Текст: доц. д-р Янко Попов, дм, кожни и венерически болести в УМБАЛСМ „Пирогов”
Лятото е свързано с много приятни преживявания на открито, но горещото време крие и редица рискове за здравето. Топлината и влагата, пониженият имунитет и честата употреба на антибиотици създават отлични условия за развитие за неприятните и упорити гъбични инфекции. Тъй като дрождите са част от микрофлората на собствената ни кожа, трудно бихме могли да ги изолираме. Можем обаче да ограничим размножаването им, като спазваме ежедневно елементарните правила за лична хигиена.
Какво представляват гъбичните инфекции?
През летния сезон най-често се активират т.нар. дерматофити – гъбичките, които живеят в повърхностния слой на кожата. Обикновено гъбичните инфекции атакуват зоните от кожната повърхност, където има условия за триене и повишена влажност, като например гладката кожа, гънките на слабините, подмишниците и кожата между пръстите на краката. Също така могат да поразят ноктите и косата. Най-често гъбичките се локализират по долните крайници т.нар. микотична инфекция на краката, следвани от тялото и от главата. Според научната класификация, въз основа на областта на засягане на кожата, микозите се разделят на:
- микози на окосмената част от главата;
- микози на гладката кожа;
- микози на гънките;
- микози на краката – най-често поразяват междупръстията, но може да се разпространят по стъпалата и върху ноктите (т.нар. онихомикоза).
Как да разберем, че страдаме от гъбична инфекция?
Размножаването на гъбичките започва тогава, когато средата, която нормално обитават, се насити с влага и топлина. През лятото изпотяването също провокира този процес. Най-честата микоза е тази между пръстите на краката. В тази зона е характерно типично залющване на кожата, а ако гъбичната инфекция се разпространи по стъпалата, се наблюдава нацепване на кожата, особено изразено на петите. Когато гъбичната инфекция засегне ноктите (т.нар. онихомикоза), се наблюдава дистрофия – първо се нарушава прозрачността на нокътната плочка, тя задебелява, загрубява и придобива жълтеникаво-кафеникав цвят. Промените започват от свободния ръб и вървят към закрития ръб на нокътя. Специално за т.нар. гладка кожа на тялото е характерна появата на петна с активен периферен ръб, а в средата зачервяването избледнява. Този зачервен ръб в периферията понякога е осеян с малки мехурчета. Ако не се лекуват или се провежда неправилно лечение, размерите на петната се увеличават. Микозите по окосмената част на главата разреждат космите, които от своя страна се начупват ниско над кожната повърхност. Този тип микози може да се предават както от човек на човек, така и от животно на човек. Същото се отнася за микозите на гладката кожа. Гореизброените микотични инфекции се причиняват от дерматофити.
Другата голяма група са т.нар. дрождеви микози, към които се отнасят кандидозните гъбични инфекции. Те поразяват най-често лигавицата на устната кухина – т.нар. млечница при кърмачетата, а при мъжете и жените засягат половите органи и гънките (особено субмамарно и ингвинално). Кандидозните инфекции много често са вторични и се явяват при хора, които страдат от диабет, анемия или при пациенти с компрометиран имунитет.
Кои са рисковите фактори за инфектиране?
- намалена имунна защита;
- някои хронични заболявания;
- кожа с нарушена цялост;
- периферни циркулаторни смущения;
- носене на тесни затворени обувки и на синтетични чорапи;
- посещаване на сауни и басейни;
- ползването на общи чехли и обувки.
По какъв начин се лекуват гъбичните инфекции?
За да се справим трайно и ефективно с гъбичките, е важно да променим средата, в която се размножават. Микозата между пръстите се лекува с противогъбични (антифунгицидни) препарати. В областта на гънките и по гладката кожа инфекцията обикновено се третира само външно. Но когато е засегната окосмената кожа на главата, лечението следва да бъде вътрешно и назначено от специалист дерматолог, след изследване на чернодробните показатели и бъбречната функция.
По отношение на гъбичните инфекции на ноктите по ръцете и по краката вътрешното лечение се назначава, когато е засегната повече от 1/3 от нокътната плочка. Ако микотичната инфекция е повърхностна, може да се третира с външни средства. Ако обаче е стара и е засегнала ноктите на повече пръсти, тогава лечението следва да бъде и вътрешно.
Преди да се започне лечението на онихомикозата, задължително се провежда микологично изследване. Често дистрофия може да има само на палците на краката, а клиничната картина да бъде по-скоро травматична, а не гъбична. Когато един нокът дистрофира повече от година, се счита, че се създават условия за вторична гъбична инфекция.
Какви мерки можем да вземем, за да се предпазим от микозите?
Профилактиката и лечението започват със следването на няколко елементарни стъпки. Носете по-широки или отворени обувки. Заложете на памучните материи и гладете старателно дрехите си. Измивайте всички проблемни зони с почистващи лосиони или сапуни с неутрално pH и подсушавайте старателно с чиста кърпа, за да предпазите засегнатите участъци от влага, замърсяване и вторични инфекции.
При микози по окосмената част на главата е желателно измиването на косата с антигъбични шампоани. При нужда използвайте профилактично препарати, които действат антимикотично – след плуване, престой във влажна среда като басейни, сауна, парна баня, след плаж, след спорт.
Всяка една промяна по кожата изисква лекарско наблюдение. При съмнения за гъбична инфекция, дерматологът назначава стандартни лабораторни изследвания, които се правят в микологичните лаборатории на специализираните клиники по дерматология и венерология.