната помощ от грижата за възрастни. Реши се, че не е необходимо да има отделни помещения за детски консултации, а преди имаше цели крила, където не се смесваше потокът на здрави и на болни деца. Сега, освен че те се смесиха, фактът, че се записаха и възрастни, и деца при един общ личен лекар (а те се записаха, защото системата го наложи чисто икономически), доведе до влошаване на качеството на обслужване и на децата, и на възрастните. Аз например практически работя с възрастни и с много големи деца, т.е. за мен това като проблем не съществува, но и самите пациенти, чакащи в чакалнята, се дразнят, че в съседния кабинет се преглеждат деца, чиято патология е различна. Това е най-голямата грешка и аз мисля, че вече нещата са непоправими. Иначе това, че ние придобихме специалност „Обща медицина“, разширихме познанията си и оттам възможностите да лекуваме, е добре и за нас, и за пациентите.
Според данни на Евростат България е сред страните в ЕС с най-малко лични лекари на глава от населението. Възможно ли е този проблем да бъде решен?
През 2000 г. две трети от лекарите в поликлиничната помощ останаха без работа. Тяхната работа се пое от „щастливите“ общопрактикуващи лекари, които успяха да намерят пациенти. Те се нагърбиха с три пъти повече работа в сравнение с преди. Колегите, които останаха без работа, или се преквалифицираха, или заработиха в „Бърза помощ“, или отидоха в администрацията на здравната каса. С други думи, ние нищо не направихме като икономия на работна сила, само натоварихме едни, а превърнахме в администратори други, т.е. ги деквалифицирахме. Още тогава унищожихме немалка част от нашия медицински потенциал. Сега проблемът пак е чисто икономически. Здравната каса заплаща на общопрактикуващите лекари на всеки пациент средно по 1,50 лв., за профилактичен преглед 16 лв. (всеки пациент има право на един профилактичен преглед в годината), плаща се и за диспансерен пациент четири пъти в годината. Другият ни приход, който е значително по-малък, е от потребителските такси. С тези приходи ние трябва да си платим наема, консумативите, които зимата са огромни, да поддържаме техниката, консумативите на техниката, да плащаме на сестра, на санитар, ако решим. И за да могат общопрактикуващите лекари като извадят от приходите разходите, да имат приличен доход, те записват много пациенти. Не може предният фронт на медицината да бъде на търговски принцип. Това не е толкова лошо за София и за големите градове, но е абсолютно вредно за малките градове и за периферията и това е причината да няма лекари – те не могат да се издържат там с малкия брой пациенти. Ако заплатите на лекарите в малките градове се поемат от държавата – а това не е толкова голям разход – ще се реши проблемът и с младите лекари, и с осигуряването на медицинска помощ за малките населени места. Защото една от основните причини за обезлюдяването на малките населени места е не само липсата на работа, но и липсата на медицинска помощ.
Каква е причината направленията за изследвания и консултации да не достигат за всички пациенти, които имат нужда от тях?
Направленията не достигаха в миналото, сега аз лично нямам подобен проблем с това. Диспансерните пациенти са добре осигурени с възможност за изследвания и консултации. За острите заболявания при всички случаи би трябвало да има лимит. Има колеги, които предпочитат вместо те да лекуват пациента, да го препратят към тесен специалист. Аз лекувам пациентите, работя и ги изпращам на консултация само, ако проблемът не е от моята компетенция или се надгражда, ако пациентът се нуждае от много високо специализирани изследвания, за да му се реши проблема. Но би трябвало общопрактикуващите лекари да имат по-голяма свобода, да могат за конкретни случаи, които го налагат, да надхвърлят лимитите, без да бъдат санкционирани финансово за това.
Като пациенти сме свидетели как административната работа отнема от времето за самия преглед и за разговор с личния ни лекар. Възможно ли е тя да бъде намалена и от кого зависи това?
Тъй като всички документи, които ние издаваме, са финансови, аз лично не виждам как администрацията може да се намали. Сестрите не достигат, защото техните възнаграждения са ниски, а те са ниски, защото ние трябва да отделим от нашия приход, за да им плащаме. Аз имам сестра понастоящем само за сутрешна смяна. Докато ние сме търговци, т.е. ние заработваме хляба си директно, не виждам как може това нещо да се случи.
Как Ви подкрепя Вашето семейство?
Разбират ме. В началото нямахме мобилни телефони и всички си дадохме домашните телефони, те звъняха денонощно. След това си купих мобилен телефон, но телефоните така или иначе бяха в общественото пространство и пациентите ги знаеха. Всеки лекар си имаше една определена бройка, които не се съобразяваха тогава и звъняха по всяко време. Имах няколко пациенти, които обичаха да се оплакват и като не ме намереха мен, телефонът беше на бюрото на сина ми, на което той си пишеше домашните, те се оплакваха на него. Той ги изслушваше, консултираше. И това може би е една от причините да избере медицинската професия. Той вече е стажант лекар, скоро ще се дипломира.
Като специалист по вътрешни болести, кои са Вашите препоръки за добро здраве на хората без хронични заболявания?
Да се хранят разумно, да се хранят по малко и да не прекаляват с нищо. Ако може да не пият и да не пушат, би било прекрасно. Ако пък не могат, да е с мярка. И най-вече да не се ядосват, да не се гневят и да не се стресират от нищо. Стресът и гневът са най-големите врагове на здравето.
Какво бихте посъветвали младите лекари, които сега взимат специалност и се насочват към общата практика?
Да се постараят да се обединят и да променят системата на достъп до общата медицина, защото той е почти невъзможен. Тя няма да бъде променена нито от по-възрастните ни колеги, нито от държавата. Ще бъде променена от младите хора. Трябва да има горна граница на възрастта на общопрактикуващите лекари и държавата да поеме заплатите на младите лекари, особено в районите с малко население.
Какво бихте искала Вашите пациенти да знаят?
Това, което бих искала те да знаят, е, че ние сме от един отбор. Ние сме от едната страна на барикадата и това да ни противопоставят обслужва недостойни и чужди интереси. Ние се грижим за пациентите, а те се грижат за нас, защото, ако тях ги няма, ние ще бъдем безполезни.